Всичко е добре, когато завършва добре, казват англичаните. Затова, дай боже, процесът срещу шестимата българи в Либия да приключи с оправдателни присъди. Тогава на доста лица извън подсъдимите ще им се размине и доста грешки никога повече няма да бъдат припомнени. В обратния случай на всички институции, замесени в случая, лошо им се пише.

Ако след 2-3 месеца Народният съд най-сетне даде ход на делото и след още месец излезе с негативни за медиците присъди,



в България ще стане страшно.



Обществеността, която в напоследък се поуспокои от еднотипните новини, които идват от Триполи (делото бе отложено, нашите изглеждат добре), ще бъде шокирана. Ще се завърне крайният негативизъм отпреди година. Най-тежко ще е за преките участници в развитието на драмата - като се започне от все-още-министъра Теодосий Симеонов и Надежда Михайлова и се стигне до хората в посолството в Триполи. Неизбежно ще бъдат зададени отново всички въпроси от последните 2 години - защо бе върнат бившият посланик Кръстю Илов, защо сегашният Людмил Спасов пое поста цели 3 месеца след получаването на агреман, защо почти година обществеността бе лъгана, че българите са само "свидетели", защо държавата се задейства със закъснение, кой и защо не си свърши работата.

На доста "неприятни" въпроси ще трябва да отговори и адвокат Владимир Шейтанов. Като например защо в момента не е в Триполи, за да се запознава с материалите, след като са му осигурени всички условия за това, защо му трябваше половин година, за да установи, че не може да работи в Джамахирията без либийски адвокат, защо все някой друг му е виновен за това, което той не успява да свърши.

По-големият проблем обаче ще е другаде. Има немалка опасност, залисани с медийната си защита, институциите да не успеят да излязат с адекватна реакция на евентуалните негативни присъди. Да не говорим, че и вариантите за реакция май не са много. Какво може да каже държавата България на държавата Либия, ако медиците бъдат осъдени на смърт или, както е по-вероятно, получат диференцирани, но все пак осъдителни присъди? Досега Джамахирията, макар и с немалки закъснения, е изпълнила всичко, което България поиска като гаранции, че процесът ще е справедлив и прозрачен. Най-напред бе допуснат чуждестранен адвокат-българин, което е безпрецедентно в историята на Либия. После съдът по своя собствена инициатива се погрижи да му реши проблема с местния му колега. Макар и чак 8 месеца след началото на процеса до залата бяха допуснати български журналисти. Накрая там стъпиха и международни наблюдатели.

Какво повече можем да искаме? Една от надеждите е втората инстанция - присъдите могат да бъдат обжалвани и съответно променени. Другото, което си остава неизменен факт, са нарушените права на медиците по време на следствието - те престояха в ареста без повдигнати обвинения цяла година, не им бе позволена адвокатска защита, по собствените им думи са били изтезавани и принуждавани да правят самопризнания.

Най-грозното е, че какъвто и да е изходът от процеса, той неизменно ще бъде използван за политически дивиденти. Вариант А - българите биват оправдани, ще е особено ефектен за сега управляващите, ако се реализира преди парламентарния вот. Опозицията пък, която редовно сочи либийския проблем като една от големите издънки на сините, ще бъде посечена. За съжаление на СДС обаче не изглежда особено вероятно съдът да се произнесе преди юни.

Картинката ще бъде противоположна, ако се разиграе вариант Б и българите получат осъдителни присъди. Ударът ще е тежък за властимащите, а опозицията ще се развихри. Подобен изход на процеса може да се отрази и на рейтинга на президента Стоянов, който също е ангажиран със случая.

Най-големият залог обаче е другаде. В Либия работят поне 3000 българи - в почти всяко здравно заведение. Те са отишли там, защото в България никога няма да успеят да изкарат същите пари и не искат да се връщат.

Но в Джамахирията тепърва ще установяват истинските размерите на СПИН-епидемията. Досега не са правени масирани изследвания и новите огнища на заразата едва занапред ще изникват. Детската болница в Бенгази не е изолиран случай. Достатъчно показателно е, че



заразени деца са открити в болницата в град Сирт.



Разследването е започнало в средата на миналата година и още не е приключило. Може би текат и други разследвания, само че никой не знае за тях.

Какво ще стане, ако шестимата медици бъдат признати от съда за умишлени заразители със СПИН? Ако в някоя от другите болници, в които бъде открит СПИН, пак работят българи, а в Джамахирията решат да свържат случая в Бенгази с новите заразявания?

Ще стане страшно. И точно това е нещото, което държавата България не бива да допуска в никакъв случай.