За пореден път в армията се разиграва познатата история - след инцидент поголовно и жестоко се наказват командири. Този път военното министерство и шефът на Сухопътни войски обявиха, че ще бъдат понижени в звание или длъжност 14 военни - от генерали до старшини. Те трябва да понесат отговорността за два трагични инцидента - за мината, която уби офицер и войник, и за фугаса, обгорил друг офицер. Жестоките санкции могат да се сравнят само с наказанията по време на война. Те изглеждат справедливи на фона на факта, че за един месец загинаха двама и бяха ранени трима души. Изглеждат, но не са. Щом дори и шефът на Генералния щаб ген. Михо Михов възкликна, че



"проблемите в армията се решават не с наказания, а със строг ред"



Какви са фактите? При първия инцидент противопехотна мина ПСМ избухна по време на обучение и уби двама души. Оказа се, че между сандъците с учебни мини имало и един с бойни. Мини, които теоретически не съществуват в българската армия. Така твърдят военният министър Бойко Ноев и цялото правителство. Офицерът прави демонстрацията и мината избухва. Сега Ноев го обвинява, че не бил погледнал обозначенията. Той обаче премълчава собствената вина, както и факта, че капитанът е действал като професионалист, закрива мината с тялото си и така спасява живота на още няколко души.

Сред останалите наказани е и един от най-добрите офицери в армията, който по стечение на обстоятелствата е командир на злополучната бригада. Същата, която миналото лято всеотдайно гасеше пожарите в Сакар и чийто състав с риск за живота си спасяваше цели села от огнения ад. Същата, която бе награждавана, поощрявана и потупвана по рамото.

При втория инцидент офицер не разпознава, че обикновените картонени топки са фугаси. Хвърля ги в огъня и обгаря, защото в тях има барут и те избухват. Тук вече безспорно има небрежност. Министърът иска строги наказания, защото офицерът е от същата лекопехотна бригада.

Практиката да се вземат скалпове по цялата верига на командния състав в името на имиджа на строгия министър е и порочна, и вредна.

Порочна е, защото стана традиция всеки нов голям началник или министър да вдига летвата на наказанията. В началото се наказваше само в частта, после в бригадата, а сега вече и в Генералния щаб.



Вдигат нивото, за да покажат, че са по-строги от предшественика си



Стана навик да навикват генерала, защото войникът не си е подредил шкафчето или защото, след като се е напил в отпуск, е обрал някой магазин. Ако нещата вървят така, накрая ще започнат да разстрелват по 10 души от всяка бригада, където стане издънка. И по-страшното е, че това вече за никого няма да е изненада. Напротив, обществото ще иска още по-строги наказания, защото е научено да очаква подобна сеч.

Тази практика е изключително вредна, защото когато поголовно и несправедливо се наказват офицери, мотивацията в службата рязко спада. Дисциплината се руши и се създават предпоставки за повече инциденти.

За да има наистина справедливост и отговорност в трагедии като тези, които се случиха в Стара Загора, подходът трябва да е друг. Примерно щом загиналият капитан Въльо Вълчев, чийто висок професионализъм никой не отрича, не е забелязал, че има нещо нередно в тези мини, значи трябва да се смени начинът на маркировка на учебните боеприпаси. Или ако в склада е имало бойни мини, значи някой в завода не си е свършил работата. Нека първо спецслужбите разберат кой е направил грешката и когато следствието приключи, да обвиняват, да наказват, да пращат в затвора, ако е според закона.

Самият факт, че



министърът наказва, преди разследването да е завършило,



показва, че тази сеч е чисто показна. Сега Ноев лесно може да намери основания за своите заповеди - в армията винаги могат да се открият слабости и да се докажат дори невъзможни неща. Но това, което за пореден път се случва сред военните, си е чисто имиджово упражнение на министерството. Да си кажат хората: "Леле, колко строг министър си имаме." Това няма да спаси живота на друг военен в следващ инцидент. Защото се търсят изкупителни жертви, а не причината за инцидентите.