И най-яростните републиканци трябва да преглътнат факта, че само за няколко дни царят успя да размести конструкцията на политическия живот в страната. При това го направи с удивителна лекота, поне външно.

Постигна го основно с жестове и с една лишена от конкретни ангажименти реч, поднесена на моравата в двореца "Врана" почти като тронно слово. Думите в нея бяха прецизно подбрани, така че да избледнеят, за да изпъкне цифра - 800 дни. На фона на изминалите 12 години те не изглеждат чак толкова много.

След това особата потъна в мълчание, а явяването му в няколко тв предавания имаше за цел единствено да подчертае, че той няма да отговаря на въпроси и ще говори, ако и когато иска.



Не може да му се отрече, че дотук играе превъзходно



Дори професионалист като Коста Цонев е захласнат от представлението. В архаичното "вервайте ми", произнесено от Симеон, има стаена носталгия и вероятно връща мнозина към спомена за благодатната 1939 година. Но има и месиански обертон. На великденското богослужение в храма "Св. Ал. Невски" той елегантно зае мястото до патриарх Максим, което българските държавници през последните години държаха празно. Зрителите затаиха дъх, докато той оглеждаше бащиния си трон вдясно от олтара, и въздъхнаха с облекчение, когато го отмина. Между другото той винаги е имал трезво отношение към разкола в църквата и през годините това внушаваше известно доверие в него.

Царското представление съзнателно беше разположено в Страстната и Светлата седмица, за да е ясно, че идва месия. Това е важно дори с риск да не съвпадне с графиците на съда и ЦИК. В дните до Петдесетница царят ще трябва да развива своя образ. Той би могъл да остави тази работа на антуража и миманса, както често се прави в царските пиеси, но това крие известни опасности. Дотук е ясно, че царят е човек, който се държи правилно. Което едва ли е достатъчно.

Все пак кой е той? Този външно банален въпрос все още няма ясен отговор. Както политическите сили в България обикновено страдат или от недостиг, или от излишък на власт, така и царят е притиснат едновременно от свръхидентичност и недостиг на биография. Засега той е престолонаследник в парламентарна република, където вече е и политически лидер, и понеже явно е добър играч, може да се окаже и премиер. Това са твърде много и



разнопосочни роли дори за видимо обигран актьор



На въпроса "Какво работите?" в едно от многобройните си интервюта от изминалите години той отговаря "Професията ми е цар". Казано през 1990 г. пред мадридската му камина, това звучи симпатично, но през април 2001 г. в София отговорът би трябвало да е някак по-подробен. Иначе би излязло, че значителна част от народа е готова да се довери на професионален цар в пенсионна възраст, който никога не е практикувал. Едва ли някой би си избрал подобен лекар или адвокат.



Житието на царя прилича малко на евангелския разказ за Иисус



Църковното предание е съхранило сведения само за раждането, детството и последните години от живота на Спасителя. Останалите години се губят. В медиите осветената биография на Симеон обикновено се свежда до времето преди 1946 г. и след 1989 г. За църквата липсващите подробности от живота на Христос може да не са от съществено значение, но за повечето българи сигурно е важно да знаят какво е правил Симеон Спасителя в изгнание.

Какъв точно е неговият бизнес, за който се носят само смътни слухове? Наистина ли е богат? Какви са неговите международни контакти, за които също се носят легенди? Какво го свързва с арабските монарси и какво с европейските? Какво го свързва с Цюрих, откъдето той неизменно минава, идвайки насам. Каква е неговата международна подкрепа? Защото в България през последните 123 години слагането и свалянето на короновани особи по правило е обвързано с международната конюнктура. Каква е сделката този път? Има ли влиятелна българска политическа сила, която задкулисно участва в нея?

Фактът, че монархията (засега) категорично беше отхвърлена като тема от дневния ред на царското движение, не обезсмисля последните въпроси. В пресата вече се промъкнаха намеци, че той е руски кон в европейския шах. На фона на сдържаното му отношение към НАТО това предположение изглежда донякъде логично.



Но на Балканите само с един стратегически външен партньор никой не може да оцелее



Кои са другите и какви са приоритетите?

Респектиращото доверие в царя, което социологическите агенции трепетно следят, все още е имагинерно и с попълването на белите квадратчета от неговата биография и политическата му програма то или ще започне да се топи, или ще се запази.

Засега с безупречното си сценично поведение на политическия манеж Симеон малко напомня за един анекдот от живота на Жерар Филип. В началото на 50-те години, преди да се снима във филма "Пармският манастир", той трябвало да се научи да язди. Записали го на курс при известен италиански учител по езда. На втората седмица режисьорът на филма решил да провери как върви обучението и бил възхитен, когато видял, че Жерар Филип вече грациозно галопира. Естествено, побързал да похвали учителя и чул следния отговор: "Господине, вашето момче въобще не умее да язди, но е толкова голям актьор, че лъже коня."

В близките седмици ще се разбере дали Симеон ще успее "да излъже коня". Ако това стане с размаха, който, поне засега, социологическите сондажи прогнозират, може би ще се окаже, че след 12 години демократичен преход българското гражданско общество се е запътило към своето непълнолетие. Гражданите предпочитат отново да бъдат поданици.