Всеки народ заслужава правителството си, но нашите управници не заслужават постовете си в условията на информационното общество. Случаят с "приятелски" простреляния от американците в Ирак редник Гърди Гърдев показа колко изостанали в мисленето и поведението си са българските власти, когато боравят с чувствителна за обществото информация.

Първата им реакция след трагичния инцидент бе да разгласят изцяло неверна, но удобна за тяхната политика версия, с която съзнателно заблудиха обществото. Редникът бил станал жертва на "местни бунтовници", които при други случаи нашите власти определят като "терористи". След това пуснаха версията за "случаен инцидент" и едва когато анонимен автор се възползва от предимствата на Интернет за да разкрие истината, военното и политическото ръководство съчиниха декларация, с която потвърдиха. Ако още живеехме във времето на Тодор Живков, когато нямаше Интернет,



щяха да запазят скандала в най-строга тайна,



за да не вгорчават отношенията с Големия брат.

Лекотата, с която властите прибегнаха до лъжа, издава тяхната гузна съвест в отношенията им с обществото, което масово не одобрява тяхната политика в Ирак и раболепието им пред американците. Същото стана по времето на Иван Костов, когато през 1999 г. американска ракета порази къща в Горна баня. Тогава първата версия на властите бе, че е гръмнал бойлер, след това - че ракетата е сръбска, и едва когато на публикувани снимки проличаха американски знаци върху остатъците от ракетата, признаха с половин уста истината. Тогава народът също се възмущаваше от бомбардировките на НАТО над Югославия, а правителството не се интересуваше от мнението му.



Едно от най-тежките провинения на управляващите



е да лъжат обществото, което им се е доверило да ги овласти. Бившият американски президент Ричард Никсън подаде оставка през 1974 г. заради скандала "Уотъргейт", не защото бе наредил подслушване на предизборния щаб на демократите, а защото излъга, че не е знаел за подслушването. Първият български президент/председател Петър Младенов се раздели с поста си през 1991 г. не защото бе имал намерение да прати танкове срещу демонстрантите в София, а защото остави впечатление, че е лъгал, когато уверяваше, че не е произнесъл репликата: "По-добре е танковете да дойдат". И в двата случая обществото предпочете да се довери на медиите, а не на управляващите си, и те просто станаха излишни.

През 1993 година Съветът на Европа, в който членува и България, прие в своята Парламентарна асамблея "Резолюция 1003 относно етиката на журналистиката", където в чл. 9 прокламира: "Държавните власти не бива да смятат, че са собственици на информацията". Според най-голямата и най-стара европейска организация



"информацията представлява основно право",



което "принадлежи на гражданите". Съветът на Европа защити това основно право на гражданите и от възможни посегателства на медиите. В чл. 15 на същата резолюция пише: "Нито редакторите, нито собствениците, нито журналистите не бива да смятат, че информацията им принадлежи. Информационните организации трябва да третират информацията не като стока, а като основно право на гражданите."

Модерно мислещите съвременни демокрации не само осъзнават, че информацията принадлежи на обществото, защото произтича от него и е предназначена за него. Чрез новите комуникации те спомагат това човешко право да излезе от сферата на политическите декларации и да получи реално приложение. Днес е много по-трудно да се крие информация и да се разгласяват неверни факти, отколкото във времето на тоталитарния контрол над медиите.

Бързото развитие на света показва ярък контраст между възможностите на информационното общество и пещерното мислене на българските власти. Първата им реакция след като бяха уличени в лъжа, бе да се хвърлят



да издирват източника на вярната информация,



за да го накажат. В момент, когато в Евросъюза и в САЩ се обсъжда как да бъдат защитени т. нар. "изобличители" (whistelblowers), изнасящи скандални информации от своите ведомства, за да отговорят на по-широките интереси на обществото, нашите големци дори не изпитват неудобство да разгласят, че готвят разправа над такива хора. Собственият им комфорт стои по-високо от обществото, което трябва да се замисли дали наистина заслужава такива управници.