Шефът на пирамидата "Лайф чойс" Майкъл Капустин е виновен за длъжностно присвояване и измама и ще плати за тези престъпления с 23 г. затвор. Той трябва да брои и 13 477 лв. за разходите по делото. Това реши вчера състав на Софийския градски съд, председателстван от Емилия Миткова. Присъдата бе прочетена на 6-ата година от образуването на делото, след близо 2 г. процес. Междувременно Капустин изкара 5 г. като арестант. Те ще му се приспаднат при излежаване на присъдата. Но



това не е краят на одисеята



на българското правосъдие с шефа на "Лайф чойс". Делото със сигурност ще мине през още две инстанции - апелативния и касационния съд. Вчера Майкъл вече се закани, че ще обжалва "навсякъде", защото не е получил справедливост.

Групата вложители, които присъстваха на всички заседания на съда, обаче не реагира бурно, макар че получи поне морално възмездие за потъналите в пирамидата пари. Сега ужилените могат да потърсят материалното обезщетение, като заведат отделни граждански искове срещу Капустин. Разбира се, имаше и такива, които не бяха доволни от наказанието. Според тях фараонът заслужавал поне 40 г. затвор. Желанието им обаче е неизпълнимо по сега действащото законодателство, според което санкцията за длъжностно присвояване варира между 10 и 30 г. затвор. Така че наказанието на Капустин е доста тежко. Друг въпрос е дали то ще остане такова при предстоящите обжалвания.

Прокурорът Марио Стоянов пък сякаш не можеше да повярва, че е приключил с това дело и оттук нататък с него ще се занимават други прокурори и други съдебни състави. Обвинителят не пропусна да отбележи, че случаят "Капустин" има принос към родното правораздавателно творчество - фараонът се възползва от всички "вратички" в отделните закони.



За какво съдиха Капустин?



Според прокуратурата като управител на "Лайф чойс" и притежател на 75% от акциите на дружеството от април 1994 г. до юли 1995 г. канадецът е присвоил 509 302 760 стари лв., собственост на 4731 вложители. Това е сумата по главницата на вложенията, която в обвинителния акт бе разделена на две - 259 963 817 стари лв. (което е левовата равностойност на 4 242 405 долара и 580 000 марки към онзи момент) и 249 338 942 стари лв. За първата, валутната, част от парите има документи и се знае къде са - в Суис Американ Банк на о. Свети Джон, Антигуа. Остатъкът е бил изхарчен за реклами, спонсорство, офисоборудване, коли, дивиденти и др.

Съдът осъди Капустин само за първата сума от 259 963 817 стари лв. Канадецът вземал пари от хората, влагал ги в АД-то си "Лайф чойс", а оттам те отивали в джоба му.

По второто обвинение - измама в особено големи размери, съдът постанови, че е причинена имотна вреда за 215 735 548 стари лв. По неизвестни засега причини броят на измамените вложители намаля на половина - от 4731 падна на 2821. Вероятно за отпадналите близо 2000 души липсват категорични доказателства, че са вложили пари в пирамидата, защото от офиса на дружеството са изчезнали дискети с информация за внесеното по т. нар. "златни сертификати" на "Лайф чойс". Мотивите на съда за това решение ще излязат след месец.



Раждането на една пирамида



"Лайф чойс интернешънъл" АД се учредява и регистрира през юли 1993 г. с предмет "производствена и търговска дейност, търговско представителство, посредничество и агентство, други стопански дейности, които не са забранени от законодателството на Република България". Притежател на 75% от акциите на дружеството е Майкъл Капустин, другите 25% се държат от Милка Богданова. През април 1995 г. е регистриран и клон на "Лайф чойс" в Пловдив. Единствен управител и разпоредител със сметките на дружеството е Майкъл Капустин. Пазарът е зарибен с масирана рекламна кампания по медиите с щедри обещания за доходоносна дейност и високи дивиденти. Пирамидата си има и свое издание - "Избор".

От април 1994 г. в продажба са пуснати т. нар. откупваеми доверителни разписки (ОДР). На притежателите им са обещани 8% месечен и 151% годишен дивидент за левовите влогове. Ако вложителят тегли дивиденти всеки месец, се гарантира годишна печалба от 96%. Валутните депозити пък носели 3,5% лихва за 1 месец и 51% - за 1 г. При ежемесечно теглене годишният дивидент бил 42%. Основният лихвен процент на БНБ за този период е 62%.

От октомври 1994 г. до юли 1995 г. "Лайф чойс" предлага американски доверителни разписки (АДР), включително и като "златни сертификати". Твърди се, че АДР-тата са гарантирани от Федералната депозитна застрахователна корпорация на САЩ. По време на разследването стана ясно, че въпросната корпорация застрахова само депозити в банки и спестовно-кредитни институции в САЩ в случай на фалит и няма никакво отношение към "Лайф чойс". Иначе АДР-тата са още по-привлекателни откъм дивиденти - носят 217% годишна лихва.

Начинът на получаване и на двата вида разписки е един и същ - внасяш парите в "Лайф чойс" срещу касова бележка и след това вземаш доверителните разписки. Парите отивали в банковите сметки на пирамидата в МБИР, ПЧБ, Кредитна банка, Тексимбанк, пловдивския клон на Балканбанк. Спесимени за тях имал само Майкъл Капустин.

Извън разписките се предлага и друга услуга - кредитни карти на Суис Американ Банк от о. Св. Джон в Антигуа, Карибски басейн. Въпреки впечатляващия си вид обаче картите не дават достъп на притежателите им до техните вложения. По този начин изгарят мнозина видни сънародници, включително и медийни шефове.

Разгръщат се и проекти с лекарството срещу СПИН - "Фактор Р", и прочее грандиозни замисли. Докато в един момент разплащането с вложителите спира, Капустин напуска България и родните магистрати го обявяват за издирване. След това е открит в Германия и екстрадиран у нас.

А през април 1999 г. стартира процесът срещу фараона. Оттогава насам



Капустин наистина използва всички средства,



за да отърве присъдата. По време на съдебното дирене той смени четирима адвокати, като всеки път делото се отлагаше, за да може поредният юрист да изчете стотиците томове материал и така да осигури на Майкъл гарантираното от закона право на ефективна защита.

След приемането на поправката "Шейтанов" в отговор на поставеното от либийския Народен съд условие за допускане на българския адвокат като защитник на процеса в Триполи, канадският гражданин Капустин тутакси си поиска и адвокат сънародник. Задвижена бе и процедурата за конституиране на канадеца Ерик Полтън. Тя спря, след като България с официална нота поиска от Канада да пуска български адвокати в нейните съдилища. Докато задокеанската държава отговори на искането обаче, съдът се произнесе, че условията, необходими по закон за допускане на канадски адвокат, в случая не са налице.

По едно време фараонът се канеше да сключва и споразумение за по-ниска присъда срещу обещанието да възстанови $ 5 млн. Месец по-късно обаче той се отказа от офертата. Междувременно в залата се сипеха заплахи за завеждане на дело в Страсбург заради просрочен арест, Капустин обявяваше гладни стачки, явяваше се с набор моливчета на процеса и рисуваше картини на изтезания и т. н., и т. н.

А последният му "удар" бе завеждането на 2 граждански дела за над $ 2 млрд. срещу съдийката Емилия Митова, съдебните заседатели Кина Димитрова и Димитър Шакле и прокурора Марио Стоянов, както и срещу държавата ни като цяло. Исковете формално са подадени от инвеститори на "Лайф чойс интернешънъл" АД - "Лайф чойс Инк."-САЩ и "Лайф чойс интернешънъл"-Антигуа, пред Върховния съд на Британска Колумбия (Канада) и пред Областния съд на Индиана (САЩ) за пропуснати ползи и непарични щети, причинени от България заради намесата й в бизнеса с "Фактор Р". Капустин използва това като повод да иска отвод на съда и прокурора, понеже води дело срещу тях и магистратите вече не са безпристрастни. Исканията му на няколко пъти бяха отхвърлени.

Какво ще стане с Капустин оттук нататък е въпрос на бъдеще. Засега той остава арестант у нас до влизането на наказанието му в сила.