|
Следователите разполагат с договора между Майкъл Чорни и Гад Зееви с опция за прехвърлянето на акции на телефонната компания "Безек". Документът е бил иззет при обиските в офисите на двамата бизнесмени в понеделник.
Договорът е сключен през октомври 1999 г. Според източници от полицията в него не е упомената сумата на гаранцията, която Чорни дава на Зееви.
Договорът е важно доказателство в аферата "Зееви", защото досега полицията разполагаше само със записи на телефонни разговори между двамата бизнесмени. В израелските съдилища обаче много често подобни записи не се признават за доказателство за вина.
57 000 шекела ($ 13 600) е паричната гаранция,
която е платил Майкъл Чорни, за да не остане в затвора, а да бъде под домашен арест. Това призна бизнесменът пред руския в. "Ведомости". "Аз нямам никакво отношение към тази сделка. Просто моята банка даде на Зееви 143 млн. долара на заем. Там имаше опция, че аз мога да взема част от акциите на "Безек" след 5 години на цената, на която Зееви ги е купил. Ако дотогава акциите се обезценят, според договора трябва да получа пари в брой", обясни Чорни. Той твърди, че сам е дал договора си със Зееви на полицията.
Според Чорни всички обвинения срещу него са инспирирани от личните му врагове в Израел и от конкуренти, които искат да преразпределят собствеността в телекомуникационния сектор. "Смятам, че след изучаването на всички документи, следователите ще стигнат до извода, че няма нищо нередно в сделката, и затова не искам да правя мрачни прогнози за своето бъдеще", каза Чорни.
Участието на Чорни в сделката с "Безек" изненада мнозина, тъй като руснакът неведнъж публично е заявявал, че той с бизнес в Израел не се занимава, тъй като "Израел е твърде полицейска държава".
Адвокатите на Чорни разпространиха вчера в Израел документи, в които министерствата на правосъдието и на вътрешните работи на Русия твърдят, че Чорни няма нищо общо с руската мафия.
Вчера станаха ясни и
подробности от разследването
срещу Гад Зееви и Майкъл Чорни.
Ето как са се развили събитията.
През 1999 г. Зееви предлага на английската "Кейбъл енд Уайърлес" да й изкупи дяла в "Безек". По онова време правителственият орган за държавните компании, който държи 54,6% от "Безек", усилено търси потенциални купувачи за телефонната компания. Той води разговори с инвеститори като "Бенни Гаон груп", "Кларидж груп" и др.
След като се договаря с англичаните за цената, Зееви подава молба до министъра на съобщенията да получи разрешение за покупката на акции от "Безек". Министърът праща запитване до спецслужбите и полицията, както изисква законът. Те дават зелена светлина за сделката.
По същото време юридическият съветник на министерството на съобщенията Изисхур Тал прави запитване и до банките, за които се твърди, че ще финансират сделката, и те потвърждават обещанията, дадени на Зееви. Вчера банките отказаха да отговорят на в. "Маарив" защо не са уведомили държавните органи за условията, при които са се съгласили да отпуснат заем за "Безек". Те се позоваха на търговската тайна.
Подозрителността на Тал е логична, като се има предвид, че преди време на Зееви не беше разрешено да купи две банки - "Мизрахи" и "Банк сапанут". И до днес не са известни подробности около тези случаи.
Самият
Зееви при разпитите в полицията отрекъл
да е давал невярна информация, за да получи разрешението за покупка на акциите. Той се оправдал, че не е предоставил подробности за сделката с Чорни заради конфиденциалността на търговските преговори. Полицията обаче смята, че така Зееви е нарушил законите за сигурност, тъй като не е докладвал, че е дал на Чорни опция за купуване на дял от "Безек".
През 2000 г. Зееви пак иска от правителствения орган за държавните компании разрешение за увеличаване на дела си в "Безек". От службите за сигурност и полицията е поискано отново да разгледат случая "Зееви". По онова време много влиятелни хора вече открито задават въпроси откъде идват парите, с които Зееви купува акции от "Безек".
При повторната проверка за първи път се появяват съмнения, че парите може да са осигурени с помощта на Майкъл Чорни. Спецслужбите и полицията решават да започнат официално разследване, защото вече е ясно, че през 1999 г. е дадена "зелена улица", без да е направена обстойна проверка на Зееви. Правителственият орган за държавните компании отхвърля молбата на бизнесмена за увеличаване на дела му в "Безек". По същото време започва и подслушването на офисите и телефоните на Зееви и Чорни в Израел. Интересното е, че за тази стъпка не е уведомен тогавашният министър на съобщенията и настоящ министър на отбраната Бенямин Бен-Елиезер, който също е сред заподозрените за връзки със Зееви. По-късно се установява, че той няма отношение към проверката на миналото на Зееви, а просто е изпълнил задължението си като министър да внесе предложението за даване на разрешение за покупката на акциите. Друг е въпросът дали някои негови подчинени, които са хора на Зееви, не са го натиснали да побърза с процедурата.
Интересът на Гад Зееви към телекомуникациите не се ограничава само в Израел и България. Той е водил преговори с бизнесмен от Уганда, живеещ в ЮАР, за покупката на контролния пакет акции от регистрираната в Швейцария компания "ТелСел", съобщава израелската преса. Тя държи лицензите за мобилни оператори в 11 африкански държави, включително Гвинея, Мозамбик и Зимбабве.
"Зееви груп" е преговаряла и с нигерийското правителство за лиценз за мобилен оператор. След като преговорите се провалят, кабинетът там обявява търг, в който "Зееви" също участва. По-късно обаче конкурсът е отменен и е назначен нов, в който "Зееви" не се включва.