|
- Д-р Караиванова, не се ли страхувате от болните?
- В никакъв случай. Аз имам 31 години стаж и нито един конфликт или агресия от страна на болните. Много е важно отношението, особено при първия досег с болния. Трябва индивидуален подход към всеки, колкото и да не е добре той, това помага, защото постъпването в психиатрия е тежко за всеки.
- Доколкото знам, в психиатрията това се нарича стигма - болният е белязан от болестта и при веднъж поставена диагноза за психичен проблем, той вече става различен за другите, те го сочат и изолират.
- Стигмата се получава тогава, когато един човек е лежал в психиатрия. Тогава вече той е белязан.
----
Тук се намесва психоложката Весела: "От три години вече работя в психиатрията. Толкова насилие, колкото има само за една вечер по телевизията, не съм виждала тук за целия си стаж."
-----
Д-р Караиванова: Ние тук насилие не виждаме изобщо. Също и лошо отношение от страна на пациентите.
- Но още като влязохме в мъжкото отделение за остри състояния, всички ви заобиколиха, искаха смяна на лекарствената терапия, да се обадите по телефона, заплашваха с полиция...
- Всеки има нужда да сподели проблема си. И когато видят доктор, макар и дежурен в неделя, всеки иска да си каже проблема. А такива има всеки от тях - дали липса на пари, или на друго, дали са инжекциите - всички отричат, че са болни и че имат нужда от лечение. И понеже аз минавам като дежурна, пред мен те искат да изкажат недоволството си. Например, лекуващият лекар е назначил лечение под формата на инжекции, а те предпочитат хапчета. Но това не е агресивно поведение. Това е съвсем обяснимо и нормално поведение. Освен това те искат свободно време, което да прекарват навън, а то в рамките на режима в отделението е ограничено. Това е форма на човешки протест и изисквания, които, ако имаме малко по-големи финансови възможности, бихме могли да удовлетворим. Но не това е основното.
------------------
Основното е, че тук просто не може човек да се страхува. Разбира се, това зависи от подготовката и настройката. Общуването трябва да е адектватно, в зависимост от човека, който стои пред теб. Защото има болест, но има и индивид. Всеки индивид е един оформен характер и с този характер той влиза в болестта си. Ако е малко по-мощен, по-агресивен, например, с характер на полицай, например, и дава малко по-високи изисквания, настоява те обезателно да се изпълнят моментално. Други са по-кротки, на друго ниво - тук има хора с по 3-4 висши образования, но тях никой не ги забелязва, просто защото възпитанието им е съвсем друго.
---------------------
Всеки влиза в болестта със своята собствена културална и образователна нагласа, която зависи и от семейството, и от ценза. Болестта е белязана от предморбидната, предболестната личност.
- Може ли да се посочи обществена група или прослойка, която е по-уязвима от психични болести? Можем ли да кажем - бедните и циганите се разболяват повече?
- Не. Напоследък все повече са засегнати хора с висок интелектуален потенциал.
- Какво се пречупва в тях?
- Много неща стават с тях, много неща са пречупват. В съвременната действителност много елементи от ценностната система и от достойнството се пречупват през призмата на нещата, които са навън. Болните не могат да се преборят с личните си възприятия в тази ситуация. Но, подчертавам болестта идва и си отива, независимо от отключващия момент, т.е. винаги може да се появи отново.
- Какъв би могъл да бъде отключващият момент?
- Всякакъв. Може да бъде липса на средства, липса на работа, може да бъде самота, някакъв банален конфликт. Но с това не бива да се спекулира. Болестта си е болест и затова ние се стремим да запазим места като Курило, за да могат на такова място хората да бъдат временно успокоени и захранени пълноценно, да бъдат ресоциализирани.
- Лесно ли се връщат към нормалния живот? Доколкото знам, повечето от тях не искат да се връщат във враждебния свят? Това, което е отвън, ги плаши...
- Трудно е да се върнат. Много трудно. За по-голямата категория от хората тук е защитена среда. Тук виждат много по-добро отношение, една защита, осигурена храна, бит. Навън всичко това се стоварва върху техния гръб и те не могат да решат този проблем, макар и да са в добро психическо здраве. Има нерешими проблеми, с които не могат да се справят най-вече самотните хора.
- Известно е, че броят на психично болните е един и същ. А ние, които сме навън, оставаме с впечатление, че тези хора стават все повече. Достатъчно е човек да се разходи по улиците на София.
- Статистиката не е такава.
-------------
Човек дерайлира, баналната дума е - психясва. Но при целия този психясал народ, от 1000 души, например, един влиза в лечебно заведение. Такава статистика, за психясалите, не може да се направи. Тя е нереална, до момента не е издържала една истинска фактология. Статистика, която да каже от толкова процента на толкова процента са зачестили заболяванията, няма. И не мога да кажа, че броят на болните е нарастнал.
---------------
Статистиката касае само хоспитализираните, лежащо болните, хората, които са имали асоциално поведение, или хора, които са посегнали на живота си.
- И на живота на другите?
- Не. Вижте, с това се спекулира, може би поради неграмотност. Най-малко инциденти от подобен характер има при психично болните. Ежедневието, което ни се поднася във вид на медийна информация, не касае психично болните.
- Защо тогава постоянно се твърди, че психично болни ходят сред нас и във всеки един момент могат да посегнат на някой?
- Не желая да коментирам това.
- Има ли нещо вярно в народната приказка за мартенските хора? Сега е март, това ли месецът на лудите?
- Да, има сезонност на болестите. Някои заболявания, особено афективните, зачестяват на пролет и на есен. Обикновено пиковете ни са май и октомври, но сега сезоните се изнесоха напред заради климатичните промени в глобален мащаб. Но когато пристъпите зачестяват заради сезонността, не означава, че имаме повече болни. Разстройставата може би зачестяват. Но и тук медийната политика е нещо много сериозно.
- Как ще коментирате следната теза: Всяка публикувана антиобществена проява, осъществена от психично болно лице, провокира обществени нагласи на нетърпимост и агресия, свързани с незрели социални защити?
- Незрялостта не винаги води до агресия. Незрялостта има много прояви и измерения.
-------------
Незрял психично човек може цял живот да се затвори в себе си и да не общува с абсолютно никой. Това не значи, че той е психично болен, т. е. луд. Не значи, че ще извърши престъпление, а напротив - целият му живот може да протече под тази рубрика. Има и обратен полюс - хора с много висока обществена изява, можем да цитираме имена на ВИП-ове от тук до София и обратно, които компенсират собствената си психична незрялост именно чрез обществените си изяви.
--------------
Например, човек, който се чувства неоценен от обществото, прави грандиозни планове, изяви, за да докаже, че зрял. А това пак е проява на психична незрялост. И това са само полюсите, между които има страшно много нюанси, и не знам защо напоследък толкова се спекулира с термина "психична незрялост". Ние всеки ден се срещаме с такива хора, но само психиатрична подготовка може да определи кой е зрял и кой - не.
- А изречението, че насилието поражда насилие? Отприщва ли се нещо у хората, когато телевизията ги залива с насилие?
- Това е стара концепция, още от времето на филма "Кръстникът". Тогава един пациент изби във виетнамските общежития 11 души и медиите лансираха идеята, че филмът е отприщил агресията у него. Електронните медии, кабелната мрежа предоставят хиляди възможности за развихряне на каквото и да е насилие. А кабелната мрежа не е от днес. Тя е от много време и да говорим, че това е елемент на провокация, точно последните месеци, когато има сгъстяване на насилието, е малко пресилено.
- Кога могат да бъдат опасни психично болните?
- Това никога не може да се предвиди. Ако има наблюдение от психиатър, може да се придвиди кога ще настъпи пристъп, свързан с обществено опасно поведение, или поведение, опасно за собствената личност.
- Защото оставаме с впечатление, че болният, държан вкъщи, е страшно опасен.
- В медийния резонанс, който се получи напоследък, се говори предимно за семейни драми. Психично болни лица по-малко се изнасят на преден план. И обикновено става дума за ежедневни, банални семейни драми - син убива баща си за един декар земя, за една пенсия. И това е трудно разбираемо, а никое от тези лица не е с психични отклонения. И това е масовото, целогодишно. Там психиатрията няма място и най-малко можем да казваме, че всеки е психично болен. Едва последните няколко казуса засилиха интереса върху психичните отклонения.
- Все по-често се чува отвсякъде, че всички сме поне за преглед...
- Какво значи преглед? За да получи шофьорска книжка, разрешително за оръжие, човек минава през преглед. Всички полицаи минават на преглед за оръжие, да не говорим за етажите на властта.
- Оръжие може да бъде всичко.
- Това ви казвам. Най-мощното оръжие е медията. Неслучайно тя е единствената останала независима власт на този етап у нас. Хората вярват най-много на медиите.
- Трябва ли и ние, журналистите, да минем през преглед?
- Не, това е изкуствено създаване на психоза. Старите фройдисти са казали, че човек, за да стане психиатър, трябва да направи първо собствения си психоаналитичен тоалет - да знае какви са му проблемите, какъв е той, колко е зрял, какво мислене има, има ли комфорт и какви са предпоставките той да упражнява тази професия, с която може да се направят страшно много бели. С нея може много да се помага, но може и много да се вреди, ако човек не е призван или моделиран, за да бъде психиатър. Или си, или не си. Това се отнася само за 3-4 професии.