|
Това показват данните от международно изследване за употребата на наркотици, алкохол и цигари сред учениците. В анкетата участват тийнейджъри от общо 30 страни от Европа. Въпроси са задавани само на деца, родени през 1983 г. Целта е да се изследват учениците. Затова у нас в нея не са включени 27% от децата на тази възраст, които не ходят на училище. Анкетирани са общо 3234 ученици.
Въпреки данните, че едва 4% от младежите посягат към марихуана, от Националния център по наркомании твърдят, че има бум при пушенето на трева. И не е нужно да го доказват. Достатъчно е човек да се разходи по централните улици на София. Графитите "Легализирайте я!", недвусмислените рисунки с характирните листа и специфичната миризма вечер около някои заведения говорят сами за себе си.
"Това не е бум, защото през 1999 г. от националния център са изследвали ученици предимно в големите градове. Нашето изследване е представително, то обхваща и деца от по-малките градове, дори и селата. А там, естествено, наркоманиите не са толкова разпространени", отговаря координаторът на международното изследване у нас психоложката Анина Чилева. Тя не е съгласна с тезата, че изнасянето на стряскащи данни, независимо дали те отговарят на истината или не, помагат за превенцията на дрогата. "Изследванията сочат, че когато плашим хората, психологическата реакция е забравяне и отричане на информацията", казва Чилева. У нас например не липсват стряскащи данни за все по-голямото разпротранение на рака на белия дроб вследствие тютюнопушене. Резултатът е горе-долу нулев, тъй като никой не е спрял да пуши.
В началото на 90-те в Австралия имало доста скъпа кампания за превенция на СПИН, която заложила на страха - ужасни кадри, показващи смърт. Те трябвало да изплашат много хора, които да се вземат в ръце и да започнат да правят безопасен секс. Посланието достигнало до максималия брой реципиенти, но като резултат и промяна на поведението - нищо. "Просто хората забравят, човек не мисли за смъртта, особено като е на 16 години", казва психоложката. На тази възраст той е безсмъртен.
Българският ученик пуши повечко в сравнение с връстниците си от другите страни. "Слава богу не пие и не се дрогира много", казва Анина Чилева.
Данните
Българските тийнейджъри са на пето място по показателя "пушене повече от 40 пъти в живота". То се смята за редовно и се практикува от 38 на сто от учениците. В тази бройка обаче влизат тези, които пушат по една цигара дневно, и онези, които преполовяват кутията - те са около 10%. "Това не е нито много, нито малко", коментира психоложката. В Европа по принцип се пуши доста. В Америка - не. Най-много се пуши и пие във Финландия, Гренландия, Русия. Чилева обяснява този факт с ефекта на забранения плод. На север цигарите и алкохолът са доста скъпи - това ги прави трудно достъпни и съответно - силно желани.
За съжаление България няма собствена база да сравнение - у нас преди не се правени сериозни изследвания за пиене, пушене и дрогиране сред учениците.
Сега данните сочат, че 11 на сто от нашите ученици се наливат яко - те пият по повече от 5 питиета поне три пъти в месеца. Други 8 на сто са се напивали поне веднъж за 1 месец. "Но интересното е, че тези, които пият много, не твърдят, че се напиват", отбелязва Чилева. Тя обяснява, че винаги трябва да се има едно наум при подобни анкети, тъй като учениците може и да се перчат - нещо твърде характерно за пубертетската възраст.
Българският ученик не е любител на виното. Едва 14 на сто от децата пият редовно вино - повече от 3 пъти в месец. Бирата е на почит - 27 на сто я предпочитат. Концентрати пият 22 на сто от учениците. Това може да се обясни с факта, че повечето ученици пият по кафенета и барове, където виното е по-скъпо от бирата и водката.
12 на сто от учениците са пробвали марихуана, 4 на сто пушат всеки месец. 4 на сто са се друсали с хапчета поне веднъж в живота, 3 на сто са дишали лепило. Амфетамини, ЛСД и екстази са пробвали 1%. Но и много от учениците изобщо не са чували за някои дроги. 16 на сто не знаят какво е ЛСД, 20 сто не знаят какво е метадон.
Защо го правят
Причините за употреба на алкохол са предимно позитивни. "Децата пият, за да станат забавни, да им е весело и да се чувстват щастливи", казва Чилева. Негативни причини като увреждане на здравето и проблеми с полицията са на заден план.
Едва 5 на сто от анкетираните са имали проблем с родителите заради употреба на алкохол. Но в общи линии заради огромния страх от наркотиците, родителите позволяват всичко останало. "А нещата вървят ръка за ръка - който е посегнал към цигари и алкохол, поглежда и към наркотиците", казва Чилева.
У нас дрога се взема предимно от любопитство - това твърдят 80 на сто от пробвалите. Процентът на отговорите "не желая да се цепя от групата" и "искам да забравя проблемите си", са много по-малко. "Не може да се каже колко от опиталите от любопитство после продължават да се друсат сериозно. Още повече, че доста от тях тръгват надолу и напускат училище," казва Анина Чилева. Според нея картинката не е розова, но не и толкова черна.
Данните, че всеки трети млад човек пуши марихуана, които постоянно се изнасят, имат силен обратен ефект. Младият си мисли - всеки трети опитва, значи аз съм назад. За него това е добра причина да опита, защото е нормално да искаш да си като другите на твоята възраст.
27% от 16-годишните са извън училище
Предполага се, че данните са успокояващи, защото в извадката не са включени тези, които не ходят на училище. Твърди се, че те се друсат и пият повече.
Анина Чилева обаче смята точно обратното - може би младежите са извън училище, защото са решили, че им е време вече да работят, а не защото са в клиниките за наркомани, например. Не може да се смята и че те са зарязали училището - задължителното образование е до 8 клас и до 16 години. Ако си от ромско семейство, е нормално на тази възраст вече да работиш или да си женен и да имаш 2 деца. Това е естествен път на развитие - фактът, че не са в училище, не значи, че са на улицата.
"Но от друга страна данните не са толкова добри", смята Чилева. Според цифрите ние сме между долната и средната граница на страните, където се употребяват алкохол и наркотици. Границите все повече се отварят и нещата в Европа ще се изравняват. А и в България няма алтернативи за учениците, освен да стоят на кафе или чашка алкохол с приятели, да пушат цигари и да си говорят. Младите няма къде да спортуват. "Къде в по-малките градове има басейни или тенис-кортове? Дори няма къде да се тича. Ако пробваш в София, или ще издишаш всички бензинови пари, или ще събереш всички квартални помияри", ядосва се психоложката.
Други алтернативи за учениците също липсват - няма здравно образование в училище. По света то се нарича обучение в социални и жизненоважни умения. Там децата се учат как да общуват, да вземат решения, да решават проблеми, да казват "не", да са настойчиви за постигане на целите. "Може би дълбоко зад тези умения стои възможността да се харесваш и обичаш сам себе си", смята Анина Чилева. "А у нас се прави точно обратното - нашите деца от много малки се учат да не се харесват и обичат. А е доказано, че колкото повече един човек има ниска самооценка, толкова по-голяма е вероятността да прибегне до рискови за здравето си дейности. А колкото повече се харесваш, толкова повече искаш да си в добра форма, cool, свеж, жизнерадостен и в този смисъл не пушиш, не се напиваш", продължава Чилева.
У нас имаме други начини за поддържане на психическото здраве. Ние не приемаме индивидуализма в смисъла, в който той се приема на Запад. "Нашите роднини и приятели и нуждата от комуникация там са заместени от психоаналитика и терапевта", обяснява психоложката.
У нас семейството също влияе на лошите навици, защото е трудно да убедиш 12-годишен младеж, че пушенето е вредно и лошо, след като самият ти пушиш като комин. Затова според изследвания младите хора у нас виждат пушача като зрял, блестящ, успял и готин. С две думи - cool. А тази нагласа гарантира пушене. Част от нея се дължи на семейството, друга - на рекламите, които представят пушача за готин. А в САЩ е обратно - пушачът се смята за долен и мърляч, немислещ за себе си и другите човек.
"В България трябва да има целенасочена политика на държавата", смята Чилева. Трябва да има здравно образование, базирано на социални и жизнени умения. Или контрол на рекламите. Или познатият механизъм - плащаш за 20 цигари, получаваш 19, като разликата отива за превенция на здравето.
|