|
Завчера вестник "Монд" напомни за неговата последна книга, излязла точно преди една година - "Мразя ви всичките нежно". В нея той си разчисти сметките с цялата политическа класа във Франция и си остави само една врата - изхода. След 27-годишна политическа кариера Франсоа Леотар, който сега е на 59 години, се залови с един от най-заплетените международни конфликти, виждайки, че няма бъдеще във френските властови игри.
Непредпазливост в минно поле
Още преди да дойде вчера в Скопие, той настъпи политическа мина, която едва не го направи персона нонграта в Македония, констатира агенция Ройтерс. Леотар получи мандат за 4 месеца от Европейския съюз да бъде негов постоянен представител за Македония под ръководството на Хавиер Солана. И тъй като не му дадоха много време да прелисти туристическия справочник "Гид Мишлен", за да разбере накъде се е запътил, започна да импровизира на едро.
По радио "Европа 1" той заяви във вторник след назначението си на новия пост, че властите в Скопие "трябва да преговарят с тези бунтовници и да се опитат заедно с лидерите на говорещата албански общност да стигнат до консенсус и до възможност да се установи мир". Македонците ги втресе, а ЕС и НАТО се видяха в чудо - какви ги приказва?
Точно преди месец американският дипломат Робърт Фрауик, който бе посланик на ОССЕ в Скопие, трябваше да се изнесе спешно именно заради такъв гаф. Той бе помолен да напусне Македония заради посредническата си роля в споразумението между АНО, Демократичната партия на албанците (ДПА) и Партията на демократичния просперитет (ПДП), сключено на 23 май в Призрен, Косово. Документът предвиждаше единодействие между трите сили "с цел промяна на конституцията на страната". Той бе окачествен от премиера Любчо Георгиевски като "призив за война на албанците срещу македонската нация". "Присъединяването на двете законни партии на албанците към една терористична организация създава катастрофална ситуация за страната", заяви Георгиевски. ЕС и САЩ поразмислиха и също осъдиха легитимирането на АНО в Призрен. После упражниха натиск върху двете парламентарни албански партии и те го денонсираха.
Изявлението на Леотар този път предизвика незабавна реакция от ЕС и НАТО, които заявиха, че той явно се е объркал и вместо "бунтовници" е искал да каже "политически лидери". С други думи, приканил македонските партии да преговарят с легитимните албански представители, което те и без това правят. Замазването на гафа само направи още по-голямо петно върху фасадата на Запада. Ако Леотар просто е казал безсмислица, излиза, че Евросъюзът е пратил игнорант да се занимава с проблемите на Балканите.
Ако обаче е имал неблагоразумието да изрече на глас онова, което според различни сигнали вече се върти в главите на западните стратези - да се направят отстъпки на албанските екстремисти, за да бъдат усмирени, - работата става още по-дебела. Защото излиза, че Западът нарушава един от основните си принципи - да не се преговаря с терористи. Иначе всеки, който грабне пушката и постави под въпрос правовия ред, ще може да разчита един ден да се легитимира със сила - само мир да има.
С "терористи" не се преговаря, но с "бунтовници"? Повече от месец албанските екстремисти фигурират в западните публикации изключително с определенията "партизани" или "бунтовници". Това едва ли е случайно. Вероятно целта е да бъде подготвена т. нар. международна общност да не изпитва особени угризения, ако на следващия политически завой НАТО и ЕС притиснат македонците да преговарят пряко с "въоръжените бандити", както ги наричаше първоначално генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън. Все пак на Брюксел му е по-лесно да диктува поведението на Скопие, отколкото на албанските шумкари.
А защо пращат Леотар? Защото все някой ще трябва да опере пешкира. А не е удобно да бъде жертван Хавиер Солана - героят от косовската операция. Поне за Леотар на никого няма да му е мъчно. От него така и така не се очаква да свърши много работа. Същият подход бе приложен и при назначаването на Бодо Хомбах за главен координатор на Пакта за стабилност. Той зае поста, защото германският канцлер Герхард Шрьодер се чудеше как да го разкара след серия от скандали. И го прати на Балканите. При такава грижа на Запада има ли нещо изненадващо, че се върви от една криза към друга и краят им не се вижда?
--------------------------------------
СПАСИТЕЛЯТ
Франсоа Леотар се дипломира във висшето Национално училище по администрация (люпилнята на френската политическа класа) и влиза в политиката през 1974 г. под крилото на бившия президент Жискар д'Естен. От 1977 до 1997 г. е кмет на Фрежюс. Депутат от Вар от 1978 г., генерален съветник от 1979 до 1988 г., министър на културата в правителството на Жак Ширак от 1986 до 1988 г., министър на отбраната в правителството на Едуар Баладюр от 1993 до 1995 г. След серия съдебни разследвания, които не водят до официалното му обвиняване, той се оттегля от политическата авансцена през 1998 г. Същата година се отказва от председателството на Съюза за френска демокрация (ЮДФ), десноцентристката коалиция, завещана му от Жискар. Влиза в конфликт с Ширак, а после и с патрона си Жискар и е принуден да се откаже от амбициите си за президентския пост, като застава на страната на губещи кандидати - първо на Ремон Бар (1988 г.), а след това на Баладюр (1995 г.). Чувства се предаден от всичките си приятели и изпада в политическа самота.
----------------------------------------------------------