|
Костов направи от СДС партия, Костов ще я довърши. Като Иван Грозни сина си.
Няма логика във факта, че три-четири месеца преди парламентарния вот Иван Костов започна да прочиства партията. Всеки политолог, дори и Светослав Малинов, може да му каже, че тези работи се правят далеч преди хората да застанат пред урните. За кого не е ясно, че напрежението в партията стартира преди местните избори - време предостатъчно да се решат всички спорове. Никой от НИС не може сега с ръка на сърцето да каже, че Бисеров е срещу Костов само от половин година насам.
За всички е ясно, че
драмата в СДС няма да спре тук
НИС резна главата на лошите - Бисеров, за да спре опитите за парцелиране на партията. В този филм обаче врагът едва ли ще се предаде, когато генералите му са низвергнати. Пък и свалените генерали често имат навика да се връщат на бял кон. Затуй, за да разгромиш врага си, би трябвало да удариш по всички гнезда на разцепление, а не само да завладееш пощата. Възможно е оттук нататък изстрелите на Костов да бъдат насочени по провинциалните леговища на Бисеров. Дори и Костов да не издаде подобна заповед, местните феодали ще се заемат с разгрома. Те са си такива - когато някой в София се изкашля, те ще се...
Проблемът е, че няма достатъчно време до парламентарните избори. Спомняте ли си отлюспванията от септември 1994 г.? Както става по правило, този път трагедията е на път да се повтори като фарс. Недопустимо е един политик като Иван Костов да повтаря същата грешка като предшественика си Филип Димитров. Въпреки отлюспванията през 1994 г. българският Кенеди беше убеден, че СДС ще спечели изборите. И ги загуби срамно. Новият Стамболов Иван Костов сега също е убеден, че ще спечели парламентарните избори. Да видим как ще стане.
Защото първо, както показва историята,
люспите стават мъченици,
а люспителите - нещо като инквизицията. Второ, Костов трудно ще обясни на твърдото ядро в партията, че е размахал метлата, защото онези са споделили идеи, загрижени за партията. А свободата на словото къде я запиляхме? Нима е грях да имаш мнение, да защитаваш тези, различни от тезите на шефа? Трето, все ще се намери някой по-паметлив седесар да попита съвсем на място защо Иван Костов си затрая, когато Бисеров и Цонев влязоха в НИС миналата година, и се разпищя чак когато му казаха в очите, че не може да е вечният Командир. Това на някои може да им заприлича на мания за величие и безпринципност. В подкрепа на такова впечатление идват и вчерашните му думи, че членството в партията означава преди всичко доброволно да й позволиш тя да прави политика вместо теб и да говори от твое име. А защо не и да мисли вместо твоята глава.
СДС
сгреши, че използва драматичния жанр
и изхвърли популярните си лица шумно и с як ритник. Колкото и да отрича Костов, че му е все едно, щом уставът се спазва, групата около бившия главен секретар вече има картбланш да цепи структури и хора, да се обединява с Доган и царя и напълно публично да ругае казионното ръководство. Още повече че те вече успяха да натрапят впечатлението, че президентът и Софиянски са техни хора.
В крайна сметка Бисеров и Цонев се добраха до една немалка победа - вече почти никой не им гледа в къщите, банковите сметки и връзките с приватизацията. Напротив, сега хората са се втренчили в паничката на Костов и ако СДС повдигне въпроса за пая на бившите, всички ще решат, че това е плосък опит за отмъщение. Пък и съвсем не е маловажен въпросът чия е ръката, която раздаваше благинките. Не е на царя, нали? И на Доган не е. Значи всички са в кюпа, колкото и да се люспят. Ето така не се печелят избори.