Една година след като вестник "Сега" обърна внимание на премиера Костов, че не е редно да търси успели българи само зад граница, и той ни послуша. Следващият "Български Великден" ще е за българите в България. Радостната новина ни изпълва с патриотични чувства, но също и с напрежение: ще можем ли да се мерим с нашенците зад граница, за да наденем и ние като тях препоръчаните ни от Надежда Михайлова тениски "Proud to be Bulgarian" ("Горд, че съм българин").

Можем. Да вземем най-лесно забележимото. Сред стотиците лица от миналогодишния Великден кое се запечата най-ярко в съзнанието ни? Несъмнено Яна Костова от Италия. Тя стана събирателен образ на успелите зад граница българи. Има обаче и успели българи на родна земя. Ето например другата му щерка - Мина Костова. Тези дни вестниците ни показаха, че през изтеклата година е успяла да покрие новата си къща в Драгалевци, опасана с масивен зид. Само в него е вложен материал колкото за още две къщи. Как се вдига такъв палат, ако не с труд? В него е вграден трудът на онези работници от трикотажната фабрика в Доспат (прочул се също като Костовград), които обезпечават просперитета на фирмата на Мина в София.

Ако някой смята, че дадените примери са частни случаи, греши - при днешното управление те са правило, защото, както каза и премиерът, в България всички сме братовчеди и роднинските връзки не са без значение.

Разбира се, в страната има и немалко младежи, които разчитат единствено на своите ръце. За тях също са създадени подходящи условия. Ще ги видите в джипове, в беемвета и мерцедеси. Лично депутатът Асен Агов изпита неотдавна какво могат ръцете на такъв младеж, препречил случайно пътя му с беемвето си. Два светкавични удара - но професионални, отбеляза депутатът.

Опозицията опищя света, че управлението на Костов създало криминогенна среда. Заради престъпността дори поиска оставка на правителството му. Червената столетница, за която гласуват предимно пенсионери, не може да осъзнае, че с покровителството си над силови групи и групировки властта дава шанс именно на младите. Да сте чували за мутри в пенсионерски клуб?

В България не успяват мързеливите, свикналите да лежат на чужд гръб възпитаници на социализма. Последният пример е протестът на оръжейниците от Сопот. Обещава им финансовият министър Муравей Радев 5,5 млн. лева безлихвен заем за минимални заплати, а те плюят ръката, която им дава хляб. Искали целите си заплати и нямало да влязат в цеховете да изпълнят поръчка на "Кинтекс" за 15 милиона долара (30 млн. лева). Да гладуват! Лентяи от "Плама", от "Балкан", КЦМ-Гара Искър, "Елпром-ЕМТ", които досега само са трупали дългове за сметка на предприятията си и съответно на държавата, ката ден се мъкнат по жълтите павета да вдигат шум под прозорците на Министерския съвет и президентството, за да смущават труда на хората, които си заработват заплатите.

Тези не заслужават да участват в "Българският Великден" и няма да бъдат поканени. Поражда се обаче и притеснение, че няма да видим на проявата най-успелия българин - Славчо Христов. И проблемът не е в това, че излиза от младостта и преминава в зряла възраст. Зает е. До изборите той трябва ударно да приватизира - всеки ден, всеки час. Малко време остава, а има още толкова работа да се свърши. Ще излезе, че е бил прав Тодор Живков, като твърдеше, че е съградил две Българии, а може би и повече. Толкова много се ограби, унищожи и завлече в чужбина през десетилетието на прехода, а все има какво да се вземе. Прав е и Костов - един мандат не стига.