Безкрайни плажове от кадифен пясък, луксозни хотели и палми, слънце през цялата година. Или иначе казано - прекрасен карибски остров. Такъв е девизът на Аруба. Така го възприемат и хиляди туристи, стичащи се ежегодно към малкото парче холандска земя в Атлантическия океан. Островът предлага всичко - от яхтите и скутерите през карнавалите до древните археологически останки.

За част от туристите екзотиката не е толкова важна. Разположен до Венецуела и Колумбия, с перфектна инфраструктура, ленива полиция и данъчни облекчения, Аруба отдавна се е превърнал в офшорен оазис на сицилианската, колумбийската и руската мафия. А отскоро и на българската.

Показната екзекуция на Поли Пантев в един от най-луксозните хотели на столицата Оранестад мина почти незабелязано за увлечените в удоволствия туристи.

Историята на Аруба наподобява изпъстрен с опасности приключенски роман още от времето на първия европеец, стъпил на него. Открит от испанския изследовател Алонсо де Охеда през 1499 г., островът бързо се превръща в свърталище на златотърсачи. Надявайки се да открият находищата на индианците от древното племе араваки, населяващи острова от 4000 години, испанците принуждават местното население да прекопае всяка педя земя. Злато обаче така и не е открито, островът е обявен за безполезен.

В края на 80-годишната война между Испания и Холандия през 1642 островът преминава в холандски ръце. За кратко е владян и от англичани.

Недрата на острова се оказват по-щедри за новите колонизатори. През 1842 г. е открито първото голямо златно находище, скъпоценният метал се превръща в една от основните стоки за износ. Находищата обаче бързо се изчерпват. Идва ред на черното злато - петрола - истинското богатство на Аруба. До началото на 70-те години рафинериите на острова се утвърждават като едни от водещите в света. 193-те квадратни километра суша в Атлантическия океан все повече и повече започват да приличат на сбъднат рай на земята.

От това време датират и първите данни за инвазия на сицилианската мафия на острова. Само за няколко години за Аруба вече се говори като за "първия частен остров на мафията". Според непотвърдена информация италианският клан Кунтрера-Каруана успява само за 4 години - от 1988 до 1992 г. - да сложи ръка на 60% от Аруба чрез инвестиции в хотели, казина и дори в предизборната кампания на тогавашния и сегашен министър-председател Нени Еман.

По това време кланът вече се е превърнал в един от незаменимите стожери на сицилианската мафия в Северна Америка, защото през него преминават сделките с наркотици на всички фамилии.

Офшорните банки, стабилната валута и стотиците туристи превръщат Аруба в оазис за пране на пари. През свободната зона за търговия потичат стотици килограми дрога към Западна Европа и Америка.

Братята Паскуале, Паоло и Гаспаре Кунтрера дълго време се почитат като едни от най-уважаваните граждани на Аруба въпреки обвиненията срещу тях в Италия и САЩ. Арестът им през 1992 г. в Италия предизвиква истински скандал на острова, а Нени Еман е призован да напусне политиката, защото ги е толерирал.

Падането на Берлинската стена се отразява и на Аруба. Към трафика на наркотици се прибавят и оръжейните пратки от Русия към Латинска Америка.

Според доклади на американските и европейските тайни служби босове на руската мафия са организирали през 1997 г. серия от срещи в Аруба, Св. Винсент и Антигуа с представители на колумбийския наркокартел "Кали", за да сключат дългосрочни сделки за размяна на оръжия срещу наркотици.

Поне два руски хеликоптера са били продадени на колумбийците през 1997 г. заедно с техника и оръжия. Колумбийската и руската мафия са водили и преговори за една подводница, с която да се транспортират наркотиците, но сделката се провалила. Според докладите на американските служби руснаци, свързани с организираната престъпност, са успели да отворят дузина офшорни банки на Карибите, през които преминават парите от сделките с наркотици.

Властите в Аруба признават безсилието си да спрат трафика на наркотици. Контролът на летището в Оранестад е сравнително добър, но полицията отдавна е вдигнала ръце от охраната на бреговете. Кокаинът влиза в Аруба от Колумбия, Венецуела и Суринам на борда на скутери и малки рибарски лодки, невидими за бреговата охрана. Дрогата се транспортира към САЩ, Западна Европа и Русия обикновено с частни самолети, товарни и пътнически кораби.

Трафикът на дрога е една от основните причини островът да не получава пълна независимост. Въпреки частичната си автономия външните отношения и сигурността на острова продължават да се определят от Холандия.

Аруба може и да е залята от наркотици, но те са за американците, европейците и руснаците, обичат да изтъкват местните власти. Туристическа Аруба не се интересува от тях, макар и да препира парите на наркотрафикантите. Бизнесът на острова процъфтява, а недоволните туристи се броят на пръсти.

Едва около 89 000 души местно население живеят на Аруба. Наследници на индианци, испанци, британци, холандци, те представляват уникална смесица от над 40 националности. Това предопределя и облика на туристическа Аруба - тук еднакво добре могат да се чувстват и европейци, и колумбийци, и северноамериканци. Надали има кухня, който да не се предлага от многобройните ресторанти на острова. Също толкова разнообразно е и историческото наследство. От времето на древните араваки са останали пещери с уникални рисунки. Могат да се видят католически и християнски храмове, синагоги и джамии. От единия край на острова до другия се стига за по-малко от час, но въпреки това разглеждането му отнема дни.

Надали има удоволствие, което островът да не предлага. 27-те луксозни хотела, в които цените обикновено надвишават 200 долара на вечер, посрещат и изпращат ежегодно над 600 000 гости.

Яхтите и лодките под наем са окупирали почти цялото крайбрежие, дълго едва 19 мили. 24-те плажа на острова са със свободен достъп. Северният бряг е девствен и предлага усамотение, а южният - всевъзможни удобства.

Любителите на водните спортове могат да сърфират, да се гмуркат край рифовете на острова, да пътуват с яхта. Мощни джипове очакват почитателите на природата, която във вътрешността на острова е запазена почти непокътната.

Истинската атракция на Аруба са ежегодните фестивали, които се провеждат през февруари. Тогава по улиците се разхождат хиляди маскирани с пера арубци, а фиестата е денонощна.