|
Сега за нов кабинет ще може да се говори едва след 5 юли, за когато е насрочено първото заседание на новоизбраното 39-о Народно събрание. Според конституцията процедурата може да започне, едва след като се конституира парламентът, депутатите положат клетва, има реално функциониращи парламентарни групи и бъде избрано ръководство на НС. Тогава президентът след консултации с парламентарните групи възлага мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група. Тук идваме до първата въпросителна:
колко време държавният глава може да провежда консултации
с парламентарните групи?
От буквалния прочит на текста в конституцията излиза, че президентът може да се консултира с всички парламентарни групи и едва след това да даде проучвателния мандат на кандидата на най-голямата. Според решение на Конституционния съд от 23 декември 1992 г. обаче нещата не стоят така. В него е посочено, че в началото на процедурата президентът е обвързан от съотношението на политическите сили и от определена от основния закон поредност. Редът на възлагане най-напред на кандидат, посочен от най-голямата парламентарна група, а после - на претендента на втората по численост ПГ, не може да бъде нарушен. В тази фаза президентът не може да преценява на кого да възложи проучвателния мандат.
Ако първите две по численост групи не успеят да посочат кандидат, или пък не успеят да се справят с възложения мандат, или ако парламентът не гласува предложените от тях правителства, положението се променя. Тогава вече президентът може да прави множество консултации, да избере на коя от останалите ПГ да даде мандат, дали изобщо да възложи такъв или да разпусне парламента и да назначи служебно правителство.
Сега сме изправени пред началната хипотеза, при която президентът трябва да връчи мандата на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - а именно тази на царското движение, която има 120 депутати.
Ако внимателно се чете конституцията и решението на КС, държавният глава трябва да проведе консултации единствено с тази група, а не с всички, представени в Народното събрание. Просто защото няма какво да консултира с тях, особено ако най-голямата група е декларирала готовност да състави кабинет.
В същото време обаче чл. 99, ал. 1, както и който и да друг текст в основния закон или пък в решенията на КС, не ограничават президента със срок за провеждането на консултации.
Т.е. държавният глава може да възложи проучвателен мандат на кандидат, посочен от най-голямата парламентарна група още веднага след конституирането на Народното събрание, но може да го стори и много по-късно. Той е ангажиран със седемдневен срок, само когато трябва да възложи мандат на третата парламентарна група, но при първите две срок просто няма.
И може да бъде атакуван единствено политически и морално, но не и юридически
След това стигаме до посочването на човека, който ще съставя правителството. Интересно е да се отбележи, че и тук президентът не е ангажиран с някакъв точен срок, в който трябва да връчи проучвателния мандат на кандидата, предложен от най-голямата парламентарна група.
Но да приемем, че има посочен човек и че президентът с указ му е възложил съставянето на правителството.
Тук вече стигаме да задължителен срок. Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерски съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за премиер. Това означава, че ако например на 20 юли бъде възложено на някого, посочен от царското движение да състави правителство, до 27 юли той трябва да занесе на президента списък с имената на министрите, както и структурата на МС. Това кандидатът не може да направи след 27, но може да стори преди тази дата.
В решението на КС е записано, че проучвателният мандат има за цел да установи възможността за формиране на правителство. Освен това там е посочено, че задължението на този, комуто е възложен мандатът да състави правителство, освен буквално трябва да се разбира и в смисъл, "че към този момент се разчита на парламентарна подкрепа за определено правителство, включително и по състав".
Президентът няма право на контрол. Ако има предложен състав и структура на правителство, както и ако кандидатът отговоря на конституционните изисквания - да е само български гражданин, да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода, държавният глава е длъжен да издаде указ и да предложи на Народното събрание избирането му за премиер.
Интересно е да се отбележи, че решението на КС позволява между указа на президента и гласуването на правителството от парламента, да могат да се правят промени в първоначално представения на държавния глава състав на кабинета. Това може да се направи по практически или политически съображения пишат конституционните съдии.
И тук идваме до същинското съставяне на правителство,
просто защото то се съставя с решение на Народното събрание. Ако няма решение на парламента, няма правителство.
Според чл. 84 от конституцията основно правомощие на Народното събрание е да избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет.
Това означава, че първо се избира премиерът, а след това с отделно решение - предложения от него състав на Министерския съвет. Българското законодателство безспорно откроява фигурата на министър-председателя. Същото е и при прекратяване на правомощията на правителството. Ако премиерът умре или пък му бъде гласувана оставка, пада целият кабинет.
Важно е да се отбележи и че от конституционните текстове следват още няколко неща, особено що се отнася до гласуването на състава на МС по начина, наречен "ан блок". Утвърждаването на т.нар. "екипен принцип" изключва възможността съставът на правителството да се определя от парламента и има за последица - в случай на неизбиране на предложения състав като цяло - неуспешно приключване на мандата и неговото фактическо изчерпване.
Тази последица настъпва и когато при гласуването "ан блок" не бъдат избрани отделни лица от предложения състав, пишат в решението си конституционните съдии. Тази им реплика обаче хвърля в недоумение юристите още от приемането й през 1992 г., защото хем се гласува "ан блок", т.е. целия състав заедно, хем можело да не се изберат отделни лица. Но това е друга тема.
КС обаче е поразсъждавал и дал отговор на един друг въпрос. И той е дали при избирането на кандидата за премиер - първото решение на НС, той трябва да уведоми парламента за състава и структурата на правителството, което има намерение да предложи, ако бъде избран. Според конституционните съдии това изобщо не е задължително. Той може да го направи само ако смята, че съставът на кабинета ще повлияе за собствения му избор.
Ако, в която и фаза, мандатът на даден кандидат се окаже неуспешен, тогава президентът в 7-дневен срок е длъжен да възлага съставянето на правителство на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група. По всичко личи обаче, че до тази хипотеза едва ли ще се стигне сега. Но знае ли човек.
Никъде в конституцията
не е посочено с какво мнозинство трябва да се гласува правителството.
Отбелязано е, че вот на недоверие се гласува от повече от всички депутати - т.е. 121. Записано е, че за вот на доверие, поискано от правителството, е необходимо решение, подкрепено от мнозинство от повече от половината от присъстващите депутати. Но колко са необходими за гласуването на премиер и правителство, в конституцията текст няма.
Единствено съществува текст, според който законите и останалите актове, приемани от НС, се гласуват с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство.
А за да може изобщо да заседава парламентът, са необходими поне 121 присъстващи депутати.
Така или иначе няколко неща вече са ясни. Първото е, че правителството на Иван Костов е длъжно по конституция да подаде оставка пред новоизбраното Народно събрание. Второто е, че до избирането на нов кабинет то ще продължава да изпълнява функциите си. Третото е, че президентът ще възложи проучвателен мандат на кандидат, посочен от парламентарната група на царското движение, което вече декларира готовността си да състави и гласува кабинет.
Останалото е въпрос на време и игрички.
за каре
Костов бе избран за премиер с 179 гласа "за"
Иван Костов и неговото правителство бяха избрани на 21 май 1997 г. с явно и поименно гласуване. Това бе първото явно гласуване за кабинет след 1989 г. Иван Костов получи тогава 179 гласа "за" и 54 "против", въздържали се нямаше.
Кабинетът пък бе избран с 179 гласа "за", 55 "против" и без
въздържали се.
|