-------------
Явор Дачков е роден на 24 декември 1971 г. в Габрово. Завършва испанска гимназия във Враца. Приет на първо място във ВИТИЗ, специалност "актьорско майсторство", но избира богословието - завършва факултета на СУ "Св. Климент Охридски" със степен магистър. Журналист е от 8 г. Работил е в Дарик радио, БНР, радио "7 дни", "Нова телевизия" и БНТ. Няма мобилен телефон и от 15 г. живее на свободен наем.
------------------------
- Яворе, ще подадеш ли и ти оставка? 2 години хората те възприемаха като гласа, да не кажа рупора на Костов. Каква е истината за кухнята на твоето предаване? Как става изборът на темите и събеседниците ти?
- Нямам намерение да подавам оставка, защото имам договор. Виждал съм и съм разговарял с Иван Костов всичко на всичко 2 пъти: единия път, когато той беше гост в моето предаване, а другия - на неговия рожден ден през 1999 г., за 2 минути.
Предаването не е рупор на СДС. В него се стремя да следвам собствената си линия. През моята кариера въобще на журналист не съм имал случай на груба намеса в работата ми. А през последните 2 години в БНТ имах шанса да работя в пълна свобода. Темите и събеседниците ги избираме заедно с моя екип. Често се съветвам с близки приятели. А единственото нещо, от което ме е страх, е да не се говорят глупости или тривиални неща. Подчертавам - никога не е имало опит за политически натиск върху предаването с изключение на ДПС, които правеха нарочни декларации, произнасяни от трибуната на Народното събрание, визирайки "Гласове". Мисля, че въпросът за цензурата е въпрос на самите журналисти, въпрос на техния характер.
- Всъщност не намираш ли и в себе си вина за загубата на изборите? Ти повече проповядваше, по-малко убеждаваше и може би наистина отблъсна немалко хора...
----------------
- В никакъв случай. Първо, защото аз не прокарвам политическа линия в тесния смисъл на тази дума. Хората, които са следили внимателно предаването ми, много добре знаят това. И второ, защото това, което ни сполетя, по сполучливия израз на един мой приятел, е "природно бедствие".
-----------------------
- Какво имаш предвид?
- Явлението "Симеон II" уби възможността за разумна интерпретация на полтическата реалност. То атакува българската действителност с похвати от 30-те години на миналия век и успя. Изглежда, че в България все още няма здравословна интелектуална и институционална среда, която да ни предпазва от подобни неща. Един възрастен човек скоро ми каза, че първите послания на царя от април му прозвучали като "меките" речи на Хитлер в началото на неговата кариера. Това може да е пресилен образ, но мисля, че съдържа в себе си точно наблюдение.
------------------
Популизмът, с който Симеон влезе контрабандно в българския политически живот, е очевиден за всички. Сега ни предстои да видим докога ще трае неговата магия. Все пак България днес и светът днес са по-различни от България и света през 30-те години на миналия век. Много показателен е фактът, че царят открито флиртува със силови групировки, които до голяма степен бяха ограничавани последните 4 години. Неговата поява възкреси физиономии, свързани с най-мрачния период от новия български преход, както и с позабравени лица от ерата на късния живковизъм. Това е знак за много сериозна стъпка назад. И аз съм голям песимист по отношение на бъдещето на България. Това, с което не мога да се примиря обаче, е липсата на интелектуална и институционална съпротива. Къде са сега дежурните интелектуалци-бунтари? Къде са писателите-активисти за всевъзможни подписки? Къде е корективът на властта в лицето на журналистите? Днес вестниците са пълни с обширни материали за дворцов етикет и други всевъзможни глупости. Не на последно място, къде е президентът, който е олицетворение на републиканската и демократична система на управление, която всички сме приели. -----------------------------------
Истината е, че всички ние малко или много паднахме в капана на поданическите си инстинкти. Кой ще каже "баста" на този грандиозен кич, който ни предлага Симеон II?
Няма нищо лошо в "Дързост и красота" по телевизията, но когато сапунената опера стане политическа реалност, тогава е страшно.
- Как да се каже баста? Да се вдигнем на бунт срещу изборните резултати? Забравяш, че и самият Костов каза "Глас народен - глас божи".
----------------
- Сега след изборите може да се организира интелектуална съпротива и да се прояви политическа резервираност. Вместо това повечето от политическите партии и отделни лидери от СДС се натискат да правят коалиция с царя, без никой да ги е викал.
--------------------
Друг е въпросът, че не трябваше да се стига дотук. Като пример мога да дам Италия и Гърция - страни, чиито народи са ни близки по темперамент. Там хората много добре знаят в каква напаст може да се превърне един бивш монарх. И просто не допуснаха своите такива изобщо до припарят до границите на държавите им. Ние, както винаги, правим точно обратното. Пускаме човек, за който не знаем почти нищо, чието образование е обгърнато с дълбока мъгла и чиито интелектуални и практични способности не са никак ясни; даваме му цялата власт и се надяваме да ни "оправи" по сполучливия израз на един политолог.
-------------------
Аз мисля, че това е глупаво поведение. Хората тепърва ще бъдат поразени от това, което представлява собственият им цар. На него обаче трябва да му се потърси огромна отговорност за това, че "прелъсти" своя народ, замъгли му ума и му натресе мутри да го управляват, повтаряйки "почтеност във всичко".
----------------------
Досега царят излъга няколко пъти и се държа крайно непочтено в политическата борба. Дойде да обере плодовете, които други са отглеждали, не сподели нито една трудност с нас, които понесохме тежестта на този преход. Това говори зле за нас, а не за него, разбира се.
- Да, но царят завари крепостта с отворени порти. Кога се обърна колата на СДС-то? Какво е твоето обяснение?
- Когато Костов смени министри преди 2 години и не даде обяснение защо го прави. Всички знаехме, че става въпрос за корупция и некадърност, но никой от управляващите не го призна.
-------------
Така основните виновници за краха на СДС днес триумфират и с патетичен фалцет търсят отговорност и искат оставки. Аз мисля, че основната грешка на СДС е, че употребиха властта така, както биха я употребили 90% от българите. Те се държаха като истински българи и това българите не можаха да им го простят.
------------
Днешният поглед, днешните надежди към Симеон и към домораслите юпита, идващи от Лондон и Брюксел през Каспичан е свързана до голяма степен с желанието ни те да не са като нас.
- Какво не разбраха за Костов хората?
- За Костов съдя по неговите действия в политиката. Той изправи държавата на крака в една много тежка ситуация, лавирайки между най-различни политически и икономически интереси, но въпреки тях - успя. Не знам кой друг от политиците можеше да го направи. Не трябва да се забравя, че през 1997 г. България беше феодално разпокъсана от мафиотски групировки. Днес тя е страна с покана за преговори с Европейския съюз и с реални шансове да влезе в него.
- Тези избори бяха водораздел за всички нас - и в личен, и в обществен план. При теб в какво се изразява този водораздел?
- Ще отговоря така - счупи се усещането ни за принадлежност към това, което се нарича българска общност, и това е най-потискащото. В тези избори триумфира злобата и реваншизмът на посредствеността, а не радостта от новия морал на "новото време".
- Притесняваш ли се за кариерата си в телевизията при новата политическа конфигурация. Ще можеш ли да "мелиш брашно" било с Милена Милотинова, било с Диляна Грозданова, ако добият реална медийна власт?
- Никога не съм се интересувал особено много за кариерата си. Аз работя за кауза, а не за социален успех. Не бих искал да коментирам професионалните умения на споменатите колеги.
-------------------
Но мисля, че "Гласове" и търпимостта към предаването ще бъдат тест за новия морал на новите управляващи. За разлика от плачевно познатия маниер на много мои колеги, които при смяната на властта се обръщаха на 180 градуса, аз не смятам да променям линията си на поведение. Предаването има солидна аудитория - една от най-високите за публицистично предаване, и аз не мога да предам очакванията на моите зрители.
------------------
- Откъде черпиш сили, за да бъдеш 2 години в клещите на общественото внимание, без да рухнеш психически?
- Имам добри приятели и най-вече знам защо излизам всяка неделя пред зрителите. Кръстосаният огън за публичната личност е нормално нещо - това е част от социалната игра. Вярно е обаче, че това е и съзнателен мой избор, тъй като много по-лесно би било да се лигавя по коктейли. Това е най-лесното амплоа, но и най-отвратителното. Единственото нещо, което не бих си простил, е да падна жертва на този долнопробен кич.
- Ти имаш богословско образование. Какво е твоето обяснение за църковния разкол? Коя страна защитаваш? И защо не зае по-категорична позиция от телевизионния екран?
- Този разкол и начинът, по който се говори за него, е много показателен за всеобщото ни духовно състояние. Той е една от най-големите грешки на СДС от времето на Филип Димитров, която за съжаление доскорошните управляващи не намериха сили да поправят. Разколът отразява немощта ни във вярата да погледнем на църквата отвъд нейната външна, институционална страна. В мои предавания не веднъж съм говорил за това. От друга страна си давам сметка, че това е прекалено сложен въпрос за широко публично обсъждане, тъй като изглежда, че няма хора, които да го проблематизират в неговата истинска дълбочина. А това е много странно, защото единственото истинско важно нещо в живота на човек са неговите отношения с Бога.











