"С червата на последния поп да удушим последния монарх!" - провикнал се Дени Дидро. Великите полемисти на Просвещението били крайни във фантазмите си. Пропуснали сме онова Просвещение и ето че сега се юрнахме към другата крайност: папистко-монархическата.

Прочетох в "24 часа", че хората в Куклен, Брестник и Раковски ентусиазирано попълвали талончетата на този вестник, канещи папата в България. Щели да го посрещнат "като Бог". "Той е Бог!" - казала млада бизнесдама.*

Мозъците, раждащи богохулни претенции за божественост, Холивуд наказа с фантазмите на Лектър - инферналният герой на "Мълчанието на агнетата" и "Анибал". През 1990 Томас Харис екранизира "Мълчанието на агнетата" с Антъни Хопкинс и Джоди Фостър в главните роли. Сега Хопкинс се върна на екрана в "Анибал" ,режисиран от Ридли Скот.

Д-р Анибал е канибал и живее с фантазми. Любимата му книга е "Божествената комедия" на Данте Алигиери - заради описанието на ада, където подлецът граф Уголино е впил зъби в черепа на ВАТИКАНСКИЯ ИНТРИГАНТ и му изсмуква мозъка.

Д-р Анибал е по-рафиниран канибал от граф Уголино; той отрязва средно дебела филийка от мозъка на вързания пациент, пред очите му я поръсва с бял и чер пипер, с калиева (тя е по-диетична от натриевата) сол, панира и сервира със сос беарнез, щипка джинджифил, ким и две tartufi bianchi - бели трюфели от Пиемонт.



Ад в Багдад



Филмът с фантазмите на Лектър вдигна шум на филмовия фестивал в Берлин; премиерата бе едновременно в САЩ и Европа на 9 февруари 2001; в Америка касовият сбор само за първите три дни бе $58млн. Зрителки в италианските киносалони припадаха, заваляха възмущения - всичко вървеше по план. После интересът спадна и критиката призна, че все пак е по-приятно да прелистиш "Божествената комедия", написана преди 700 години от флорентинския изгнаник Данте.

И телевизионната документалистика гъмжи от фантазми. Във филм за американските и британските ВВС в операция "Пустинна буря" Discovery Сhannel героизира храбрите и набожни момчета с тяхната върховна техника. Само че аз видях и друго:

В еднометровия железобетон бронебойният снаряд беше направил пробойна, през която влетяла термичната бомба; вътрешните стени на бомбоубежището побелели от хилядите градуси температура; водата в резервоара и хората се изпарили и на бетона - отпечатани човешки силуети и длани на ръце. Имаше и мънички длани, на метър и нещо от пода.

Великолепно бомбоубежище - подземен комплекс, построен от фирми от натовски страни и разрушен от хуманните бомби.

За 10 години иракската ПВО не успя да свали нито един от самолетите, патрулиращи the NO FLY ZONE; убедителни мотиви за петъчната бомбардировка липсват.



БААС и Американският университет



Липсата бе запълнена от политическа схема-фантазъм:

Владетелите на шейхствата и на Саудитска Арабия трябва да зависят от САЩ за оцеляването си. Създадоха им два врага, които ги гледат като богата плячка: фундаменталистите, които ги смятат за отстъпници от истинския Ислям, и БААС - партията за арабско социалистическо възраждане, която не признава нито имами, нито феодали.

Като движение за общоарабска неконфесионална държава на сунити, шиити, маронити, християни и други, БААС бе основана от възпитаници на Американския университет в Бейрут. После взе властта в Сирия и Ирак. Баасисти и ислямисти трябва да враждуват, за да се обезкървяват взаимно (Ирак и Иран воюваха 8 години; в Сирия армията изравни със земята град Хама). Саддам трябва да остане, за да плаши хем саудитците и шейхствата, хем Иран и ислямистите.

С фалшив знак, че няма да му противодействат, САЩ го подлъгаха да влезе в Кувейт. От последвалата война в Залива, от оръжието, продадено на петролните страни, и от контрола на петролните цени печалбата за САЩ е $135 млрд или $97 млрд, като се приспаднат $38 млрд, които САЩ дадоха на Израел от войната насам.

След провала на преговорите Барак-Арафат възможността палестинците да получат арабска помощ ще бъде пресечена чрез близкоизточна криза, която няма да ескалира в ядрена поне до 2003.

И интифадата има цена: 1 млн палестинци паднаха под линията на бедността (която е $15 седмично за Световната банка), но пазаруват на същите цени като израелците (които са с по $350 средно седмично ) В палестинските територии безработицата достигна 38%. БВП се преполови. За пострадалите 11 000 палестинци са нужни са $1.150 млрд. Арабските правителства обещаха $ 1млрд, но ги бавят. Кадафи щеше да помогне, но не е съгласен с отстъпките на Ясер Арафат пред Ехуд Барак. Единствен Саддам Хюсеин акуратно възмездява с $10,000 семейството на всеки пострадал палестинец.

Вярно, той стана арабски герой, новият Саладин. Но не това е най-важното.

------------------------------

* в брой 46(3411),15 февруари 2001г.,стр.17