|
Развалена поличба
През последните месеци катедралата бе в основен ремонт и сякаш работниците, които я лъскаха, развалиха поличбата, тегнеща над столичната левица. Изглежда, "святото сърце" се смили над нея и реши, че е изкупила греха си от първото комунистическо въстание. А консервативната десница, която се бе ояла и затънала в корупция, нямаше как да не получи наказание - "свише" или от електоралните низини, - което си е едно и също на български: "глас народен - глас Божи".
След първия кръг на общинските избори във Франция миналата неделя десницата въздъхна облекчено - поне не се стигна до очакваната катастрофа. От месеци сондажите й рисуваха катастрофални предсказания. За нейна утеха "розовата вълна" (социалисти, зелени и комунисти) не я погълна. В национален мащаб десницата и левицата се оказаха с изравнени сили и дори консерваторите запазиха лек превес - 48,7% срещу 46,1%, което им дава нелоши шансове за втория кръг идната неделя. Но Париж изглежда вече загубен.
Гей, но не краде
Кандидатът на социалистите Бертран Дьоланое, който спечели 32% на първия тур, е на път да изтръгне парижкото кметство от ръцете на голистите и техните десни съюзници и да им нанесе най-унизителното поражение през последните години. Допреди няколко месеца той бе абсолютно неизвестен. Парижани го забелязаха, когато миналото лято в качеството си вече на претендент за кметството обяви по телевизията, че е хомосексуалист, но не и корумпиран. Шокът бе ефектен, посланието - разбираемо. Кметът голист Жан Тибери можеше да твърди всичко за себе си, но не и че е финансово чист. Той трябваше да обере всички пасиви не само от собственото управление и от безразборното бъркане в градската хазна, но и от старите грехове на предшественика и покровителя си Жак Ширак (кмет на столицата от 1977 до 1995 г.).
Веригата от скандали може да бъде описана в томове, дебели като речниците Ларус, но за да се разбере докъде бе стигнал досегашният градоначалник, достатъчно бе да се отбележи един факт: неговата съпруга Ксавиер Тибери бе взела над 31 000 долара, за да изработи доклад от 41 страници за международните връзки на департамента Есон (в парижката област Ил дьо Франс) с френски говорещите държави. Това правеше по 756 долара на страница. С такъв фантастичен хонорар не са били удостоявани и френските класици, а камо ли безполезно четиво като нейното.
Вън от "хотела"
Десницата усети, че ще я пъдят от "хотела", където се бе настанила като в свой дом (французите викат на кметствата си Отел дьо вил, нещо като Градски хотел в буквален превод). За да се спаси от надвисналото поражение, тя изкара тежката артилерия от националните си листи - бившия председател на Националното събрание Филип Сеген, чийто авторитет не бе пострадал до момента от верижните скандали. Един същински политически слон срещу крехкия Дьоланое. Но каруцата на десницата вече се бе затъркаляла по стръмното и не можеше да я спре дори огромната политическа маса на Сеген. Товарът на корупцията я влечеше устремно към катастрофа и чупеше всякакви спирачки. Сеген се реши и на отчаяна стъпка: за да покаже, че къса с всичко старо и да удари Дьоланое на собствения му терен, изпрати през юни миналата година поздравително писмо до председателя на организацията "Лесбийска и гей-гордост" Франк Делер, в което го увери, че подкрепя лозунга на гей-парада в Париж - "Хомофобията - социално зло".
Дисидентът Тибери
Когато и това не помогна, голистите прибегнаха до последната мярка - изгониха Жан Тибери от партията си. Но и това не направи голямо впечатление на избирателите. Тибери се подигра с бившите си съпартийци и се кандидатира като независим, като им отне 17% от гласовете на първия кръг. Сеген получи 23%.
Почувствал се в силна позиция след неделните избори, дисидентът Тибери постави в понеделник ултиматум: Сеген да оттегли своите хора от онези избирателни секции, където хората на Тибери са се представили по-добре, или да се изправи едновременно срещу тях и срещу левицата на втория тур. С други думи, Тибери го заплаши с кошмара на мажоритарните избори - триъгълник, в който двете страни се неутрализират, вместо да се обединят, за да надвият общия си противник. Ултиматумът изтече в 17.00 часа в понеделник и отговорът на Сеген беше "не". Сутринта социалистите вече бяха направили коалиция със "зелените", чийто лидер в парижката листа Ив Контасо бе набрал 14%. Отчаяни представители на десницата нарушиха партийната дисциплина и на някои места, като в 9-и район, се споразумяха за общи листи. Но техните храбри действия приличаха само на запушване на най-близките пробойни в кораба, който вече бе потънал наполовина.
Шамар за Ширак, ощипване за Жоспен
Ако вторият тур даде Париж на левицата, това ще бъде най-тежкият възможен удар срещу президента Жак Ширак година преди президентските избори. Падне ли неговият бастион, ще настане объркване по цялата верига. Франция е силно централизирана страна и сигналите от Париж се приемат като национално послание. Социалистическият лидер и настоящ премиер Лионел Жоспен, който несъмнено ще бъде съперник на Ширак за следващия президентски мандат, вече потрива ръце и за парламентарните избори догодина. Той се безпокоеше, че по традиция французите използват общинските избори, за да накажат управляващата партия, но този път те се задоволиха само да я ощипят.
Общото представяне на левицата бе добро, но не и за министрите в правителството на Жоспен. Той сякаш бе предвидил този риск и ги съветваше да не ламтят и за кметски постове. Твърдеше, че най-сетне трябва да се сложи край на типичното за страната "акумулиране на постове" от едни и същи лица. Във Франция не е необичайно дори министър-председателят да бъде едновременно и кмет на някакво селце или на голям град. Поне предшествениците на Жоспен не се отказваха от тази възможност.
Всъщност премиерът не искаше да провокира избирателите да оценяват правителството и затова предпочиташе министрите му да си стоят в кабинетите и да не обикалят по селски митинги и събрания. Но те не го послушаха. От 33 министри 27 се кандидатираха за кметове. Сега някои ближат раните си. Това са министърката на заетостта и солидарността Елизабет Гигу, на транспорта Жан-Клод Гесо от Френската комунистическа партия, на околната среда г-жа Доминик Воане от партията на Зелените и министърът по европейските въпроси Пиер Московиси.
Подвижни пластове
Въпреки относителното равновесие между ляво и дясно изборите показаха, че е започнало дълбочинно разместване на пластовете в политическия пейзаж на Франция. Най-обнадеждаващият факт и за леви, и за десни е катастрофата на крайно десния Национален фронт, олицетворяван някога от Жан-Мари льо Пен. След като неговият заместник Бруно Мегре разцепи партията, тя получи едва 4% от гласовете в неделя. Десницата се радва, защото Фронтът й крадеше избиратели особено в районите с многобройно имигрантско население, където лозунгите срещу чужденците намираха добра почва. Но левицата също е доволна, защото Националният фронт се бе превърнал по едно време в най-голямата работническа партия на Франция, тъй като за него гласуваха най-много работници, обезпокоени, че имигрантите им крадат хляба в условията на безработица.
Важна промяна настъпи и в левия сектор. Втората партия там след социалистическата вече не е комунистическата, а Партията на зелените. Изтласкването на ФКП продължава и ако тенденцията не спре, догодина социалистите могат да приемат зелените за основен партньор в парламентарните избори. А това би означавало и да им дадат повече постове в правителството, ако победят заедно. Със сигурност Парижката комуна няма да се повтори скоро.
|
|