Лиляна Попова става шеф на БНР през юли 1997 г. В началото на ноември с. г. Конституционният съд отменя решенията на парламента за Попова и Стефан Димитров (директор на БНТ). В БНР трябва да се върне директорът от Виденово време Вечеслав Тунев. Той отива в БНР на 24 ноември за 1 час и преподписва заповед на Лиляна Попова, че в нейно отсъствие и. д. директор е Мартин Минков. През януари 1998 г. НСРТ прави конкурс за генерален директор на държавното радио. Основни конкуренти са Лиляна Попова и Александър Велев. Тогава всички смятат, че Попова е фаворит. Но след прегласуване изненадващо НСРТ предпочита Велев.
В онова бурно за държавното радио време Борислав Бориславов се намесва активно. Тогава не като син на баща си, а като млад революционер. Дали и той има заслуга за това Попова да не стане пак радиодиректор? Във всеки случай онези членове на НСРТ, които отхвърлиха Попова тогава, сега избраха Иван Бориславов. А именно Александър Томов, Иво Драганов, Димитър Коруджиев. През 1998 г. Йосиф Сърчаджиев пуска бяла бюлетина - не приема нито Велев, нито Попова. А Георги Лозанов гласува за Попова.
Ето какво говорят архивите за радиозаслугите на Бориславов-младши:
На 26 ноември 1997 г. премиерът Костов участва на живо в "Хоризонт до обед" на БНР. Той отговаря на въпроси на студенти за хода на реформите, откакто ОДС е на власт. В студиото е и Борислав Бориславов, който е бил ръководител на студентските протести през януари. Тогава той е докторант по археология в Софийския университет. А бащата на активното дете работи като редактор в "Христо Ботев". Разговорът стига до състоянието на държавните медии. И тогава Борислав казва:
Водеща Мирослава Нейнска: Да чуем сега мнението на студентите.
Борислав Бориславов: Мнението на студентите е следното... По-скоро се обръщам към вас като председател на СДС, когато ние ви гласувахме доверие април месец и съответно доверие на ОДС в парламента, това мнозинство в парламента гласува доверие и на Лиляна Попова за шеф на националното радио. За нас в националното радио реформи реално няма. Аз смятам, че положението тук е не по-различно от примерно преди 10 години, след като в момента по нещастно стечение на обстоятелствата шеф на радиото остана Мартин Минков, който е бивш партиен секретар през 80-те години на програма "Хоризонт". Другият заместник генерален директор, доколкото знам, е започнал работата си в Шесто управление на ДС.
Така че смятам, че това, срещу което протестирахме януари, всъщност в радиото седи на положението отпреди януари 1997 г. и се учудвам, че Лиляна Попова събра такъв екип около себе си и шумно разгласява по медиите, че разчита изцяло на този екип. Видяхме с какво удоволствие вчера г-н Тунев преподписа нейната заповед за назначаването на Мартин Минков за шеф на радиото. Не знам дали интересите са само икономически, или има и политически зад това нещо, но нас специално това ни тревожи наистина и бих ви попитал вас като министър-председател бихте ли събрали в екип министри от правителството на живковите кабинети от 80-те години? Не може хората, които са разяснявали тогава как трябваше да се снишаваме, за да избегнем перестройката на Горбачов и възродителния процес, сега да разясняват и реформата, която вие провеждате?
Водеща: Аз ще ви помоля да отговорите, след което, просто толерантно изслушах, длъжна съм да отговоря, защото се отнася за една медия, в която аз работя.
Иван Костов: Аз не познавам в тази дълбочина нещата. Когато се запознах с тези неща, поисках мнението на съответните отговорни хора в МС. Аз, разбира се, не бих взел министри от онова време в кабинета си.
Водеща: Вижте, нещата са много сложни, но искам да ви кажа, че в радиото има промяна и ще ви кажа само един пример за това. Просто този разговор преди 1 година не можеше да се състои. Оттам нататък няма защо да говорим повече. Ще видите, че реформата в радиото ще продължи и реформа в радиото има.
Б. Бориславов: Този разговор преди години мисля, че би бил излишен с Жан Виденов.
Водеща: Аз ви казвам просто, че нямаше да може да се състои, а това вече е обект на друг разговор дали имаше смисъл да се случва. Добре, продължаваме нататък...
Същия ден следобед. "12 плюс 3"
Водещ Явор Дачков: И сега обещаната реплика от г-жа Лиляна Попова. Както вече казах, в предаването "Хоризонт до обед", в което министър-председателят Иван Костов отговаряше на въпроси на студенти, г-н Борислав Бориславов си позволи да нападне г-жа Лиляна Попова. Ето и нейното право на отговор.
Лиляна Попова: В предаването "Хоризонт до обед" днес Борислав Бориславов, студентският активист от протестите през януари т. г., нападна реформите в БНР през последните месеци, като заяви, че те не съществували. Г-н Бориславов обаче не подкрепи своето мнение с никакви факти. Вместо това се впусна в кадрови разбор на ръководния екип, в един винаги смущаващ ме доноснически жанр.
Фактите обаче, г-н Бориславов, говорят друго. Те говорят, че "Хоризонт" според социологическите проучвания, за които можете да се информирате от пресата, си връща аудиторията в млада и активна възраст, че програмата престава да бъде пенсионерско радио - една участ, която предишните й началници и цензори й бяха отредили, като я възпрепятстваха да изпълнява своите обществени функции. Фактите говорят, че програма "Христо Ботев" може и да не е още съвършената културно-образователна алтернатива, към която се стремим, но поне престана да бъде насилено и злополучно копие на информационния "Хоризонт".
Фактите говорят и за екипа ми, който толкова не ви харесва. Щом имате склонност да се ровичкате в биографиите на хората, проверете къде бяха членовете на моя екип по време на януарските събития, на чийто ореол вие все още се греете, и ще се убедите, че тези хора работеха за частни медии, които по онова време изпълняваха обществените функции, които тогавашните началници на националното радио бяха зарязали и доброволно предали.
Останалото, г-н Бориславов, е в стила на онези неудачни нашенски издания на Агент 07, които днес се удрят в гърдите, че са защитавали националната сигурност, а всъщност прилежно са си записвали и са предавали там, където трябва и на когото трябва, политическите вицове, които сме си разказвали, или всяка волна приказка, която сме си разменяли.
Що се отнася до лековерността, в която ме подозирате по повод избора на хора от екипа ми и по повод на делегирането на права, което извърших, добре е да помните, че аз правя избора си винаги съзнателно и винаги публично, затова съм готова и да го защитавам - както през зимата на 1995-а, когато бях брутално отстранена от радиото, така и още с повече основания през зимата на 1997-а независимо дали съм генерален директор на радиото, бивш генерален директор или просто журналистка, каквато винаги си оставам.
И понеже в момента съм само журналист, държа да кажа на г-н Бориславов, както и на слушателите на програма "Хоризонт", че никога не съм омърсявала перото си с доноси, особено срещу хора, които не присъстват в момента и не могат да се защитят.
(Разговорите публикуваме от архива на БТА.)











