Радио-репортажът на Би Би Си от буферната зона край Косово започна с такова учестено дишане, каквото дистанционният микрофон (наричан "пушка") улавяше след финала на 1500 метра в Лисабон.

- Ъх, ъх, ъх - задъхваше се репортерът. Стре ... стре ... лят!

Той разиграваше достоверност - ето, тъкмо е дотичал от полесражението, още го гонят по петите. Ефектно.

И - за контрапункт - Джонатан Айл безстрастно коментира от студиото в Лондон. На англичаните театърът им е в кръвта.

- That's the name of the game (такава е играта)- казваше навремето Майк.

Майкъл Голдсмит от лондонския клон на Асошиейтед прес беше първият военен дописник, когото срещнах.

- В Катанга документалистите искаха автентични кадри - разказваше той. - Обещаха на негрите сто франка, те им хванаха хора и ги разстреляха пред камерите.

По онова време думата негър все още се употребяваше. Майк го бяха малтретирали в Конго и той имаше извинение да не идва с нас на манежа. Един ден синът му Мартин Заимов - генералски потомък - нямаше да има извинение. А Петко Бочаров, запасен поручик от конен полк, яздеше по-добре от всички нас; при това - злонравния кон Булдог, но тогава си тръгна по-рано, понеже вечерта трябваше да е на работа в БТА.

- Tакива работи - каза Майк после и като излязохме от ресторант "Крим" на улица "Славянска", белият му "DS-19" го нямаше. Тогава крадяха чистачки, не цял автомобил и ние намерихме ситроена непокътнат на съседната улица "Добруджа".

- Не може да бъде! - недоумяваше Майк. - Как са могли?

В София още нямаше "паяци".

Милка, за която тогава не бях женен, предложи най-разумното:

- Filons (да изчезваме)!

- Filons - подкрепи я Клавдия, която също знаеше, че щом милицията ти е преместила колата, по-добре не се разправяй. На другата сутрин щеше да има манифестация, беше май.

- Патрис Лумумба беше изяден - продължи Майк, когато се настани зад волана и се увери, че на ситроена всичко му е наред - Казаха ни да не казваме.

- Защо? - попита Милка.

- Беше човек на Мос... - започна Майк и млъкна. Сети се, че пред жена си Клавдия Заимова не трябва да казва "човек на Москва". Знаеше за генерала.

Майк беше дописник от Конго (сега Киншаса) през 1960-61 година. Там войната продължава до ден днешен. Дипломатическият бонтон изисква да премълчаваш, че Вашингтон я финансира. Конго е голяма страна - колкото от Дъблин до Москва, но на меркаторските карти това не личи, понеже те смаляват екваториалните области и увеличават полярните. Войната се разпростря в 9-те държави, съседни на Конго; Северна Корея изпрати 400 военни инструктори срещу евентуални бъдещи доставки на мед, кобалт и уран. Там има редки изкопаеми като танталит и ниобий, освен петрола, златото и диамантите. След убийството на Лумумба протежето на Запада Мобуту преименува Конго в Заир, провъзгласи се за император и раздаваше диаманти на западни държавници, между които и един президент на Франция.

За всички войни, които видях от тогава насам, се лъжеше много. Би Би Си лъжеше по-малко от другите, Майк Голдсмит и Джон Пилджър (също англичанин) - никак. Вчера пролича, че гордата традиция да информираш обективно е жива. Излезе книгата на Никълъс Джонс. Той разказа как външият министър Кук излъга в парламента за Сиера Леоне.

Най-много промива мозъците Си Ен Ен. Тази телевизия стартира преди 20 години. Звездният й миг беше преди 10 години и тя го дължи на Саддам Хюсеин, който пусна само неин екип да снима операция "Пустинна буря" от покрива на хотел "Рашид" в Багдад.

Си-ен-еновец ме запита в Белград кой е Джилас.

- "Няма Дакажа".

Едно време Петко Бочаров преведе "Приказки от страната Алабашия" на Карл Сандбърг; там единият герой е "Няма Дакажа", другият е "Дайми Брадвата".

Си-ен-еновецът предложи сделка - ако му кажа кой е Джилас, той ще ми каже кой е Тито.

Но Си Ен Ен осведомяваше света, включително държавниците, "управляващи кризите". Екипът на Си Ен Ен борави виртуозно с транспондер за сателитна свръзка и пристигне ли някъде, да знаеш, че предстои нещо. В неделя пристигна в Скопие.

Сега Си Ен Ен губи зрители, уволни част от хората си и въобще върви надолу, откакто Тед Търнър я продаде на конгломерата AOL Time Warner. Тъй отминава електронната слава.

Но лошите навици остават. Си Ен Ен показа незнайни баири, атакувани от супертанкове, каквито Македония не притежава; глас зад кадър драматизираше: Тук се води война.

Защо го правят?

- Винаги го правят - казваше Майк. - Не зная защо. А все искам да разбера. Това - и за наркотиците. Мислиш ли, че наркомафията плаща на правителствата да преследват трафикантите?

- Няма логика.

- Има. Ако не ги преследват, цената ще падне стократно.

- А за войната?

- Знам ли? Когато някой губи, друг вероятно печели. Не съм много сигурен.

- Нито аз - съгласих се тогава. Още съм съгласен.