|
Никола Радев е председател на Съюза на българските писатели от година и половина. Наследи на поста Николай Хайтов. Радев е завършил в Москва - Литературния институт "А. М. Горки", бил е помощник-капитан в търговския флот, директор на "Профиздат". Сега работи в издателския комплекс на в. "Земя". Автор е на 15 белетристични книги, от които "Когато Господ ходеше по земята" - книга със спомени за живота в бившия СССР, събра добри отзиви.
-----
- Съюзът на писателите как живее днес?
- Чудесно, като целокупния български народ - цъфти и връзва. Но коя творческа организация без помощ отнякъде живее добре, та и ние да живеем. Въпросът е да оцелее и да се опази наред с другите творчески съюзи - на художниците, на композиторите, на музикалните дейци, на артистите, на кинодейците и журналистите, останалите.
- Колко души членуват в него сега?
- 521 - словом и цифром. И всички до един са личности със сложни характери и талант.
- Някакви помощи дава ли на членовете си?
- Не. Издръжката на вестника и на Съюза поема всичко.
- Смята се, че двете най-големи писателски организации - Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели, имат и ясно изразена политическа ориентация - Съюзът е по-скоро червен, а Сдружението - по-скоро синьо. Така ли е? Политизирането на писателите трайно ли е?
-----------------------
- Не е точно така. За Сдружението друг ще каже. Аз ще кажа за СБП. В нашия Съюз членуват хора с различни политически убеждения, членуват и безпартийни - повечето. Но поначало писателят е винаги малко вляво. Писателят е защитник на народа си, на подтиснатите, на угнетените от властта. Няма справедлива власт. И най-справедливата власт в един момент става несправедлива. Тя затова е власт. И писателят не може да я поддържа, да бъде с нея, да й се възторгва. Той защитава репресираните от нея. Той е личност непримирима към злото, към бездушието и пошлостта.
----------------------
- Какви активности развива Съюзът?
- В убийствените условия за българската култура през последните години Съюзът на писателите не само съществува, но с достойната си позиция активизира общественото мнение в защита на духовното наследство на нацията, на съвременното ни творчество, на нашия език и писменост. Бяхме организатори на над 60 литературни форуми, някои от които са от национален мащаб - четения, премиери, юбилейни чествания. Ако трябва да споменем десетките прояви по повод 150-годишнините на Вазов и Захари Стоянов, 120-годишнината на Йовков, 105-годишнината на Магда Петканова, 90-годишнината на Вапцаров, 70-годишнината на Пеньо Пенев, юбилеите на Леда Милева, Валери Петров, Богомил Нонев, Генчо Стоев, Антон Дончев, празниците на поезията, други тържества. И всичко това при липса на собствен салон, на парични средства, при намален до крайност щат.
----
Никак не е малко стореното, но каквото и да се направи, все ще има хора, на които ще се струва нищожно. Просто те не могат да разберат и да приемат, че нещата се промениха, че Съюзът никога няма и не може да бъде такъв, какъвто беше преди 10 години. Една априлска дискусия, където се правеше анализ на литературната продукция за отминалата година, траеше 3 дни. Сега едно общо събрание само за един ден, без нощувка, само за пътни на съюзните членове от провинцията, салон, сандвич и чашка кафе, стенографски протокол, струва издръжката на Съюза и вестника за 2 месеца.
------
А такова общо събрание ни предстои след 2-3 месеца и ще отчетем подробно дейността на сегашното ръководство, онова, което бе направено за финансовото стабилизиране на Съюза, за състоянието на имотите и съюзните издания.
- Как СБП се отнася към останалите писателски организации? Към Сдружението?
- Нормално. Но понеже на теб са ти ясни нещата, обясни ми какво значи Съюз на СВОБОДНИТЕ писатели, Съюз на НЕЗАВИСИМИТЕ писатели. Не звучи ли смешно? Писателят по своята природа, ако е писател, е свободен и независим и няма нужда да си слага табелка с такъв надпис на гърдите. Такова е писателското му слово - свободно и независимо. Нещо на менте избиват подобни словосъчетания. Съюзът на българските писатели е основан през 1913 г. от Иван Вазов и в него са членували класиците на българската литература от ХХ век.
- Кой помага на писателите? Те как живеят?
- Сами се оправят. Много трудно, с много лишения. Днес писателят не може да печата книгите си, да се прехранва от труда си. При тази ужасна безработица не може да получава и заплата, пенсията му е жълти стотинки. Всичко това смачква самочувствието и духа му. Но така живее почти целият ни народ, с мъка връзва двата края на житейската си бохча. Писателят е призван да сподели съдбата му, да бъде до него в трудните му дни, да намира сили и да пише, да вдъхва надежда за по-добри времена, които, разбира се, не идват даром. Писателят затова е писател - да надмогва своята болка, да бъде мъжествен и със словото си да насочва и осветлява пътя за избавлението на своите скръбни братя...
- Какво е да си писател, когато това не носи икономическа изгода и особен социален престиж?
- Пишещият човек, който създава професионални художествени текстове, е литератор. Той може да има издадени книги и да не е писател. Разбира се, трябва да бъде талантлив, това е задължително. А писател е онзи, който има освен всичко това и мисия. Мисия за бъдещето на народа си и на света; който, познавайки миналото, историята, културата, носи освен яркия си самобитен талант и прозрения за бъднините на нашата цивилизация. Помпозно излезе, но за това може да се спори дълго. През последните 100 години България е имала стотици литератори, автори на чудесни книги, но като броим класиците, пръстите на ръцете ни стигат. А иначе може да се каже и така: Писателството е краста, която няма начесване.
- Има ли млади хора в Съюза? Искат ли да членуват?
- Има и млади хора. За разглеждане от управителния съвет чакат над 300 молби за членство. Знаеш колко е труден приемът - трябва да гласуват за теб 2/3 плюс 1 от членовете на управителния съвет, тогава си приет.
- Как оценяваш политическата ситуация в страната?
-----
- Както и да я оценявам, трудно ще намеря добри думи, пък и да ги намеря, кого ли ще трогнат... Но не е демокрация това. Нито е и държава. И не само властниците и политиците са виновни за това. И народът ни е стока, така изглежда, за жалост.
-----
- Какво би искал от новия век - за себе си, за страната си?
- Да спре разграбването на държавата и геноцидът над старите хора, попиляването на образователната система, на здравеопазването, да спре принудителният гурбетчилък на младите хора. Отечеството да се отнася с уважение към поданика си. Държавата да престане да го ограбва с данъци и неплатен труд, да го рекетира постоянно с цените на тока, парното, медицинското обслужване, транспорта.
------
Искам сред политиците на България да няма дупедавци, в Народното събрание да няма отрепки, които са избрани с партийна листа. Трябва да се избират мажоритарно, за което се иска да си личност и народът да те знае. Бих искал моят народ най-после да се научи да гласува и да избира когото трябва. Да престане да оцелява поединично. Много хляб има да нагъваме, докато станем гражданско общество.
------
- Писателите трябва ли изобщо да са организирани? Трябва ли държавата да ги подпомага?
- Поне да не им пречи, да не облага гордия им самотен труд с башибозушки данъци. Българската дълбоко национална и талантливо написана книга трябва да има предимства пред западните сиропирани бестселъри. Но чуй ме - държавата рано или късно ще си плати скъпо и прескъпо гяволъка да смачка и докара до просешка тояга нашата творческа интелигенция, а имената на политиците, виновни за това, ще бъдат белязани с позор. Няма начин това да не стане. Не стане ли, значи сме нямали достойна, високо нравствена, талантлива интелигенция.