САЩ започнаха своята тотална война за доминиране и налагане на Pax Americana. Най-вероятно Буш ще започне атака срещу Сирия. Атаката ще започне едновременно по западния, южния и източния фронт. Няма да има въздушна подготовка. Атаката ще се съпътства от десант на сирийския западен бряг заедно с нахлуването по сушата от южния и източен фронт. Американците ще се опитат да съкрушат сирийската съпротива за 10-14 дни. Наред с атаката срещу Сирия, трябва да се очаква и нападение по въздуха и с ракетни сили срещу Иран. Тази операция ще включва и допълнителни елементи от територията на Афганистан и Турция. Въздушните атаки ще минават от северозапад - през Турция, от "контролирания" от САЩ Ирак, от изток - от американските бази в Афганистан, и от самолетоносачните групировки и подводници в Персийския залив. Третата цел на начертаната още преди години операция ще бъде Северна Корея, където рискът за САЩ ще бъде най-голям, тъй като тази страна разполага с много силна армия и с няколко ядрени заряда. Могат да бъдат осъществени и няколко паралелни отвличащи вниманието акции, например срещу Куба или Венецуела. Тази прогноза със сигурност не е без основание и вероятно се анализира в Москва, Париж, Берлин, Пекин. Контраанализът се прави и във Вашингтон и Израел, защото се оказа, че плановете им не само, че са разшифровани, но могат да бъдат посрещнати по такъв начин, че да станат драматични за самите американци и израелци. На този фон особено внимание заслужава онова, на което се случи преди около година - обявената от Кремъл нова военна доктрина, предвиждаща нанасяне на изпреварващ удар при застрашаване на националните интереси на Русия. Но за разлика от доктрината на САЩ, Москва направи това без много шум. Във Вашингтон и Израел обаче това беше разбрано както трябва, защото по същото време се множаха информациите, че Израел готви ядрен удар по атомните обекти на Иран с американските ракети "Харпун" с подводно базиране. В Сирия и Иран, както твърдят източници, са разгърнати руските ракети P-270 Москит (според класификацията на НАТО - SS-N-22 Sun burn), които са считани за най-опасните противокорабни ракети, намиращи се на въоръжение в руската и в китайската армия. Ракетата във версията за надводно базиране се изстрелва от установка, монтирана на палубата. Съществува и версия за подводно базиране, въздушно (на Су-27) и наземно (на мобилни пускови установки на тежкотоварни камиони). В момента всички военни експерти са единодушни, че руската ракета "Москит" е най-опасната в света и няма аналог. За да се разбере сериозността на ситуацията ще припомним, че преди няколко години Израел успя да получи съвременни немски подводници с пускови платформи и американски ракети "Харпун" с ядрени бойни глави. През 1989 г. Израел направи опити да подмени своя остарял подводен флот, за американска сметка, но не успя, заради което през 1991 г. се обърна към Германия с намерението да получи военна компенсация за дълговете за холокоста. Германия отстъпи и построи безплатно две подводници от класа "Делфин", което означава, че немските данъкоплатци финансираха военната програма на Израел и го обзаведоха с подводен флот, който може да пуска ядрени ракети от специални торпедни апарати. Получаването на американските ракети "Харпун" беше по-лесно. В течение на десетилетия американските данъкоплатци осигуриха на Израел огромни количества оръжие и "разходни боеприпаси", като ракетите "Харпун" бяха класифицирани също като "разходни боеприпаси". Ядрените им глави могат да бъдат американски или собствени, произведени в Димона (в пустинята Негев). За да се осъзнае още повече тази заплаха, Моссад организира изтичане именно на тази информация чрез контролираните от него медии, след което последва "официално опровержение". Така се работи в такива случаи. Ако Дамаск или Техеран се превърнат в ядрено пепелище основният заподозрян ще бъде Израел, заради ненавистта му към всичко арабско или ислямско. Заради това бившият израелски министър на отбраната Ифраим Снех заяви, че всеки, който поне малко разбира от ракети, знае че "Харпун" не може да нанася ядрен удар, тъй като тежестта му ще разбалансира ракетата и ще ограничи нейната далечина и точност". Но според експертите на Jane's Naval Weapon Systems, "Харпун" обикновено носи конвенционален заряд с тежест от 96 кг., който лесно може да бъде заменен с ядрено устройство с тегло 45 кг., плюс баласта, необходим за балансирането. Едва ли има експерт, който се съмнява, че американско-израелските "Харпуни" имат ядрен заряд и че Ариел Шарон има всички оправдателни за него мотиви да ги използва за удари срещу Техеран и Дамаск, ако е убеден, че ще остане ненаказан и че нищо няма да му се случи. Надявам се все пак, че отчита и относителната близост на тези обекти и ще се въздържи, въпреки че опасните хора правят опасни неща в опасно време и няма нищо по-опасно от една група ционистки фанатици, притиснати до Средиземно море. Израелската икономика е в плачевно състояние, евреите напускат Израел, главният покровител Америка свършва парите, мотивацията и оръжието. Вероятно руското политическо, военно и разузнавателно ръководство са знаели за израело-американските ядрени планове много по-рано и единственият въпрос пред Кремъл беше да избере възпиращото средство от наличния ядрен арсенал, което да бъде разгънато срещу потенциалната опасност в Близкия Изток. Изборът на възпиращото средство не е бил проблем, тъй като руснаците знаят, че американците са шокирани от руската ракета SS-N-22 Sun burn, която американският флот се опита да купи от руснаците през септември 1995 г. В писмо, което вицеадмиралът Боус написа до руския министър Громов се подчертаваше заинтересоваността на ВВС на САЩ да купят всички варианти на противокорабната свръхзвукова ракета SS-N-22 с надводно базиране за тестове и изпитания. Страхът на САЩ от това руско оръжие беше голям. Русия отклони предложението, защото ракетата е много важен коз. Ако САЩ или Израел решат да ударят Техеран или Дамаск, някои от "Харпуните" ще преодолеят тяхната въздушна защита, въпреки че могат да бъдат свалени лесно, тъй като са относително стари, дозвукови, с неголям турбореактивен двигател. "Харпун" лети на височина около 100 метра до 65 мили, лесно се засича от радарите и може да бъде свалена от различните системи за ПВО. Но въпреки това някои "Харпуни" могат да стигнат до Дамаск и Техеран. Именно в този момент има опасност да започне фойерверкът. Всеки Sun burn се изстрелва от своята тръба, оставяйки бяла следа на стартовата ракета, след което неговият реактивен двигател стартира на пълен ход, връщайки се на маршрутната височина от 20 метра и рязко ускорявайки до невероятната скорост от Max 2, 2 (2400 км/час) за по-малко от 30 секунди. Полетното време от Дамаск до Тел Авив е около 2 минути. На фона на опасността от такъв ответ едва ли има генерал в Израел, който да се осмели да изстреля и един "Харпун" по Сирия или Иран. Нещо по-конвенционално може. Тъй като Sun burn лети на много малка височина, тя не може да бъде засечена от радарите. Тогава руснаците, по примера на американците, ще обвинят някой "терорист", което вече няма да има никакво значение. Москва отказа да продаде Sun burn на американците, но продаде 100 такива ракети на китайците, които са ги монтирали на своите кораби. По този начин още през 2001 г. руският и китайският флот бяха въоръжени с над 200 ракети Sun burn, всяка от които няма проблеми да потопи всеки американски самолетоносач. Да припомним, че в края на май 2003 г., когато нахлуването на САЩ в Ирак беше в пълен разгар, неголяма група руски кораби излезе в Индийския океан в близост до американската самолетоносачна групировка в Персийския залив. Маневрите на руснаците бяха първите от 10 години в този океан и станаха източник на големи неудобства за американците, които знаеха, че 5 съда от групата, в това число и 3 подводници, са въоръжени с ракетите Sun burn с ядрени бойни глави. Руският сигнал към американците беше ясен. Въпреки огромното съсредоточение на американците, руснаците имаха достатъчно огнева мощ да спечелят всяко сражение на водата. Мултимилиардните американски самолетоносачи са остарели 93 000-тонни динозаври и могат да станат неочаквано огнено кълбо насред океана, унищожено от невидимата Sun burn, изстреляна от руска или китайска подводница на повече от 100 км. През август 2003 г. руският и китайският флот проведоха независими учения в Тихия океан. По "случайно съвпадение" и двата флота отработваха симулация на потопяване на американски самолетоносачни групи" като основното използвано оръжие беше руската ракета SS-N-22. През септември Китайски крайцер изстреля SS-N-22 без бойна глава по учебна цел. Високоскоростните камери заснеха как ракетата попадна в центъра на белия кръст, нарисуван на борда на целта, разположена на повече от 60 морски мили в точката на пуска. Ракетата летеше със скорост Мах 2, 05 на височина ... 7 метра. Ученията се проведоха по времето, когато американският печат раздухваше поредната атака срещу Северна Корея, обвинявайки я в изготвянето на оръжия за масово унищожение за Иран. По този начин сигналът, изпратен от руските и китайски военноморски учения беше отново ясен: "Не пипайте Северна Корея". Няколко дни след учебния пуск на китайската ракета Sun burn, който се наблюдаваше от два американски самолета - шпиони, Вашингтон доста неочаквано прекрати шума около Северна Корея и се съгласи на шестранните преговори. На 17 октомври 2003 г. президентът Путин беше принуден да заяви, че Москва, въпреки че е унищожила значителна част от своите стратегически ракетни настъпателни оръжия, продължава да разполага със значително количество ракети SS-19-Stiletto (небезизвестните "Сатана"
, които никога не са стояли на бойно дежурство и следователно не попадат под действието на договора със САЩ. "Това са най-мощните ракети в света" - каза Путин и добави, че "това най-съвършено оръжие може да пробие каквато и да било противоракетна отбрана". Според някои данни Русия има минимум 200 ракети SS-19 на склад, като всяка една от тях може да носи по няколко ядрени бойни глави. По същото време руският министър на отбраната Сергей Иванов, съобщи за промяната във военната доктрина на Кремъл и възможността от нанасяне на изпреварващ удар. Една седмица по-късно - на 24 октомври, Путин притесни отново американците като откри нова база в Кант (Киргизия) само на 30 км от американската база в Манас, а Иванов заяви, че Кремъл очаква американците да се изнесат от района най-късно до 2 години. По същото време, в което руските Су-27 правиха в небето над Кант висш пилотаж, китайците тихо пренесоха ескадрила от своите Су-27 на базата в Каш, която е най-близката им авиобаза до границата с Киргизия. Американците би трябвало да са разбрали какво означава това. На церемонията на откриването на базата в Кант, разбирайки интелектуалните трудности на своя колега в Белия дом, Путин каза доста ясно, че е убеден, че "базата в Кант ще е фактор за възпиране на терористите от всякакъв вид". Разбира се, Путин не беше длъжен да обяснява на Буш , че правещите полети зад гърба му Су-27 имаха пускови устройства за Sun burn. Вероятно и китайските имат такива. Руснаците и китайците могат да блокират американската заплаха от изпреварващ ядрен удар чрез разгръщането на ракетите SS-N-22 в Сирия, Иран, в Средиземно море или в Персийския залив. Кремъл обезпокои Вашингтон и Тел Авив още повече след като организира изтичане на информация, че ще замени ракетите Sun burn с още по-съвършените ракети SS-N-25 Onyx. По този начин Русия затвърждава своето превъзходство в Източното полукълбо за десетки години. Въпреки че параметрите на Sun burn, летяща със скорост Мах 2, 2 я правят оръжие, срещу което няма защита, новата Onyx е направо невероятна. Използвайки пусковите установки на Sun burn новата ракета лети до 200 км с огромната скорост 2, 9 мах (3400 км/час) при средна височина на полета от 15 метра, което я прави напълно неоткриваема за радарите. Целият полет след пуска е автоматичен. "Изстреляй и забрави". Може да се забрави и за обречения 93 000-тонен американски самолетоносач, който на 200 км след броени секунди ще се превърне в топлина и светлина. Кинетичната енергия в точката на удара на Onyx може да го потопи и ако е въоръжена с нормална бойна глава, което дава на Русия огромно стратегическо превъзходство. Задачата на Путин е трудна и сложна. Сега той върши работата и на Европа, Китай и на целия Трети свят. Ракетите са само малка част от огромната битка зад кулисите, в която навлезе светът. Дали в нейния край САЩ и Израел ще нанесат удар по Сирия, Иран или Северна Корея, въпреки че бяха предупредени? Вероятно няма да отстъпят, което ще принуди Москва, Пекин, Париж и Берлин да противодействат. Дано не настане жестока и безразсъдна патаклама!
Първия Будвар ше е за тебе. А наздраве.