|
всички сме от една религия."
Волтер
--------
Първата реклама, поне според християнската версия, направила змията пред Адам и Ева. Изрекламирала пред задръстената двойка един продукт с доста съмнително качество, наречен "познание". Двамата се оказали обекти, податливи на рекламна сугестия, и гризнали от похваления фрукт без много кандърма. След това се заели да познават, като особено наблегнали на взаимното познанство. Оттам иде библейският смисъл на глагола "познавам". До ден-днешен този смисъл е, така да се каже, най-наблегнат при човеците. Живите плодове на въпросната дейност вече са шест милиарда артикула.
В някои страни производството се разраства неудържимо, но у нас буксува. Щото се хвърлихме на реклама повече.
--------
Човек няма къде да се дене от рекламата. Тя може да е политическа, може да е религиозна, може да е икономическа, но ще те намери, човече, дори да си Робинзон Крузо, дори да си Павел Корчагин. Нямахме икономическа реклама като хората по време на развития социализъм, но рекламните места по пътища, мостове и стобори не стояха празни - там цъфтяха реклами от типа на: "Трудът е най-голямата радост за човека!" Или пък: "Народ и партия - единни в борбата за изпълнение на N-тата петилетка!" Хитро. Западът рекламираше чорапогащи, дъвки, коли, презервативи, палта, компютри, кучешки храни и т. н., а
ние рекламирахме труда като такъв!
В края на краищата и тук действаха железни закони - рекламира се онова, в което предлагането надвишава търсенето. Лошото е само, когато някои лица изпаднат от какъвто и да било рекламен модел. Например не върви да вдигнеш пред работниците от ВМЗ-Сопот лозунги от типа на "Летете само с "Луфтханза"! Още по-зле - днес не върви да им внушаваш и друго: "Петилетката - за четири години!" Някой ще рече, че хора като Нейков, Радев и Славински могат да подхванат по-патриотични внушения, например "Летете само с "Балкан" или "Гласувайте само за нас и Командира!", но това вече не е по темата "реклама", ами е черен хумор, Уди Алън някакъв, та няма да ви занимаваме с такива фантастики.
Рекламата е навсякъде, дори най-фантастичната. Въпросът е, че има една реклама, дето те удря направо в либидото, та се замайваш граждански и не можеш да се отнесеш с нужната сериозност към европейските драми - като например шапа по добитъка. Все по-често напоследък, както си пътуваш, както си прелистваш списанието или както си гледаш телевизията,
и отведнъж се възбуждаш
от някоя стока! Да речем, става дума за кафе, за колбас, за ракия или за автомобилно масло, пък ти, с извинение, еректираш като комин от епохата на развития социализъм! И както си караш, може да забодеш колата в някой екобус или пък, както си ходиш, да събориш някого чисто телесно на тротоара. (А я си представи, че събореният после се окаже Агов!) Тези неща са възможни, но граничат с перверзията, та ще се възмутим, читателю!
Нещата се объркаха тотално. Някой си рекламира ракия, пък четири полуголи нимфи ти се предлагат по най-магистрален начин от телевизора. Друг също някаква напитка рекламира, а на преден план жена с кози жлези и кучешки език лиже момък по лицевия епидермис. Не.
Може всичко да е реклама, но
не всичко е любов,
ще кажем ние. За тези неща си има закон, има си и морал, но и двете понятия у нас са разтегливи като патентен данък за компаньонки. В много страни са забранени рекламите със сексуален, политически или религиозен уклон, дори румънците наскоро приеха закон за същите неща, но това не оправя картинката, защото уклонът е много уклончиво нещо. Какъв уклон е например, когато си пусна телевизора, а оттам знойна мома в комбинезон и агресивно приветлива поза ми прави знак с пръстче от едно диванче.
Ми смущавам се!
И тъкмо да кажа нещо в смисъл: ама аз, стой, чакай, не, не, не мога така; хоп, един телевизионен юнак вече й се е метнал, като двамцата веднага се гмурват зад диванчето. Отпред изхвърча нещо като сутиен, а самото диванче почва да се лашка напред-назад. Какво се рекламира ли? Има ли значение? Може да е всичко - сутиен, комбинезон, апартамент, маргарин, пистолет "Зигзауер", отрова за хлебарки... В случая се рекламира по-скромно нещо - провинциална наша мебелна къща някоя си.
Еротиката и рекламата -
този тандемен двигател на прогреса, преди години вдъхновиха четворка неизвестни немски писатели. В местен комплекс за пийпшоу съществували кабинки, където мераклия можел да се уедини и през една дупчица, срещу съответна такса, да зяпа. Виждал обикновено следното - върху специален въртящ се подиум полугола служителка показвала пред него свои телесни потайности. Писателите синхронизирали с ръководството на комплекса акцията си - минали по тънка тарифа като спонсорство на културна проява - и направили следното. Значи, плати си някой клиент таксата, долепи влажно око до окуляра, а там, на подиума, срещу него изведнъж се изправя не някоя кръшна Герда, а жив, очилат и облечен писател! И почва да чете разказ! При това не еротичен, а така - какъвто дойде. От това съдим, че при немците еротиката вече е стигнала до някакви абсолютно изродени висоти. Къде отива светът, бе? Ако измислим наш аналог на това, ще ви се изправят косите. Представете си нещо съвсем банално - прясно възмъжал ученик си купува вестник "Чук-чук", а вътре изведнъж избрани стихове от Иван Бориславов или нравоучителни есета от Димитър Коруджиев примерно. Слава богу, по Нашенско няма такива ексцеси. То и в Германия тогава обществеността зароптала срещу писателското каре, че правят всичко това заради собствената си реклама. Писателите обаче отвърнали много находчиво:
а нима всичко, което се рекламира, е лошо?
Не е лошо естествено. Но в тази странна симбиоза - реклама + eротика, не е зле да има тънка мяра. В края на краищата рекламата е нещо, което гледат всички, тя се пуска в най-безопасните часове и по най-видните места и на едно четиригодишно дете не можеш да му обясниш защо голите лелички на голямата картинка са седнали така, като че се канят да акат в хор...
Рекламите почти навсякъде се движат на границата между приличието и шока. Шокът и скандалът са част от рекламната стратегия понякога. И на запад от нас сутиените "Уондърбра" и наемащите се хайванчета на "Бенетон" ту вдигат градуса, ту бият частичен отбой, което вероятно е предвидено предварително в кривата на продажбите. Важното е, че нещата са с доста повече вкус от тия тук. Нашите местни рекламни творци внесоха толкова разкрепостени моменти във визуалните и фонетичните свои произведения, че харджанровете изпъшкаха. Като стана дума за пъшкане, можем да обобщим така: мнозина автори на роден рекламен продукт и още повече негови поръчители смятат за абсолютно задължително в продукта да има
повече голо, повече охкане,
пъшкане, премрежени погледи, тежък работен грим, друсане на седалищни мускули и бюстове, а и директни размножителни телодвижения, както се казва, без особена метафористика. Може би по тоя начин в рекламния бизнес разцъфтява конкурентната борба, не знам. Рекламата за истинския бизнес с еротиката и хардзрелищата, както и с платената любов на този фон изглежда някак обезоръжаваща, скромна така и без въображение. Там, като изключим снимките, думичките са прости - "набира и предлага". Компаньонки. "Компаньонки" е толкова целомъдрена дума, сравнена с разни автомивки, шпекове и вина... Направо си представяш мъдър и възрастен господин, за жалост тежко и нелечимо болен, а край него мила девица му прави компаньонска компания и облекчава последните часове на стареца, като му чете Соломоновите притчи. Или последните решения на НИС на СДС, според каквото дедето иска да отнесе на оня свят...
Другото е бедничко -
"Нестандартен sex", "Те го правят в службата (в тоалетната, в лабораторията, в коридора...), "Незабравима страст", "Еротични масажи" - скука направо. Обобщено ще кажем така: на еротичната реклама, която рекламира еротични неща, фантазията й е бедна. Повече се вихри онази реклама, която рекламира скучни житейски неща. Да речем, козметика. Е, доста е тъпо да пуснеш на такава реклама гола козметичка. Обаче да възправиш загадъчна фигура с неустановен пол и упадъчна нега във взора си е друго... Само да не остане някой с мисълта, че низвергваме еротичното. Напротив, обичаме го. То си има място. Дори нещо повече - пред рекламното лице Брежнев, който рекламираше продукта "по-добър живот на трудещите се", предпочитаме рекламното лице Адриана Скленарикова-Карембьо, която рекламира сутиени. И тя, и сутиените й са добър живот за трудещите се, стига, разбира се, тия трудещи се да не се трудят у нас, а да се трудят другаде. И изобщо да имат къде да се трудят, защото тъжният опит е установил, че гладният човек става крайно неприязнен към рекламата, дори към еротичната такава...
Но за Бога, когато от билбордове, tv екран, ефир, списания и вестници те бомбардират къде деликатни, къде ачик едно към едно покани за съешаване, почваш да мислиш, че светът е в тежка размножителна криза. Дето се вика, като ми трябва отвертка или автомивка, или кафе, може ли цялата тази работа да си я купя без оная работа, а?
Както е тръгнала работата,
може да се омешат еротика, реклама и политика,
а тогава ще стане хептен нездравословно. Представяте ли си - "Коалиция набира и предлага компаньонки". Или - два обещаващи европросперитет голи задника, а между тях - празен стол: "Твоето място е тук!" То не че не е така, но имам страх, че подобен рекламен разгул заплашва личната и обществената потентност.
Представете си как председателят на Народното събрание например вещае по кризисното БНР:
- Иии... го поканих на едно проектозаконче...
Пък шефката на парламентарна група го пита:
- И после какво?
- Ами четохме го.
- И какво?
- Амии... не спахме цяла нощ!
|
|
|
|