|
У нас тестовете не са новост - съвсем сериозни препитвания провеждат в МВР, КАТ, при военните. Настанилото се с гръм и трясък консуматорско общество, което избута в девета глуха всичко интелектуално, заменяйки го с бингозали и чака-рака клубове, обаче направи
фрагментарен начинът на мислене у голяма част от българите.
Като почнем от това, че има хора, за които интелигентността се изчерпва с това да знаят кой е Лопе де Вега и че Шекспир е творил на английски, и стигнем до историята с просветния ни министър и десетина притеснени родители, на които той трябваше да обяснява, че тестовете, на които ще се подлагат учениците, са за придобити елементарни знания и не изискват ходене на специални уроци за подготовка.
Представете си колко средностатистически души биха се включили днес в една викторина, ако въпросите не са от вида "Сашка Васева е: а) футболист, б) президент на България, с) певица". Впрочем от всички игри с награди през миналата година, разиграни от фирми и обществени организации, само една включваше въпроси, изискващи умствен багаж. А и тя не бе българска - проведе я китайското посолство в София. Та затова участието в тестове за интелигентност у нас сега и в обозримо бъдеще ще продължи да се приема като нещо по-скоро забавно-развлекателно, дори екзотично, отколкото като необходимост за кариера и квалификация.
Дори информацията от кухнята за начина на провеждането на "Теста на нацията" е показателна доколко сериозно е било подходено към него. За да се приеме този тест за представителен, според изискванията на авторите му, всяка държава трябва да го адаптира към своето население, като предварително го приложи върху 500-1000 души. За целта екип от специалисти е трябвало да препитат на няколко места в страната групи от хора с различен пол, възраст и социален статус. Поради малкото време, с което са разполагали, организаторите са направили само една подобна анкета - в предприятие в покрайнините на София. Името му се пази в тайна, а всички работещи там са се подписали под декларации, че няма да изнасят извън фирмата си въпросите, на които са отговаряли. Иначе българското студио за "Теста на нацията" се е покривало почти на 100% със заложения в оригинала на играта замисъл. Даже в една Унгария са имали проблем със студиото, а участниците били разположени в отдалечени и почти скрити за всяка от групите сепарета.
Интересът у родните бизнесмени и политици към подобни на съботния IQ-тестове също е показателен. За 14-годишното си съществуване българският клон на най-старата и най-масова организация на хора с висок коефициент на интелигентност
"Менса" е бил потърсен от един работодател и 18 депутати.
Толкова! Даже при депутатите явяването не е било плод на тяхна самоинициатива, ами ги поканили специално. Случката е от 38-то НС. "Оставихме по всички банки листовки за предстоящ тест, но от 240 души се отзоваха само 18 от СДС. Левите избраници ми заявиха, че нямали нужда да се пробват, защото били интелигентни по природа", си спомня шефката на "Менса-България" Росица Алексиева.
Сините показали нелош резултат. Осем от тях, което си е рекорд, покрили теста, но Алексиева не казва те сега при Костов ли са или са си останали при Надето.
Единственият български работодател, пожелал да тества себе си и всички свои подчинени, пък е шефът на "Орбител" Николай Горчилов. Преди четири години, с изричното обещание, че после няма да има уволнения, той подкарал целия колектив към офисите на "Менса".
На Запад в много от големите компании резултатите от този тест са част от предварителните критерии за приемане на работа. Някои от тях, които имат вече представителства у нас, също работят активно с "Менса", като например българският клон на "Джоб Тайгър".
Липсата на интерес у бизнеса към IQ не означава, че у нас няма
фирми, които да не печелят и от тестове.
В страната съществуват доста частни дружества, специализирали се в отсяване, именно посредством тестове, на кандидати за работа в определени сфери. Липсата на законова основа и контрол прави работата на тези фирмички безнадзорна, а тестовете им - твърде фриволни. Доста хора смятат, че е крайно време у нас да заработи Национален психометричен център по подобие на съществуващия в Словакия. Именно той може да е в състояние да помага на най-различни работодатели по-лесно да си намират служители или пък чрез него болните в една психоклиника да се тестват доколко са се излекували от заболяването си. Словашкият се занимава и с това. Там като единица мярка за интелектуалното състояние на човек са приели наложилата се и във всички IQ-организации формула: умствена възраст, разделена на хронологичната (навършените години), умножена по 100.
Самата "Менса" е създадена през 1946 г. в Англия от Роланд Берил, адвокат, и д-р Ланселот Уеър, учен и юрист. Те имали идея за общност, единственото условие за членство в която да бъде именно високият коефициент на интелигентност. Целта е да се създаде организация, която е неполитическа и не се отличава с расова или религиозна принадлежност. Членове могат да станат хора от всички сфери на живота, чийто IQ ги поставя в горните 2% от населението (тоест с IQ над 148), желаят да се наслаждават на добра компания и да участват в различни социални и културни дейности. Понастоящем "Менса" обединява повече от 100 000 членове в над 100 държави. Сред тях са и повече от 2000 българи, покрили успешно теста, от които 40 са решили без грешка и 36-те задачи. С IQ 152 (98%) авторът на настоящия материал е също част от тази група. Не че нещо в живота му се е променило. Даже собствените му работодатели вероятно току-що научават този факт.
В България "Менса" провежда тестове от 1991 г. Успешното им полагане не се е отразило по никакъв начин в кариерата и на останалите българи. Даже напротив. Някои от тях си имат и проблеми. През изминалия ноември една родна новина обходи като мълния земното кълбо.
Най-умната жена в света -
44-годишната българка Даниела Симидчиева не може да си намери работа. Фирмите не я искали, понеже била твърде стара. Там, където все пак били готови да я наемат, й предлагали едва 150 лева. "Коефициент за интелигентност 200 не е достатъчен за работа", писа в. "Таймс ъф Индиа". А южноафриканският "Индипендънт" допълни: "Даниела е сравнима по тестовете си за интелигентност с Мария Кюри, но е далеч от Нобелова награда". Българката, която е майка на три деца, потърси работа във фирма от Великобритания, след като в България никой не я иска. "Обичам да уча, но искам и да работя. За 44 години съм учила икономика, педагогика и социология... Имам квалификация за машинен и електроинженер, както и за преподавател по английски, получила съм пет магистърски степени, но съм безработна", обясняваше тя.
По света съществуват какви ли не тестове, насочени към какво ли не. Сред членовете на "Менса" преди време се разпространяваше например един тест, след попълването на който човек трябваше да установи дали женското или мъжкото начало е водещо в него. Доста от момичетата с ужас установиха, че са всъщност момчета. Имаше и обратни случаи.
С течение на годините, когато човечеството покори нови рекорди, критериите за членство в "Менса" започнаха да се приемат от някои за твърде либерални, поради което се нароиха и други подобни организации. Обединяващото ги с "Менса" е, че приемат за среда 100 точки от тестовете. Тоест под 100 се върви към идиотизъм, а над тях - към гениалност. Разликата е, че новите организации поставят по-високи изисквания към членовете си. По-известните са създадената през 1966 г. "Интертел" (приемаща за критерий 1:100 или 99% покритие на теста), "Прометей", създадена през 1982 г. (1:30000), "Мега", създадена през 1982 г. (1:1000000, което е почти 100-процентно покритие). Именно високият им критерий за подбор ги прави твърде елитни и членската им маса наброява от неколкостотин при "Интертел" до малко над сто при "Прометей", и едва 24 човека при "Мега". Иначе стандартният при всички тях тест се състои от 36 графични задачи, които трябва да се решат за 40 минути.
В България рекордьор сред рекордьорите е 25-годишен младеж от Варна, решил всички задачи за 25 минути. Засега, понеже ограничение в годините няма, най-възрастният, който се е явил на тест у нас, е на 65 г.
Както вече стана ясно, придобиването на документ за покрит IQ, поне в България, нищо не означава. Психолози твърдят обаче, че твърде висок коефициент понякога не е на добре. Росица Алексиева от "Менса" разказва, че е виждала гениални, според теста, хора с големи странности в поведението и характерите си. "Решава отлично теста, а постоянно е с нервни тикове. Или пък говори нещо и току се чеше по главата нервно, друг пък демонстрираше ниска емоционалност. Абе, говорили ли сте с шахматист? Той въобще не е с теб. Уж кима разбиращо с глава, а постоянно мести фигури на ум." Е, понякога това е другото лице на хората с висок IQ.
:"Завистта няма почивен ден"