|
Здравенякът на брега изведнъж откачи. Започна да подскача от радост, да псува на майка всички, наместили се на ферибота в Калафат, и да прави едни срамни движения с яките си ръце на бивш състезател по някакъв силов спорт, като крещеше: "А сега да ви видя, вашта мама, на ви ферибот, педерасти!"
Причината за този мощен кроманьонски взрив на положителна емоция бе, че румънската платформа не можеше да се отлепи от брега. Тъй като миналата неделя на работа бе само техният ферибот, служителите в Калафат имаха интерес да качат възможно повече ТИР-ове и автобуси, за които таксата е 150 марки. За леките коли, като аудито на борчето, сумата е едва 30 марки. Затова ги оставят да чакат да се източат тежките машини. На следващия ден идва редът на българския "Бдин", който демонстрира същия пазарен подход.
В крайна сметка фериботът все пак пое към Видин след някои маневри, при които задницата му олекна. Тежка мъка сграбчи душата на нашата мутра, която от все сърце ни пожела да се издавим в тихия и немного бял Дунав и с примирение пое към скъпата си кола за още два часа мъчително очакване.
Така завърши обиколката на група български журналисти в северната ни съседка, организирана от фондация "Свободна и демократична България" и партньора й - Румънската фондация за демокрация. Колоритният финал бе последното доказателство, че
вторият мост на Дунав е крайно необходим
И заради загубеното време и скъсаните нерви, и поради икономическите интереси на двете страни. За България местоположението при Видин-Калафат означава възможно най-дълго транзитно трасе на наша територия, тоест по-голям сбор от пътни такси.
За Румъния по-изгодният вариант за инвестиции е от Констанца по цялата ширина на страната до унгарската граница. В самия Калафат обаче кметът Петре Трайстару и жителите са безкрайно доволни, че е приет и ратифициран от парламента вариантът през техния град. Със 72% безработица сред 22-хилядното население Калафат е в тежка икономическа криза и се надява строителството на самото съоръжение да създаде работни места за поне 15% от работната сила. "Опънем ли моста, веднага правим свободна икономическа зона в Калафат, към която вече има интерес и от чужди инвеститори", радва се Марин Дяконяса, заместник-председател на съвета на окръг Долж, в чиито граници е и Калафат.
"И с волята на политиците, и без нея ще правим мост",
категоричен е кметът Трайстару, който е изключително благодарен на българската страна, защото прояви по-голяма заинтересованост и настоятелност относно проекта при Видин-Калафат.
Извън думите обаче почти нищо конкретно не е направено. В ход са геодезически проучвания, проектът ще е готов след 5 месеца, а днешните шосета от двете посоки към Дунав са отчайващо тесни за международна артерия.
Официален Букурещ още скърца със зъби за почти насила наложеното му от ЕС съгласие за местоположението на втория мост. На срещата си с българските журналисти на 12 февруари премиерът социалист Адриан Нъстасе поясни, че след края на войната в Югославия "ползата от моста при Калафат не е така голяма". Думите му биха могли да означават, че Румъния е в състояние да протака, колкото си иска, изпълнението на проекта.
--------------
Въобще от изявленията на премиера и бивш външен министър струеше такава добронамереност и дипломатичност, че успя да настрои срещу себе си всички нас, журналисти от най-разнородни медии. В краткото си експозе преди да му зададем въпроси, той например заяви: "Важното е, че днес проблемите не се разискват нервно, с изключение на положението при Турну Мъгуреле-Никопол и ПОЧТИ ПЪРВОСИГНАЛНАТА РЕАКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ ЕВЕНТУАЛНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ПУСКАМЕ В ДЕЙСТВИЕ ТОЗИ КОМБИНАТ." След което с доста заплашителен тон добави, че ще покани експерти от ЕС и ако не се докаже замърсяване в този район, ще изпрати "много сериозно писмо" до Брюксел.
А като го питахме дали румънците ни ревнуват за предстоящото премахване на визите, Нъстасе ни посъветва да си гледаме по нашия път, а румънците - по техния. Накрая демонстрира и изключителна информираност - в отговор на въпрос на "Сега" заяви, че преди събитията от 10 януари в България са били разбивани магазини, което изобщо не можело да се каже за днешна Румъния, поради което валутен борд не й е необходим. Друг е въпросът, че бе запален българският парламент, но премиерът сигурно си спомня, че при последния си поход към Букурещ именно миньорите от долината на Жиу бяха тези, които разбиваха магазини, глави и въобще всичко по пътя си.
--------------------
Разбира се, не всичките ни събеседници бяха като някогашния първи дипломат на Румъния. Бившият президент
Емил Константинеску се оказа изключително обаятелна и интелигентна личност.
Той подготвя книга от 3 тома и около 3000 страници, която ще обхваща всичко казано и написано от него през последните 11 години на румънския преход. Едно от есетата в нея се нарича "Държавникът - пророк или мениджър?". За да станеш президент, трябва да си и пророк, смята изтъкнатият геолог Емил Константинеску. "Само че когато бъдеш избран, трябва да решаваш проблемите - световни, европейски, на страната и най-незначителните затруднения на обикновения човек, който не прощава за нереализираните мечти и илюзии. Предимството на пророците обаче е, че не отговарят за своите предсказания. И Мойсей така и не стигнал до обетованата земя, а само я зърнал отдалеч."
"Българите ни изпреварват"
Това пък е заглавие на друго есе, което Йон Лука Караджале написал в края на миналия век и което ни бе цитирано в Букурещ като илюстрация на по-високата оценка на Брюксел за България в сравнение с Румъния. Само че европейският Ханаан си е все така далеч и за двете страни. Средната заплата в бюджетната сфера е горе-долу еднаква - около 100 долара. Цените на дребно са сравними. Младите и тук, и там само се чудят как да офейкат от татковината. Данъчното бреме е приблизително същото - 40% за работещите, а за работодателите - още 48 на сто. И в демократична Румъния хората си спират парното - в някои по-големи градове до 90%.
Има и нюанси. Здравната реформа е на същия хал, но със 120 000 туберкулозно болни комшиите държат първо място в Европа. Под официалния праг на бедността, който е 1,1 млн. леи (42 долара), при тях обаче са натикани 42-45% от населението.
---------------
Семейство Дорина и Овидиу Гърбача от зимното курортно селище Кея, недалеч от гр. Бран с прочутия замък на Дракула, са от тези, които спечелиха от румънските промени. 1989 г.заварва двамата учители с едноетажна къща, която са давали под наем на курортисти. Овидиу зарязва даскалъка, отваря дъскорезница и семейството решава да надстрои дома, да вдигне още няколко вили и да се заеме сериозно със селски туризъм. Този бизнес е освободен от данък печалба, а собствената дъскорезница сваля значително сумата на инвестицията. Заеми не са теглили, защото лихвите били убийствени. Сега дават под наем 15-ина великолепни стаи с модерна баня, като предлагат още сауна и просторен ресторант. По Коледа и Нова година цената на нощувка със закуска е около 60 долара, но при тазгодишния слаб сезон поради липсата на сняг е паднала до 25 долара.
-----------------
47% от днешните потомци на даки, римляни, славяни, унгарци, цигани, германци и турци живеят в села, в много от които (поне по нашия маршрут Букурещ-Черна вода-Браила-Сфънту Георге-Бран-Брашов-Синая-Питещ-Крайова-Калафат) хората черпеха вода от кладенци. Поради сушата водоснабдяването е нередовно дори в центъра на столицата, както и в прочутия курорт Синая. При 2,3 пъти по-голяма територия дължината на автомагистралите в Румъния е 3 пъти по-малка. "Чаушеску се придвижваше с хеликоптер, затова не го вълнуваше проблемът с пътищата", обясняват местните хора. Впрочем никой тук още не знае какво точно се е случило в края на декември 1989 г.
Но има и други нюанси по пътя към обетованата земя
Румънците, общо казано, все още търсят думата "рекет" в речника. Извън спорта борците с друго не са известни. Е, известният тенисист от миналото Йон Циряк държи застрахователното дружество "Алианц" заедно с германците, но стрелба, бомби - няма такова нещо. Едно от обясненията е, че в Румъния изобщо не е разрешено притежаването на огнестрелно оръжие от лица извън органите. А друго - че въпросните органи са си на мястото въпреки мрачната им слава в бившата полицейска държава, пипат здраво и въпросът към вътрешния министър дали би се разходил без охрана през нощта в Букурещ е безпредметен. Така че до късно вечерта в парка "Херестръу" има живот. Не че няма престъпност - джебчийството е масов спорт за роми и други румънци, доста коли сутринта осъмват без чистачки, някоя и друга гума и радиокасетофон, но кражбите на автомобили и с взлом по домовете са рядко явление.
Това даде повод на в. "Велика Румъния", орган на едноименната партия на крайния националист Корнелиу Вадим Тудор, да пише следното на 16 февруари във връзка със задигнатия джип на румънски бизнесмен в България от маскирани като полицаи лица: "...Така че съветваме нашите политически онанисти да не ни дават повече за пример България, която уж ни била изпреварила в процеса на евроатлантическата интеграция. Всъщност България е родина на крадците, а думата "софиянец" (софиот на румънски) е друг вариант на понятието "мафиот".
За подобни и по-тежки изцепки - примерно заплахата,
че ще набива циганите на кол,
срещу Вадим Тудор, който е и главен редактор на вестника, са заведени безчет дела. Но него не го е еня, защото има имунитет като сенатор. Партията му не може да бъде забранена, защото румънската конституция не предвижда такава мярка срещу организации, подклаждащи расова или етническа омраза. Тя може да бъде променена само с референдум, а управляващата (без абсолютно парламентарно мнозинство) Партия за социална демокрация в Румъния не се решава на подобен риск.
Баницата на големите промишлени предприятия още не е разпределена с малки изключения. Най-вероятно ПСДР ще забави реформите, смятат опозиционерите от унгарското малцинство. Това е мнението и на изтъкнатия икономист Мугур Исъреску, управител на Румънската национална банка. "И тук има привърженици на шоковата терапия", отговори той на въпрос на "Сега". И добави, че 2001-а ще е година на постепенни мерки за обуздаване на миналогодишната инфлация от 40% и на 10-процентната безработица. "Понякога е по-добре да отрежеш наведнъж опашката на котката, но само ако имаш остър инструмент."
|
|