|
Вие се провъзгласихте за професионалист журналист, най-сведущ познавач и защитник на най-професионалните журналисти в БНР, като се присъединихте към протеста на около 180 самопровъзгласили се за незаменими водещи журналисти от състав на БНР около 1500 души и поддържате тезата, че ако протестиращите не се върнат по местата си в БНР, то ще загине.
Този факт ме кара да мисля, че вие може би не сте годен за преподавател във Факултета по журналистика, а още повече за член на такъв компетентен обществен орган като НСРТ. След като не се съобразихте с неговото решение за генерален директор на БНР, взето с квалифицирано мнозинство, следва по силата на демократичните правила за регулиране на обществото да си подадете оставката, за да не заблуждавате данъкоплатците - слушатели на БНР, със своите дълбокомъдрени разсъждения. Мястото ви е на всяко друго място, но не и в НСРТ.
Моля, отговорете ми на следните въпроси:
1. Професионалист ли е онзи журналист, който в своите предавания представя родината си в хаотично положение, разруха и страхотна престъпност, като по безпрецедентен начин притиска и прекъсва неудобните си събеседници, както това правеше Лили Маринкова?
2. Професионалист ли е онзи журналист, който призовава към неподчинение на законите, безконтролност, призовава към въстание, легализиране на меката дрога, утвърждаване на сатанизма и изпитва удоволствие, когато гледа как някой реже малки деца, както правеше Петър Волгин. Бихте ли настоявали за връщането му в БНР, възстановяване на предаването "Без контрол" и какъв е в този случай вашият мотив за това становище?
3. Професионалист ли онзи журналист, който не приема г-н Иван Бориславов за генерален директор, защото той иска повече духовност в радиото, като този журналист не знае, че култура, наука, образование, възпитание и информация са именно духовност, както твърдеше Силвия Великова?
4. Смятате ли, че са професионалисти онези журналисти, които чрез своите предавания пригласят на жълтия печат, създават с предаванията си страх, безпокойство и безнадеждност? Къде е тяхното място - в БНР или в жълтия печат?
5. Не смятате ли, че добрият професионалист журналист трябва да възпитава в етичност, доброта, солидарност, спокойствие, родолюбие, спазване на законите и други добродетели чрез спокоен и обаятелен тон?
6. Действително ли смятате, че БНР въобще няма по-добри журналисти от 180 самозванци и особено водещите между тях, които, след като не получиха подкрепата на повече от около 500 души в техните митинги, преминаха към гражданско неподчинение, в резултат на което Управителният съвет на БНР бе принуден да вземе мерки за редовното и спокойно протичане предаванията на радиото и напълно законно пристъпи към дисциплинарно уволнение на провинилите се.
7. Смятате ли, че протестиращите не изпълниха нечия политическа поръчка, създаваща хаос в БНР и издигайки лозунги за свобода в БНР и други неотговарящи на действителността лозунги и не защитават лични интереси?
8. Смятате ли, че свободата на словото в радиото е нанесеният побой от Деян Йотов, съпруг на ръководителката на протеста Силвия Великова, над журналиста от БНР Емил Николов, когато последният изпълнява заповед на ръководството на БНР?
9. Не смятате ли, че сега предаванията в БНР, които не се ръководят от протестиращите, създават спокойствие, увереност и предоставят достоверна информация?
Г-н Лозанов, стилът ми е необичаен за мене, а поради естеството на предмета е като стила на 180-те самозванци и като вашия по отношения на това, което става в БНР.
Надявам се, че ще получа почиващи на реалността отговори, а не софистични извъртания.
Атанас Николов, София
Уважаеми господин Николов,
Знаете ли, напоследък все по-често се чувствам както някога в една училищна тоалетна. В следствие на тийнейджърско бунтарство бях изключен от елитна столична гимназия и попаднах в друга - в краен квартал. В първия час по литература учителката вяло задаваше въпроси, останалите мълчаха, а аз, понеже вече бях свикнал да говоря, станах и се изказах. През междучасието в тоалетната по-яките момчета от класа заплашително ме обградиха с думите: "Ти много си обичал да говориш", "И да разсъждаваш". Само дето не казаха "дълбокомъдрено". Разбра се, че в тази гимназия има неписано правило: никой никога да не се изказва, защото поставя в неудобно положение онези от съучениците си, които нямат какво да кажат или не искат нищо да кажат.
Ще попитате: как тогава се пишеха бележки? Ами как: например класният, който преподаваше математика, през нощта свиреше на тромпет в бар "Ориент", но това е странична тема... По нашата е важно да се знае, че всяко изказване наистина е и самопровъзгласяване - за професионалист, за журналист, за познавач... Тоест отнема шанса друг да те провъзгласи или съответно да не те провъзгласи, въобще да разполага с теб. Досещам се, че това е главният ви упрек срещу мен и напълно го споделям.
Отговор на въпрос 1: Журналистите са преди всичко "социални сапьори", което изостря чувството им за драма. Техен дълг е да минат преди нас по пътя ни и да покажат рисковете и проблемите, които ни заплашват. Останалото е сапунена опера с действителни събития и персонажи.
Споменатата от вас Лили Маринкова през последните десет години е един от сапьорите в ефира с най-много обезвредени мини. Друг въпрос е, че се случва някоя мина да експлодира в ръцете й и да я изхвърли от сградата на "Драган Цанков" 4 например.
А събеседниците - те винаги трябва да бъдат поставени в ситуация да кажат повече, отколкото искат. Иначе няма нужда нито от журналисти, нито от медии. Достатъчно е едно от тези балкончета в центъра на селото, на които са заставали слезлите от гората партизани, за да говорят на изплашените селяни.
Отговор на въпрос 2: Дали имам мотив да настоявам за връщането на предаването "Без контрол" в БНР не е толкова важно, защото така или иначе Волгин си постигна целта - вкара обществото в скандал, който продължава да тече и след като вече не е в ефир; виждам, че и вие самият с настървение участвате в него. Затова позволете ми да преформулирам въпроса ви: имаме ли полза от подобен скандал? Моят отговор е "да", защото, ако никой не преминава под бодливата тел на недоволството ни, границите на медийното говорене се втвърдяват и стават "шенгенски". А тогава свободата на словото отново е привилегия главно на спалните и кръчмите.
Иначе и аз не обичам мръсните думи, но ако нещо не обичам повече от тях, то е превръщането на личния вкус в санкция. Санкциите, включително и към Волгин, са допустими само по Закона за радио и телевизия, а той в съдържателно отношение е окуражаващо либерален.
Отговор на въпрос 3: Духовност е от онези "дълбокомъдрени" думи, в които можеш цял живот да потъваш и пак да си стоиш на повърхността, подобно, да речем, на смисъл, безкрайност или космос, особено космос. Значи ли обаче това, че ако някой говори в концепцията си за космос, БНР ще трябва да се управлява от извънземни?
Отговор на въпрос 4: Смятам друго - че много хора, като не можаха да стоварят агресията си към тъй наречения жълт печат върху него самия, я стовариха върху прегледа на печата в БНР и върху цялата програма "Хоризонт". Любопитното в случая е защо толкова лесно можеш да се разправиш с едно радио и толкова трудно с вестниците. Имам хипотеза: тиражните вестници са такова явление на демокрацията, срещу което колкото повече викаш, толкова повече сам оглушаваш. А на глухите за какво им е радио.
Отговор на въпрос 5: Явно телевизионните изяви на Кашпировски са оставили у вас незабравим спомен. Чували ли сте обаче подозренията, че той бил измамник? Всъщност за него не знам, но знам, че е така за медиите, които си избират тона, с който да говорят, преди темата, по която ще говорят.
Отговор на въпрос 6: Знаете ли, опитвам се да бъда любезен с вас, г-н Николов, но тук съм длъжен да ви кажа нещо по-остро: журналистите не са суровина; подобно отношение към тях говори за поражения върху нравствените сетива, които би трябвало поне да различават хора от бройки. Освен това журналистът работи със свобода и лична позиция, просто това са неговите инструменти, и когато Управителният съвет ги унищожи, вече няма какво да управлява. Така от само себе си той губи функцията си, престава да бъде управителен съвет, колкото и законно да е избран. Става експонат в Музея на революционното движение.
Отговор на въпрос 7: За политическата поръчка ще ви дам един пример, който, сигурен съм, ще ви хареса - държанието на Иван Костов с протестиращите пред парламента таксиметрови шофьори. Той сам ги убеждаваше, че техният протест не е политически и никой не бива да го използва за политически цели. С журналистите от БНР обаче стана точно обратното: от всички страни се опитваха да им наложат политически идентификации - едните заклеймяваха протеста им, другите се стремяха да го присвоят. Рядко единодействие между политическите сили - все старият им предизборен нагон да превърнат медията в съюзник, или поне във враг, но така или иначе да не я оставят да си свърши работата на посредник между тях и обществото. Симптоми на засилващия се страх от краткия миг на изборите, в който политическата класа зависи от волята на хората вместо обратното.
Отговор на въпрос 8: Смятам, че Деян Йотов е добър новинар и е в интерес на БНР да създава такива условия за работа, които да не принуждават хората да напускат професионалните си роли. Впрочем вашето описание на случката има твърде малко общо с фактите, но няма да споря, защото съм сигурен, че и вие ми задавате всички тези въпроси, напускайки професионалната си роля.
Отговор на въпрос 9: По време на един разговор в НСРТ г-н Бориславов, за да убеди протестиращите в своя професионализъм, им разказа, че е отбивал военната си служба в трудови войски. След това постъпил на работа в радиото и започнал да кани трудоваци да участват в предаванията. Е, новата "програма" изцяло отговаря на тази мяра за професионализъм - тя наистина като че ли се прави от трудоваците на г-н Бориславов, взети в запас на "Драган Цанков" 4 от г-н Бръзицов.
----------
Едва ли, г-н Николов, с отговорите си имам шанс да ви убедя да оттеглите етикета "софистични извъртания", който предварително сте ми лепнали. Но поне по отношение на реалността в БНР заради работата ми в съвета, а и заради дългогодишните ми връзки с професионалната колегия имам собствени впечатления. Докато, струва ми се, че вашите почиват главно върху публикации във вестник "Демокрация".
Господин Лозанов,
Много се изненадах, когато преди няколко години ви познах по снимки, че успяхте чак дотолкова в кариерата - от един участник в жури при фотоконкурсите в Созопол, ВС "Дюни" и Приморско, да се окажете доцент и предпочетен специалист в НСРТ. От времето, когато аз ви зная, вие тежахте около 65 кг. Явно с килограмите ви са нараснали и мераците за изява и облаги. Семейството ви, както и това на г-н Русев, успява при всички режими и обстоятелства. За вас зла година няма! Както при хазарта - риск за печалба винаги!
С поздрав: А. Недялков, Бургас
Уважаеми господин Недялков,
Човек все отнякъде влиза в професионалния и публичния живот и аз лично съм много привързан към собствения си вход - през теорията и критиката на фотографията. В началото на 80-те години завърших философия, но нито имах силата, нито желанието да нося идеологическата тежест, която "големите думи" имаха по онова време, и "емигрирах" в изображенията. Знаете ли, изображенията, особено фотографските изображения, които са непосредствено свързани със съществуващото, са "усмирителна риза" за самозабравилото се слово. Творческата фотография тогава, може би поради маргиналната й роля в сравнение с другите изкуства, наистина беше нещо като "идеологическо крайбрежие", "Созополът" и "Дюните" на соцкултурата...
Но вас май не ви интересуват моите "дълбокомъдрени разсъждения", както казва г-н Николов от София, а килограмите ми. Днес те са 86, т. е. с 19 повече от времето, когато ме помните. Боя се обаче, че сте избрали твърде "играеща теглилка", за да измерите с нея движенията на историческото и на биографичното ми време. Защо не опитате с ръста ми. Той през "всички режими" е 182 сантиметра.
Не съм "пуснал покрай ушите си" деликатното ви подмятане за моя тъст Светлин Русев, но ми се струва, че не е много добър вкус да коментирам роднините на съпругата си по вестниците, а и неговата публичност е достатъчно изразителна, за да се налага да я допълвам със собствената си.
Уважаеми г-н Лозанов,
Интересувам се от журналистика и бих желал да знам в коя област на медиазнанието сте специалист. Откъде мога да намеря ваша книга или поне труда, с който сте станали доцент?
С уважение, Михаил Дончев
Уважаеми господин Дончев,
Знаете ли какво, и без това твърде много горчилка съм насъбрал през годините, в които работя в НСРТ, така че ще се откажа да търся язвителен подтекст във въпроса ви и ще го приема като израз на неподправена любознателност. Ето имената на два от сборниците, в които съм автор и съставител: "Медии и митове" и "Медии и преход". Те очертават два от маршрутите, по които често се движа в полето на медиазнанието.
В хабилитационния си труд пък се занимавам със семиотика на фотографския език и съм го защитил през 1984 година в Специализирания научен съвет на Института по литература при БАН. От гледна точка на цялостния ми изследователски интерес към медиите е важно да се припомни, че този език - на механичната образност - е в основата на визията в пресата, в киното, в телевизията, във виртуалната реалност...
Почитаеми доцент Лозанов,
Все по-често се говори за феномена PR (връзки с обществеността). Ваши колеги застъпват тезата, че това е технологията на настоящето и бъдещето. Като медиен специалист не считате ли, че е поредната измислена структура за наши хора с хуманитарна тапия на новооткрити щатни бройки? Има ли полза от такива органи в държавния и в частния сектор? Не са ли те поредните паразитни звена и топли местенца за наши симпатизанти, братовчеди, трапезни приятели и послушни познати? Не е ли по-прагматично заделените за тях финансови средства да се вложат в нещо по-значимо, подобряващо комфорта на работници и служители?
С уважение: инж. Жана Петкова, София
Уважаема госпожо Петкова,
Ако тази картина, която описвате е вярна, причината затова не е в PR-специалистите, а тъкмо обратното, че липсват такива (в същинския смисъл на тази сравнително нова професионална роля) и са подменени с братовчеди, приятели, познати...
Задачата на PR-технологиите е да извадят институциите, особено държавните, от тяхната "конспиративност" и да им дадат възможност да проговорят с "човешки глас"; да направят видимо движението на властта и капиталите в обществото не само за онези, които го осъществяват, но и за онези, които го понасят.
Друг проблем е, че PR-отделите често приличат на работилници за карнавални маски, но и това е далеч по-добре от сърдит портиер, обикновено пенсиониран военен, който ти казва "На въпроси не отговарям" и ти хлопва вратата под носа. Не знам дали помните, но съпругът в оперетата "Прилепът" благодарение само на едно хартиено домино отново се влюби в жена си.
Г-н Лозанов,
Как се насочихте към културологията? Можете ли да градирате според предпочитанията си заниманията си като преподавател, зам. главен редактор на вестник, изследовател и член на НСРТ? Кое ви доставя най-голямо удоволствие?
Сия Арнаудова
Уважаема госпожо Арнаудова,
До културологията, където и да се намира тя, стигнах по два пътя - този на философията и този на медийното изследване. Когато обаче вече бях там и погледнах назад, пътят се оказа един, теорията на културата и теорията на познанието се бяха слели с теорията на комуникацията. Уплаших се, че няма да мога да казвам какъв съм точно по професия. Всъщност по-точно от "уплаших се" е "зарадвах се". Така че е много трудно да градирам заниманията си, гледам само да не се лиша от нито едно от тях, защото тъкмо различността им ме предпазва от самоотегчение и фанатизъм.
Вероятно най-голямо удоволствие ми доставя преподаването, защото ме вади от клаустрофобията на собствените ми мисли. Вестник "Култура" пък отдавна не е просто място, в което съм работил години наред, а присвоен стил на мислене, от който вече и да искам не мога да се освободя, каквото и да работя.
Г-н Лозанов,
Вие сам се определяте като либерален човек. Не смятате ли обаче, че прекалено либералните ви позиции доста често се оказват непрактични, особено при споровете, които водите в НСРТ? Можете ли да се разграничите от личната си позиция по конфликта в БНР и да опишете кризата там от гледната точка на независим наблюдател и изследовател? Кое социално явление може да бъде илюстрирано чрез случилото се в БНР? Не е ли то, извън контекста на развитието на медийната среда, едно от най-ярките доказателства за липсата на гражданско общество у нас? И каква е поуката от него?
Даниела Стефанова, Пловдив
Уважаема госпожо Стефанова,
Струва ми се, че до голяма степен съм отговорил на вашите въпроси в задочния диалог с моя пръв събеседник - г-н Николов. Искам само да ви уверя, че практичен или не, либерализмът няма алтернатива в регулацията на медиите, защото те самите имат либерална функция - да дават публичност на различните, неовластени от държавата позиции в обществото.
Позволете ми тук да цитирам един автор, към когото изпитвам искрена симпатия - Еразим Кохак: "Демокрацията е управление на всички и представата за господаря и роба от тоталитарните времена, за управляващите и за останалите, слушащите, просто не е част от нея." Именно благодарение на медиите "слушащите" получават власт. Затова и управляващите никога не могат да се освободят от подозрението си към журналистите. Все им се струва, че им вземат нещо, което им принадлежи.
Уважаеми г-н Лозанов,
Как оценявате работата на НСРТ и виждате ли бъдеще в този орган? За обикновения човек е малко трудно да усети нуждата от съществуването му, а и честно казано, действията на отделните му членове и групички в него изглеждат доста странно на фона на обществената поръчка, която този НСРТ е призван да изпълнява. Можете ли да лансирате нов модел на сформиране и работа на НСРТ?
Стефан Николов, София
Уважаеми господин Николов,
Не знам дали ще ви утеша, но онова, което виждате отвън, не е много по-различно от това, което се вижда отвътре: неясни движения напред-назад, като на пациент, който чака пред вратата на зъболекаря да му вадят зъб. Причината е, че НСРТ не успя с достатъчна категоричност да застане на единствено възможно място - на страната на медиите. Все му се привиждат по-достойни каузи. Ето ви нов модел за сформирането му: нямат място в него хора, които не приемат, че правенето на медии днес в България е достатъчно висока ценност, за да си струва да работиш за нея.
Доц. Лозанов,
Как оценявате нивото на българската журналистика? Има ли осезаема разлика в постиженията на печата и електронните медии през последните години у нас? Защо все се получава така, че в медиите се лансира един факт, а после журналистите само опровергават себе си? На кое ниво се изкривява истината? Възможно ли е да се отървем от поръчковата, платена журналистика? Вие вярвате ли на всичко в медиите?
Анонимен, по e-mail-а
Уважаеми анонимен,
Струва ми се, че въпросите ви крият констатации и оценки, които по принцип нито могат да бъдат потвърдени, нито оспорени. За тази цел е необходимо да говорим за конкретни медии, автори, предавания, публикации.
Но така или иначе една от основните причини за недъзите в посттоталитарната медийна среда е липсата на саморегулация, на правила, наложени не със закон или санкции, а създадени от самата професионална общност в непосредствената й практика и доброволно спазвани от нея. Нещо като колективен журналистически Свръхаз. Засега той се появява само по време на тежки кризи, като тази в БНР. Искрено се надявам, че протестът на журналистите от "Хоризонт" може би ще роди първата по-отчетлива форма на медийна саморегулация. Както по времето на Жан Виденов уволнените журналисти (отново от БНР) създадоха граждански форум "Свободно слово", който ускори развитието на гражданското общество в областта на медиите.
Здравейте,
1. Какво ви потресе най-силно в културния живот на страната, доколкото може да се говори за такъв, през последните 10 години - съответно в негативен и позитивен план?
2. Какво мислите за т. нар. Интернет-поколение и изобщо за духовността в ерата на информационните технологии?
3. Има ли нещо, което безспорно харесвате у българина? Какъв народопсихологичен портрет бихте съставили?
makke@abv.bg
Отговор 1: В позитивен план - мощното, едновременно аналитично и метафорично, интелектуално говорене от началото на прехода, което фактически погреба комунизма в България, а не политиците (те по-скоро периодично го разравяха във връзка с конкретните си нужди); и още - превръщането на карнавалния дух от митингите в театрална естетика от Теди Москов и Александър Морфов.
В негативен план: неотслабващата готовност на големи групи интелектуалци да се подписват под чужди мисли, родени главно в партийните централи; и още - възможността и в 2001 г. да се уволняват журналисти заради позициите им, като най-потресающото за мен в случая е, че и аз имам роля в тази трагикомедия, писана от много слаб драматург.
Отговор 2: Мисля, че всяка нова форма на комуникация единствено разширява териториите на духовността, както мисля, че професионалните й оплаквачки, чрез воплите си по всеки удобен повод - от телевизията през чалгата, та до Интернет, търсят начин да си я присвоят, т. е. тъкмо те искат да ни я отнемат.
Завиждам на Интернет-поколението, защото съм убеден, че то ще познае края на идеологиите, които ще бъдат заменени от технологиите. Разбира се, тогава ще има риск ролята на Ленин да се изпълни от някой хакер. Може в аванс да ползваме метафориката на това поколение и да кажем и обратното: че Ленин е бил един от хакерите в най-новата история.
Отговор 3: У българина най-много харесвам най-голямата му слабост - това, че не прави особена разлика между работата и забавлението. За сметка на това въобще не харесвам обобщаващи понятия като "българина", защото хората, включително и българите, са много повече различни помежду си, отколкото подобни. В този смисъл всеки народопсихологически портрет е тайно посегателство на най-голямата европейска ценност - индивидуалността.
|
|