|
Още не успели да се порадват достатъчно на събитието, за което се бяха готвили 8 години, чехите разбраха, че страната им все още не се ползва в ЕС със статута на "равна сред равни".
Разбраха също, че старите спорове дълго ще бъдат препъни-камък за отношенията им с някои страни от съюза. Германия, например, направи недвусмислени намеци, че чехите искат да живеят за сметка на по-старите членки, и разкритикува ниските данъци в Чехия. Тя ги обвини, че искат да променят системата за вноските в общоевропейската хазна и че настояват за тяхното преразпределение. Организацията на судетските немци пък се обърна към съда с искане да отмени следвоенните декрети на президента Бенеш и Чехия да върне конфискуваното в съответствие с тях имущество или да изплати компенсации. Прага няколко пъти бе обвинявана, че не спазва правата на малцинствата, по-специално на циганското население. Великобритания обяви Чехия за благоденстваща страна и още на следващия ден след разширяването на ЕС чешките цигани, пристигнали там да искат политическо убежище, трябваше да напуснат общежитията за бежанци.
Тези и други претенции на Стара Европа, като че ли поохладиха ентусиазма на чехите от присъединяването им в ЕС и дадоха
храна на евроскептицизма
Според "Евробарометър" чехите са най-скептично настроените сред страните-членки. Като лична удовлетвореност от сегашното си положение и очаквания от живота чехите са по-големи песимисти в сравнение с всичките 25 членки на ЕС. Общо 77% от тях са били доволни от живота си в ЕС в момента на проучването, докато средно за останалите страни-членки този процент е 81. По-доволни през първата година от присъединяването са мениджъри, предприемачи, младежи и хора с университетско образование.
Както и в другите страни на ЕС, и в Чехия се тревожат най-много от проблема за безработицата в рамките на съюза. Той е повод за безпокойство сред половината от чешките граждани.
Други проблеми за тях, както и за много страни от ЕС, са борбата с престъпността и икономическата ситуация. Най-положителното, произтичащо от членството на страната им в ЕС, чехите виждат в подобрената ефикасност на данъчната система и в здравеопазването. За тях остава и удовлетворението, че в страната им се предлагат най-евтините нови коли в пределите на съюза. В Прага обаче си дават ясна сметка, че им предстои сериозен сблъсък с Брюксел заради чешката ядрена електроцентрала в Темелин.
Ниските данъци в Чехия,
макар и повод за обвинения от страна на ЕС, са сред причините за ниските цени на потребителските стоки в страната, а оттам и за възхода на туризма.
Чехия е туристическа страна, която по нищо не отстъпва на съседна Австрия със забележителностите си. Дори да се вземе само Прага - средновековният град, съхранен напълно в сърцето на сегашната столица, е претъпкан с история. Тук Моцарт е написал операта "Дон Жуан" и пражани пазят непокътната къщата, в която композиторът буквално е бил заключен в нощта преди премиерата, за да допише партитурата.
Тук се намира средновековният замък "Храдчани", който векове е бил и все още е седалище на държавния глава. Самото разположение на Прага - на няколко хълма, между които се провира Вълтава с многобройните си мостове, прави града невероятно романтичен. Към това може да се добавят многобройните театри и изложбени зали, както и нескончаемите културни събития. Само за периода април-юни 2005 г., например, в Прага ще гостуват Лучано Павароти, Род Стюарт, "Юръп", "Ю Ту" и кой ли още не. Макар че билетите са с цени от 60 евро нагоре, интересът е огромен, защото чехите имат не само културни традиции, но и доста по-добро средно заплащане от българите - 30 000 крони, т.е. 1000 евро. По-бедните могат да се утешат и с по-традиционни преживявания. Като например театъра на сенките - в Стари град те са десетки и билет за едночасово представление струва максимум 10 евро.
Представа за цените в Чехия може да се добие и от някои елементарни сравнения. Най-евтиният билет за метрото в Прага, даващ право на половинчасово пътуване, струва 8 крони, т.е. 50 стотинки. И в София същият билет струва толкова. Цените на хранителните стоки са също съизмерими с положението в България. Ако българин посети кооперативен пазар в чешката столица,
направо би му се замаяла главата
- тук почти не може да се намери стока, която да не струва по-евтино, отколкото в родината му.
Чехия ще въведе еврото през 2010 г. Тогава, когато и България би трябвало да го стори. Затова за една година цените не се промениха значително, а и заплатите си останаха на старото равнище.
Общо взето чехите са на мнение, че в страната им, като членка на ЕС, има по-голяма демокрация, но смятат, че сегашните политици не заслужават доверие.
Те бяха вбесени от скандали като за парите, с които премиерът Станислав Грос е закупил през 1999 г. луксозен апартамент в Прага. Скандалът застраши крехкото мнозинство, което коалицията на християндемократите, социалдемократите и Съюза на свободата имат в парламента. Що се отнася до образа на ЕС, Чехия гледа на него с по-малко одобрение, отколкото в другите страни-членки. Там 1/3 от гражданите има положително отношение към него, докато общо за ЕС така мисли всеки втори гражданин. В сравнение с останалите страни-членки в Чехия има по-малко хора, които знаят как функционира Европейският съюз и които са наясно колко важни са неговите институции. Само 37 процента от чехите смятат, че са запознати с тези въпроси. Това е с 10 процента по-малко, отколкото средният общ показател за страните от ЕС.
За чехите Евросъюзът играе положителна роля най-вече в политиката, свързана със сигурността - отбраната, борбата с тероризма или престъпността, а също и във външната политика. Там обаче преобладава мнението, че ЕС играе негативна роля за общата икономическа ситуация в страната, както и за някои специфични проблеми, като например покачването на цените, инфлацията, имиграцията, данъците или пенсиите.
Чехите свързват ЕС преди всичко със свободата за пътуване, учение и работа навсякъде в рамките на съюза. За тях той е също зона на мир, демокрация и икономически просперитет. От друга страна у някои чехи ЕС предизвиква отрицателни асоциации, свързани с опасения за засилване на престъпността, пилеене на средства и увеличаване на бюрокрацията.
Най-големите безпокойства
на чехите от членството им в ЕС са свързани с увеличаването на наркотрафика, на организираната международна престъпност и бъдещите перспективи пред чешките фермери. Те изпитват също страхове и от възможността за намаляване влиянието на малките държави в рамките на съюза. Гражданите на Чехия са по-малко убедени, отколкото останалите в ЕС, че членството в съюза е подобрило икономическата и политическата стабилност в страната. Това поставя страната по-скоро в редицата на по-старите членки на съюза, отколкото сред новите, които по принцип са по-големи оптимисти.
Но в Чехия се обявяват за ускоряване на процеса на европейска интеграция и за приемането на нови членове. В това отношение те са по-радикални, отколкото гражданите в другите страни от ЕС. Чехите се безпокоят по-малко, че с влизането си в ЕС могат да загубят националната си идентичност и култура, националната си валута, социалните си придобивки, или пък че ще бъдат сполетени от икономическа криза.
|
