Джим Герсън беше адвокат на Анджела Дейвис. Забележително постижение за човек, който започнал като преследвач на линейки (ambulance chaser). Паркирал пред клиниката за бърза помощ и тръгнела ли за някъде линейка, завъртал стартера и я преследвал до местопроизшествието. Разпитвал очевидци, записвал имена, после предлагал на пострадалия да заведе иск.

В клуба на журналистите на ул. "Граф Игнатиев", след няколко канички лопушанско, започнах да го наричам Пери Мейсън, като героя в адвокатския сериал. Ако е още жив, Джим сигурно мечтае Осама бин Ладен да бъде заловен и да го наеме за свой защитник. Мечтаеше доверениците му да са злодеи или ангели. Анджела Дейвис беше и двете. През 1970 я демонизираха като жена номер три в списъка на ФБР (the FBI's Most Wanted List). През 1972 The Rolling Stones я ангелизираха с песента "Sweet Black Angel".

На сбогуване Джим направи жест:

- Когато те съдят, ще ти бъда защитник. И стига си пушил. Един ден - помни ми думата - ще има съдебни дела за цигарите, за дрогата...

Прогнозата му се сбъдна наполовина. Моята - никак. Бях му казал, че в България няма наркомани и няма да има: ето на, аз най-много да се напия. И от чужбина не бих могъл да получа опиати; дори писмата от белгийските и американските ми роднини те ги отварят. "Те" значи те; тук така казваме. Разните психотропни ще ги легализират, Джим, помни ми думата. То е като алкохола. В Америка имало сух режим. И в Русия забранили водката преди революцията. Пък през войната - Давай, панасгаграмимся! И патом вперьод!

Джим ми разказа как през Втората световна война действала OSS (Office of Strategic Services, после преименувана на ЦРУ). Как OSS направили канал за трафик на опиум от Асам (Индия) и с парите организирали партизани срещу японците в Бирма (Мианмар), докато в континентален Китай на Чан Кай Ши почти не помагали, а на Мао никак. През 1949 Мао избутал Чан Кай Ши от континентален Китай на о-в Формоза (Тайван). Искали да го върнат с десант и, за да го финансират, организирали увеличено производство на опиум в Бирма и Асам. Накрая Обединените Нации прехвърлили отредите в Тайланд и на о-в Тайван. През 1960 хонконгски химици разработили технология за превръщане на суровината в 90-99% чист морфин - "бял" хероин. От няколко десетки тона суровина за местна употреба през 1940 производството нараснало на няколко хиляди тона.

За финансиране на операции във Виетнам французите организирали трафик на опиум през Корсика - т.нар. "френска връзка". Тя минала под американски контрол, когато французите били разгромени във Виетнам и там стъпили американците. С пари от "френската връзка" САЩ организирали 300 хилядна армия от племената Мео срещу виетнамския чичо Хо.

Продължението на историята го знаех и без Джим. Кубинци, забегнали в Маями от Кастро и участвали в десанта на Свинския залив през 1961, организираха канал за внос на дрога в САЩ, които са най-големият пазар. През 1984 от САЩ полетяха самолети с оръжие за "контрите" (срещу сандинистите в Никарагуа). Оставяха товара си в Хондурас или в Коста Рика и се завръщаха с марихуана и кокаин от колумбийския картел (Меделин).

СССР нахлу в Кабул и муджахидините насочиха афганския опиум към Пакистан да го преработват в хероин. САЩ им помагаха чрез пакистанската ISI (Inter Services Intelligence) свързана с ислямистите, най-известен от които стана Осама бин Ладен. По Хайберския проход, където през шейсетте граничарите ми сочеха човешки фигурки, пъплещи по склона с денкове на гръб, засноваха запечатани камиони, каращи за Афганистан оръжие и докарващи суровина за хероин, който се отправяше на запад през Иран и по трансбалканския път. Така ISI можа да ускори проекта за пакистанска ядрена бомба и когато тя гръмна, ислямистите я нарекоха "бомбата на Аллах". Слуховете, че Израел помогнал (понеже няма полигон, където да изпробва своята бомба), не се потвърдиха.

През 1991 албански трафиканти започнаха да купуват оръжие. През 1997 се появи АОК (Армията за освобождение на Косово) с инструктори, които в Пакистан бяха обучавали афганските талибани. Италианските служби тръгнаха по следите на албанско-италианска комбина и установиха, че за да обогатят асортимента, който предлагат, албанци давали на нигерийци хероин срещу кокаин, а на хървати - хероин срещу оръжие от армейските складове и погреби на бившата Югославия.

Не се сбъдна мечтата на Джим да изнесе такива неща пред международен трибунал, нито моята прогноза, че в България няма да има наркомани. Но още мисля, че само световно легализирана и стократно по-евтина дрога ще сложи кръст на световния наркотрафик; не някой да отива в Амстердам, за да се надруса, както финландците отиваха в Ленинград, за да се напият.

Това не се прави. Подозирате ли защо?