Добре, че я има Русия. Иначе сините политолози и идеолози не биха вързали и два що-годе смислени речетатива в услуга на НАТО, на САЩ и на своите дребни предизборни намерения. Този път Русия не ги интересува като геополитически мащаб, като културна сила и пазар, а най-вече като шпионска машина, чиито чаркове се опитват да нарушат българското национално равновесие. От г-н Дайнов, та чак до г-н Инджев те се стараят да убедят обществото, че голямата цел на днешния руски шпионаж е откъсването на страната ни от западните демокрации. Това ни връща далече назад, във времето на Стамболов и на Филов, чиято антируска политика превърна България в слуга на коварни чуждоземни интереси. За съжаление господата забравят уроците на историята и издигат русофобията си в официална държавна политика. Може би затова изгонването на руските дипломати от София без конкретни обвинения прилича повече на шумно дипломатическо шоу, отколкото на сериозна грижа за националната сигурност. Не случайно шоуто е маскирано с едни комплиментарни въздишки, които искат да убедят Москва, че антируската кампания не нарушава вековното братство, а само го поставя в нова политическа рамка. Но както се знае, Москва на сълзи не вярва и дипломатическото лицемерие не постига нищо повече от грозното усещане за едно поръчано насилие над историческата логика.

Характерното за момента е, че темата за руския шпионаж се разгоря непосредствено около подписването на българския протокол с НАТО. Стана ясно, че на властта й трябваше гръмоотвод, който да отклони общественото внимание от заробващите клаузи на протокола. За целта бяха избрани трима руски дипломати, чиято законна дейност по всички международни правила бе в рамките на допустимите политически проучвания. Секретните обвинения срещу тях могат да засегнат всички чужди посолства в България, тъй като всички имат в състава си подобни разузнавателни служби. Само един пример. През 1992 г. вестник "Дума" публикува факти от доклад на българското контраразузнаване, които доказваха, че в парламента действат активно трима турски шпиони. Тогава Стефан Савов заяви в разговор с мен, че всяка държава има право на дипломатическо разузнаване, и хвърли информацията в коша. Днешният случай показва, че за разлика от Турция Русия няма подобно право и затова бе наказана с подобаващ политически шум. Интересно е какво правят хората на ЦРУ и на ФБР в София, на Второто френско бюро, на английския Шести отдел и на останалите западни разузнавания, които се разхождат из България като у дома си. Въпросът е излишен. Протоколът, подписан с НАТО, едва ли не ги превръща в наши душеприказчици, чиято шпионска дейност е в "услуга" на България. Нелепо е, дори е вулгарно, но е така.

Но да оставим настрана подробностите. По-важното е да помислим какво би станало с нашата малка държава, ако Кремъл погледне сериозно на синята шпиономания. Ако мечката се ядоса наистина и рече да прехвърли играта от дипломатическото поле в други области на живота. Колкото и да се правим на велики, нека не забравяме, че все още зависим от стратегическите богатства на Русия. От нефта й, от газа й, от каменните й въглища, от горите й, от редките й метали, от туризма й и което е особено важно - че хиляди български фирми съществуват благодарение на руския пазар. Ако всичко това секне, докъде ще стигнем? По всичко личи, че нашите днешни политици не мислят за кранчето. Или са безотговорни, или някой ги лъже. Защото онова, което тече от Изток, не е просто обикновена търговия, каквато имаме с Холандия или Италия, а животоспасяващи средства, без които българската икономика е немислима. Само петролът да пресъхне и ние сме с двата крака в гроба. Ето защо Путин, като бивш професионалист, дано не се впечатли от играта на Надежда Михайлова. Иначе русофобията, такава каквато се демонстрира в момента, може да ни изяде главата.

Шефът на ФБР така се зарадва на нашата антируска кампания, че потупа Костов по рамото. Каубоите обикновено използват подобни емоционални знаци, за да изразят благодарността си. Надявам се, че нашето момче няма да се главозамае от щедрия жест, защото ние, българите, сме свикнали на всевъзможни потупвания. Нали бяхме ту германците, ту японците на Балканите, после ни внушиха, че сме казаците, а сега сме в очакване да станем американците на същите тези Балкани. Стара нация, много история и, разбира се, купища комплименти. Но все пак не е зле да внимаваме, защото днешна Русия няма да ни целуне като Брежнев. Тя може да е закъсала като нас, да страда, но достойнството си е достойнство. Освен това все още е голяма като небето. Само руският черноморски флот е достатъчен, за да каже нещо в ухото на НАТО и атлантиците да се замислят. Затова нека не превръщаме шпиономанията в игра на "сляпа баба". Тя е политическа дъвка за такива като Дачков и Агов, но за народа е напаст. Мечката трудно се гневи, но и тя има нерви.

Както казва Съмърсет Моъм, шпиони винаги е имало и ще има. Така е още от времето на шумерите. Важното е политиката на държавите да не зависи от тяхната тайна работа. Особено на такива малки държавици като България, чиято единствена грижа е да оцелеят. Е, не става дума да сме разграден двор, но ние така сме се разградили вече, че повече няма накъде. Затова единственото, което ни остава, е да се държим еднакво към всички. Вчера изгонихме трима руснаци, защо пък утре да не изгоним и трима американци. Няма да покажем, че сме силни, разбира се, но поне ще докажем, че сме поне от малко независими.