|
Пък после, ако иракчаните искат, наши инструктори могат да обучават местните войници как да боравят с руското оръжие, което може да им подарим. Т.е. може да останем, ама по съвсем друг начин.
Президентът и главнокомандващ на въоръжените ни сили Георги Първанов не се сдържа и се изказа вчера по бъдещето на пребиваването ни в Ирак. Общо взето, и той също е съгласен да не спираме петия пехотен батальон, но в рамките още на този парламент
да бъде решено какво правим след това
Преди три седмици военният министър Николай Свинаров беше в Ирак и дори се срещна с колегата си Хазим Аш Шалан. На тази среща Свинаров се запознал с военната експертиза на коалицията как да се промени видът на операцията в Ирак. Та според нея в началото на 2006 г. може да изтеглим пехотни или механизирани подразделения и да увеличим инструкторите.
Но когато се завърна в България, министърът, кой знае защо, не сподели това.
За да бъде спазен добрият партньорски тон и за да има време технически да се осъществи изтеглянето на контингента, е необходимо депутатите да вземат решение веднага. Първо, защото за да спазим "коалиционната култура", за която толкова много говорим, е необходимо да има достатъчно време командването в Ирак да изготви новите си разстановки при оголването на база "Еко" и региона в Ал Дивания (поляците също казаха, че ще редуцират значително контингента си до края на годината, а ние сме под тяхно командване и спим с тях в една база).
От друга страна, на българската армия също е необходимо време,
за да задвижи тежката машина по прибирането
В момента петият пехотен батальон е готов и чака сертификат. Той ще потегли към Ирак през втората половина на май и ще остане до ноември. Те трябва да започнат да прибират военната техника, която изпратихме преди две години. Или това, което е останало от нея, защото всички знаят, че една трета от руските УАЗ-ки дадоха фира при похода от Кувейт до първата ни база в Кербала. Трябва да прибираме и БМП-ата, БТР-ите и МТЛБ-ата. Да не говорим за руските камиони. От Кувейт техниката се товари на кораб и стига до пристанище Бургас. Дотук добре.
Прибираме се и какво правим?
Военните ще пишат надълго и нашироко анализи за това каква сме я свършили и какво трябва да оправим.
Дано в докладите си да се сетят, че най-много се изложихме не толкова в действията си и работата си в Ирак, а тук. В Министерство на отбраната. Цяла България не успя за времето на мисията да облече 480 момчета и момичета и да им подсигури не най-доброто, но поне качествено оборудване и средства за защита.
То не бяха проблеми с бронежилетки, с фенерчета, с очила, с палатки, с климатици и какво ли не. Единствено консервите с боб и русенско варено бяха на ред. Рейнджърите тръгват с огромно количество храна, за да сме "автономни за достатъчно дълго време", твърдяха тогава от ГЩ. След пристигането в Ирак нашите видяха, че кетерингът на американците е добър. Изядоха набързо боба и русенското и се нахвърлиха на щатските порции.
Но да се върнем на бронежилетките и фенерчетата.
Това вече си е за прокурор
Не е възможно за две години време да не се намери добро "средство за балистична защита". Бяха проведени два конкурса с много фирми-кандидатки. Естествено, без да се дава никаква гласност за това. И се стигна до разнобой между чиновниците в МО. И до провали. И до лъжи, че търсят най-доброто. И накрая бяха извадени старите нови бронежилетки от складовете. Така стана и с фенерчетата от 1,50 лв. от базара в "Илиянци", и със ски-очилата от 3 лв.
По повод оборудването президентът Първанов спомена, че дори и на него му е по-лесно да постигне нещо с американските съюзници, отколкото с Министерството на отбраната. Добре го каза, но каква полза? А и защо трябваше да чака толкова време, че да го каже? Нали за това е президент и главнокомандващ! Не да чака, а да привиква и да му козируват.
Срамота е, че не успяхме да екипираме подобаващо 480 момчета и момичета. Сега пък политиците не могат да решат какво да правят с тях.
за примерно 15 лв.? 
...
