|
Но знаете ли кое е най-страшното? Това, че след няколко месеца фойерверки жертвите са прекалено малко. Това е толкова симптоматично, колкото когато падне първият кичур коса като предвестник на левкемия.
Македония ще бъде разделена - независимо дали конституционно, териториално или и двете. Това е тъжно, тревожно, но изглежда неизбежно. На повърхността няма никаква логика, която да оправдае или обясни конфликта. Просто е паднал кичур коса. Ако бунтът "за повече човешки права" беше наистина чисто албански, то жертвите щяха да бъдат значително повече. Можехме да говорим за война. Уви, нещата не стоят така. Македония изглежда обречена, защото
нейното бъдеще изглежда спазарено.
Разделянето й е неизбежно по няколко причини. Първо, Македония няма ресурс да удържи на тоталния натиск от страна на другите. Това "другите" включва албанците и още някой.
Второ, Македония няма подкрепа, равностойна в международен мащаб на тази, която албанците получават.
Тук не става въпрос за конспирация, а за много отчетлива политика срещу държавата Македония в днешния й вид. Ето, вижте кои са основните играчи в конфликта и тяхната роля!
Това са: славянското население от една страна, от друга - албанското, от трета - Западът. Ако ролята на първите две страни е относително ясна, то важна в конфликта е ролята на третата.
Общо казано, международната общност или както там наричат няколкото западни държави, от които зависи бъдещето на Македония, са оставили страната да се задушава сама. Още по конкретно казано - дават на албанците предимство в играта.
Първата вина на Запада е, че остави Македония без идентичност. Официално западните ни съседи се наричат с абсурдното име FYROM - Бивша югославска република Македония, повече от 10 години, което демонстрира отношение.
Втората вина на Запада е, че употреби Македония по време на войната в Югославия, вкарвайки я в икономическа и политическа криза.
Третата вина е, че изнесе етническия конфликт между албанци и славяни на територията на страната. Защото, ако бъдем точни, това, което се случва в Македония, е агресия на протектората Косово срещу суверенна държава и то под погледа на цялата тази международна общност. Безмълвието (тук не броим яловите и изпразнени от съдържание декларации) и бездействието на НАТО, на КФОР, на ЕС и на САЩ показва, че
това развитие на отношението между славяни и албанци е желано.
Доказателство намираме и в чисто военния аспект на битката.
Бойните групи на АНО демонстрират изключително съвременна стратегия за водене на въоръжен конфликт с ниска интензивност. С минимални средства те постигат много бързо големи резултати. Албанците са ангажирали минимално количество бойци - едва няколко стотин. В същото време те държат отворени два фронта - край Куманово и край Тетово. Това говори за изключително добра комуникация и съгласуваност, много добра планировка и стриктно изпълнение.
Терористите са изключително добре подготвени и много дисциплинирани. До този момент не е отбелязана нито една тяхна стратегическа или тактическа грешка. АНО превзема чисто албански села, като по този начин не води етнически конфликт, но предизвиква политически трусове и предпоставки за етническа война. Дърпа македонците да направят първи грешната стъпка и като че ли Скопие се хлъзга към точката, откъдето няма връщане.
Тази стратегия е прекалено модерна, за да е била сътворена от албанците. Образно казано, те
не могат да напишат правилно думата "война", но демонстрират висш пилотаж.
В съвременната война не е важно кой е започнал и кой е прав, а кой изглежда виновен в очите на публиката. Затова и стремежът на АНО е да превърнат албанците в жертви. Това е толкова ясно, че може да го види и дядо Йоцо.
Забележете, че терористите удрят единствено македонски полицаи и войници. Албанските бойци атакуват много последователно тях. Те го правят настойчиво, но достатъчно нарядко, за да не се приеме за прекалено активно от външните наблюдатели. По този начин АНО опъва нервите на македонците на тема чест. Армията и полицията са символ на държавността и безнаказаното отвличане и убиване на техни представители само подпалва фитилите на македонците.
В същото време обаче няма актове на насилие срещу цивилното население и засега няма атентати на оживени места във вътрешността на Македония. Обратни случаи обаче са налице (опожаряване на мюсюлмански магазини в Битоля, обстрелване на албански села с тежко оръжие, настояване на македонската общественост за по-масирано използване на армията).
И ето ги резултатите: двата фронта, които албанците са отворили, създават впечатлението, че се води мащабна война. В същото време те наистина са няколко стотин бойци и то разпръснати на бойни единици на нивото на взвод. Македонците обстрелват яко, като гледат не влизат в близък бой. С гаубица обаче не може да се трепе гарга. Много по-вероятно е да се утрепе някой невинен.
Това е една от основните цели на албанците: да накарат македонците да бомбардират албански села и по този начин да обърнат общественото мнение към заключението, че държавата нарушава човешките права на албанското малцинство.
Терористите ще продължават да атакуват македонски полицаи и войници до момента, в който
търпението на доминиращия етнос се изчерпа -
нещо, което вече става. Тогава етническият конфликт ще е налице. Войската ще започне по-брутални операции, при което цивилните жертви са неизбежни.
Когато всичко това стане, палачинката ще се обърне. Тогава водещите новини на световните агенции и телевизии ще започват с репортажи и информации за линчовете над албански семейства и труповете на жени и деца. Това е и целта на тази стратегия, която в момента наблюдаваме.
Когато това стане, международната общност няма да търси кой е започнал клането, а ще принуди двете страни да седнат на масата за преговори и да намерят някакво "мирно" решение. Решението със сигурност ще бъде в полза на албанците.
Тук загадка остава единствено крайната цел на терористите - дали те искат да откъснат парче от Македония, или искат единствено промяна на конституцията и превръщане на страната в конфедерация от две нации.
Каквото и да е... Бедна Македонио!