Оплакахте орталъка, че при соц-а било по-добре, ама вас поне ви преброиха, нали? Поне вече има в централната статистика доказателство, че и вие съществувате. Ходите по земята, пъшкате, от време на време се радвате (признайте си), вероизповядвате, имате майчин език, нямате яхти и самолети, но сте си върнали нивите. Признахте си за двадесетина цигари дневно и една бутилка ракия на седмица - и леко послъгахте за което, ама нейсе. Това поне издава добри намерения. Показахте раховеца, жигулата и самсунга, дето - ако и да не е соц - все пак си го купихте, като ви умря съветската радуга и трябваше да гледате мача у комшиите. Похвалихте се с поредицата "Световна класика" - пълен комплект до Тургенев. И така нататък.

А мен никой не дойде да ме преброи.



Останах в нелегалност



Не почукаха на моята врата. Не разбраха в кое божество вярвам, на какъв език говоря вкъщи, че имам два декара върнати кории и хартисали буркани още от миналата година (едни корнишони, дето не станаха като света). Не се поинтересуваха ни от телевизор, ни от хладилник, ни от печка; за яхти и самолети хич не разбраха нищо. Не преброиха книгите из дома, нито китарите, нито касетите или дисковете. Не ми надникнаха в джобовете - да видят по колко цигари пуша.

Не ме преброиха. Не преброиха и жената, и детето, и пудела.

Няма ни в списъците на живите.

И сега нова беля: като вземат да се хвалят колко точно са докарали бройката по най-нов европейски тертип, ще трябва да добавяме. Еди-колко хора живеели в България - плюс трима. Еди-колко печки в страната - ама плюс още една. Еди-колко пудела - и тук ще се налага да добавяме един, да е живо и здраво животното. Средно книги на глава българин, като кажат, че са 12.3, ние ще трябва сериозно да плюнчим молива и да пъшкаме над белия лист: да добавяме, да делим на калпак и да туряме още две-три стотни към бройката.

А аз си мислех, че поне - ако друго не съм - съм видим. Дето се вика, и като искам да се скрия, пак ме намират. Звезда, ми викат разни, съм бил. А какво се оказа?



Звезда - вятър



Толкова трудно се забелязвам, че даже пропуснаха да ме преброят. Магазинера долу го изброиха, кръчмаря отляво - също. Автомонтьора отсреща и той влезе в статистиката. Чичковците, дето сутрин пият бира в магазина отзад и се надлъгват кой бил по-голям приятел на Гунди - и те са вече в банката данни. Оня, дето продава сутрин вестниците и не може да преброи колко прави един "Дневник" плюс един "Сега" - и той е в сметката, нищо, че е скаран със смятането.

Само аз останах непреброен. Утре като влезат историците в твърдия диск на Александър Хаджийски да видят кой е живял по тези земи през годината 2001 след Христа, за да си напишат дебелите книги, в тоя диск ще има всякакви видове българи от началото на милениума. Всякакви - без мен. "Чакайте, бре - ще си кажат бъдещите колеги, - де го тоз Дайнов, дето се върти из газетите, а пък го няма в харддиска? Ще да е псевдоним нечий - сигурно на оня, Огнян Минчев. Затуй, значи, като им чете човек нещата, все едни и същи работи има в тях."

И ще си напишат хората историческите томове, и ще възпроизвеждат, както се казва, хода на историята, и ще описват типажите български, а мен няма да ме има. Ще съм станал призрак, измислица, илюзия, мираж. Фантазъм.

Според Хаджийски мен ме няма. Барем да звънне на Муравей и да му съобщи този факт, поне да не ме пипат за данъци; та и на Бойко, като се е хванал да върти, че ми омръзна да им бягам от запас...