Те вече изпълзяха из полутъмните студиа и редакции... Вместо дивашките си прашки стискат в ръце дивашки микрофони, хулят, плюят и вият из червените и жълти вестници, скубят си косите и се кикотят по телевизии, обсаждат Града на нашата демокрация, решили на всяка цена и с всички сили да го сринат. Да повергнат в руини и прах кубетата на неговите дълбоки храмове, да уринират върху тях, да разчленяват деца, за да пият кръвта им (ах, този адски навик на Лотреамон, обичащ сутрин да съзерцава парижките кланици с "рибешките си очи"), да бъркат във вагините на жените и да кастрират чрез някой Юрий - кой от ония двамата беше ченге според "Монитор", пушейки свободно марихуана...

За останалите жълтите вестничета и вестници са блокирани, но за хиените и лешоядите - не. За тях, за техните дръгливи Силвани, Татяни, алкохолизирани Лилета, за техните Офелии Велеви...

Пригласят в хор бивши поетеси, сринали се до най-долнопробното дъно на вестникарството. Има ли всъщност бивша поетеса? Можете ли да си представите Ахматова и Цветаева като бивши поетеси, сринали се до вестникарското дъно - сега и завинаги? Бълващи дивашки мърсотии пак по микрофоните на новите варвари, по просташките колонки на техните вестници - на такива маргинални миряни и мирянки те винаги ги отстъпват - за паница леща, както се казва от някоя си Лещинска...

Новите кръстоносци ще ги спрат, както е ставало винаги - с Кръста и с Меча - с Меча на Закона.

За да остане и пребъде нашият Град на демокрацията чист и непревзет от никакви варвари, а неговите храмове -още по-просторни и по-дълбоки.

(В. "Демокрация", 20 април 2001 г.)