|
Затова трябва да си даде още отсега кристално ясна сметка, че бъдещото му правителство ще се държи на 120-те души, които вкара в парламента. На тяхната мотивация и единство. (Освен на тяхната почтеност - дума, която очевидно в НДСВ вече всеки чете по своему.)
Ама как били вкарани тия 120-ина в НС, ама че това било само благодарение на мажоритарния вот на населението за Симеон II - оттук нататък това няма особено значение. Веднъж влезли в парламента, депутатите на НДСВ представляват вече само и единствено суверена, който ги е пратил в събранието - народа. Не царя, не коалицията или движението му, дори не конкретните си избиратели от Перник, Благоевград, Враца или Ямбол, а целокупното българско гражданство. И това е записано изрично в конституцията ни (чл.67).
Тъй че в навечерието на 5 юли е редно ексмонархът да се замисли не само с кого ще прави правителство, ами и кой и как ще обезпечава гласовете за неговата стабилност в най-висшия орган на държавата. Ако ще са му нужни само
послушни и безгласни машинки за гласуване,
да забрави. Имахме си една такава група в 38-ото Народно събрание, с ярко синьо оперение, и тя допринесе единствено за обезличаването и унижаването на парламентаризма в България. А май днешните царски депутати - или поне ония от тях с възходящи кариери, със собствени биографии и с имена, известни на обществото отпреди Симеон II да нахлуе с гръм и трясък на политическата ни сцена, нямат намерение да се обезличават или да си гълтат езиците. И не е нужно ексмонархът да иска ултимативно това от тях, нито пък да им връзва демонстративно ръцете със скандален правилник като оня, който в понеделник новосформираната парламентарна група на НДСВ прие.
Въпросната понеделнишка сбирка в НДК и начинът, по който бе изготвен, прокаран и гласуван царският депутатски правилник, показа нещо, което не бе трудно да се предвиди, но е жалко да се приеме. Неродената още парламентарна мома е бременна с противоречия. ПГ на НДСВ вече започва да се тресе от напрежения, та дори
има опасност да се сцепи по оста млади-стари
някой ден, не много далечен. Това се вижда с просто око.
Разнородната и без това маса на 120-ината се нуждае от спойка, която не може да се изчерпва с респекта към Н.В. Той не е слънце да огрее навсякъде, нито пък е сторъкият Шива, та да държи поотделно ръката на всеки свой депутат.
Тъй като Симеон II имаше "неблагоразумието" да се довери на немалко личности в депутатските си листи, сега би трябвало да е любезен да изтърпи и изявите на тяхната индивидуалност. Не може да им запушва устите с документи, лъхащи на нафталин и изровени сякаш от тоталитарно време. Не бива да се мръщи на младите, че са разкрепостени и общуват свободно с медиите. Не е редно да кара хората си, влизайки в парламента, да излизат в нелегалност. Във всяка връзка - било то брачна или политическа, най-важното е доверието. А дотук царското доверие биха могли евентуално да загубят само икономическият експерт Владимир Каролев, изцепил се срещу журналистите в Шумен, и маститият уж юридически екип на ексмонарха (начело с доц. Пламен Панайотов, проф. Георги Петканов, проф. Огнян Герджиков), който му спретна партиен проектоустав за смях на кокошките.
Впрочем пак
тоя юридически екип е автор на сащисващия депутатски правилник,
който възмути тия дни вкупом и журналисти, и членове на НДСВ. В него се мъдри уникалната постановка, че единствено Симеон II има право да предлага председател и ръководство на ПГ на НДСВ, както и шеф на Народното събрание и негови заместници. И само ако царят бъде тотално бламиран, чак тогава депутатите му могат да гъкнат за други кандидатури.
Според същия тоя правилник царските депутати са длъжни всеки път да питат ръководството си, ако: готвят законопроект, пишат актуален въпрос или питане, мислят да подемат или да се присъединят към различни политически инициативи. Освен това те "нямат право да предприемат никакви действия, преди ПГ да е определила отношението си към съответната инициатива". Ами че те тия царски депутати що изобщо ще ходят в парламента, като има един или хайде петима (заедно 4-имата зам.шефове), които ще мислят за всичките 120-ина?!
Царският депутатски правилник е авторитарен по дух и противоречи на демократичните принципи, които НДСВ декларира, че ще защитава. Къде е тук прозрачността и публичността? Къде е плурализмът? Къде е споделеното носене на отговорност или пък правото на избор? Вярно е, че Симеон II има право да изисква от депутатите на НДСВ лоялност, понеже те влязоха в парламента с бюлетина, на която бе изписано негово име. Но тази лоялност не е лична, тя трябва да е към България, в чието бъдеще всички се кълнат. А щом си сигурен, че си избрал най-добрия кандидат за шеф на парламентарното мнозинство или пък за председател на Народното събрание, тогава не бива да се боиш от съперничество и трябва да спазваш елементарните правила на демокрацията като плурализъм, дискусионност, конкурентна среда и право на избор.
Н.В. може да си назначава придворните във Врана
или дори партийните функционери, но парламентът е нещо друго. Това е Първата Власт. Там всичко се гледа под лупа, а всяка грешка се наказва. Там обществото има право да занича във всеки ъгъл. И всеки един, съгласил се да стане депутат, ще трябва да се снабди с железни нерви, ако мисли да се противопоставя на тази установена вече обществена норма. Или пък ако е решил да налага "парламентарна монархия в сянка".
По всичко личи, че Симеон II е бил подведен с депутатския правилник и неговото съдържание. Но гафът е доста показателен. Вярно, че никой не е застрахован от грешки, ала при царя вече започва да става рецидив. За втори път юристите, на които той се доверява, дават на късо. Ако така ще коват и законите - каквато всъщност трябва да им е пряката работа, лошо се пише на държавата. Още по-лошо се пише на царските депутати - те по всичко личи, ще бъдат управлявани от същите тия юристи, които стоят в момента най-близо до царя и които очевидно "нищо старо не са забравили".
Да не говорим, че ексмонархът бърка като кадровик. Той разполага с "момчета и момичета", които спечелиха симпатиите на публиката по време на кампанията със самочуствието, хъса и акъла си, а залага на мухъл. Тъкмо тези активни млади хора трябваше да бъдат стимулирани и мотивирани за работа в българския парламент, който е дискредитиран, амортизиран и "източен" откъм свежа кръв. Вместо това и юпитата-великденци, и останалите млади кадри в царските листи останаха в изолация. Ни един от тях - за цвят дори, не намери място в ръководството на групата. (Изключваме току що станалата майка Весела Драганова, чиято единствена заслуга е, че крепи с женската си партия легитимността на коалицията).
Липсата на изявени млади кадри сред шефовете нямаше да се случи, ако имаше гласуване в групата. Т.нар. "млади" са достатъчно на брой, за да си изборят представителство. Проблемът обаче е, че ръководството на ПГ на НДСВ не беше избрано, а назначено. Затова звучат направо смешно вчерашните думи на доц. Пламен Панайотов пред "Труд": "Създава се погрешно впечатление, че НДСВ е политическа сила, която ще бъде управлявана по някакъв тоталитарен маниер, а това няма нищо общо с действителността. Ние се придържаме стриктно към установените демократични механизми. Свидетели сте по какъв демократичен начин беше избрано ръководство на парламентарната група."
Свидетели всъщност станахме на точно обратното. В понеделник вечерта на практика не е имало обсъждане на кандидатури за лидер - и това го признават всички депутати от движението. Имената на Пламен Панайотов и заместниците му Снежана Гроздилова, Весела Драганова, Веселин Близнаков и Владимир Дончев са били направо прочетени от Симеон II. А после единодушно гласувани без дискусия. На това вече в НДСВ му викат демокрация.
Навярно нито Симеон II, нито най-близките му юристи в НДСВ си дават сметка какво точно представлява парламентарната група. И колко е важно тя бъде единна, балансирана откъм интереси и амбиции - за да може да е истински тил на правителството, а не негов гробар. Това се постига много по-лесно и дълготрайно не с желязна партийна дисциплина и с "хартиени" белезници, а с добре дозирана свобода.
Всяка парламентарна група е жив организъм,
който има нужда от умел комуникатор начело. От реактивен и решителен тактик с гъвкав ум, с добри политически познания и контакти. Парламентарният лидер - като всеки началник - трябва да е освен всичко друго и малко психолог (тук никой не говори за диплома). Та да може, от една страна, да мотивира подопечните депутати да дадат най-доброто от себе си за общото дело, а от друга - да умее пълноценно да работи с останалите водачи на парламентарни групи. (Които, за разлика от новонапъпилите си аналози в НДСВ, са къде-къде по-печени.) Най-после, шефът на ПГ трябва да е авторитет - ама не назначен авторитет, а естествен лидер, чиято дума тежи и се слуша в парламентарната група, а на преценките му се вярва. Защото парламентарното всекидневие е изпъстрено с препятствия и кризи - от най-различен характер, и не може при всяка буря парламентарният водач да отскача до Врана, за да пита Н.В. как трябва да се реагира и какво да се приказва.
Е, има и още нещо, но го оставяме за накрая - като, да предположим, най-незначително - общуването с медиите. Налага се някакси на един депутатски водач освен със собствената група и с колегите от останалите партии, да общува и с журналисти. Не е комфортно, сигурно, но в парламентарните кулоари народни избраници и репортери съжителстват в една странна, общо-взето мирна, но все пак принудителна симбиоза. (Освен в редките, но съпроводени с дандании случаи, когато някой пореден парламентарен шеф се опитва я да натика журналистите на балкона, я да ги изтика от бюфета.)
Но може ли ги всички гореописани дотук неща доскорошният доцент от СУ Пламен Панайотов, парламентарен шеф от понеделник на НДСВ? Е, може би ги може, макар това да не личи особено от изявите му дотук.
Още по-неясни са уменията на заместничките му педагожки Снежана Гроздилова и Весела Драганова, понеже има опасност в тяхно лице парламентът да се сдобие с още няколко Дружинни и Класни. Ех, как силуетът на издигналата се в партийната йерархия Екатерина Михайлова сякаш неусетно се мултиплицира...