Този път няма да ви занимавам с мои разсъждения. Ще ви помоля да изслушаме един младеж - поне от мен е по-млад - който, макар от провинцията, има какво да ни каже.

Преди доста години отбивах военна служба в неговия роден град, на триста метра от родната му къща, която често посещавах и в която научих доста.

Да го чуем:



Толкова пъти сме се парили, целите сме обгорени, а никак не можем да се научим.

И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни. На същото това място, което са нашите деди със силата на оръжието и със своята кръв откупили, да се повдигне храм на истината и правата свобода, на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности: българи, турци, евреи и прочие щат бъдат равноправни във всяко отношение, всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.

Ние не прогонваме народ или вяра, а царя и неговите закони. В България не ще да има цар, но народно управление и всекиму своето.

Свобода и чиста Република.



Младият мъж, написал това, не е между живите. Нека на рождения му ден, 6 юли, да запалим по една свещичка и се помолим Богу за неговата душа, но най-вече - за нашите.