|
Бъдещите управляващи от "Националното движение Симеон Втори" (НДСВ) неведнъж обещаха да отрежат всички преференции за този тип купувачи. Част от авторите на икономическата програма на царската партия са познати като едни от най-яростните борци срещу РМД още от "Българския Великден". Крилата стана фразата на Владимир Каролев например, че
най-лошият собственик е държавата, а най-лошият купувач - РМД
Едва ли обаче новите управляващи имат точна представа с какво им предстои да се сблъскат. Шефът на икономическия екип на царското движение Николай Василев заяви преди време в интервю пред "Сега", че не знае какви скелети ще изскочат от гардероба.
Последните данни, предоставени от АП, сочат, че от началото на процеса на приватизация до ноември 2000 г. с РМД са сключени 1 388 сделки. През този период са финализирани преговорите общо за 2 200 предприятия и за 2 111 обособени части. На този фон РМД се оказват купувач само в 32% от случаите.
Не такава обаче е картината, ако се изключат магазинчетата, апартаментите и другите подобни дреболии. Ако се разгледат само по-крупните сделки, ще стане ясно, че основната част от българската икономика е отишла в ръцете на мениджърските колективи. И въпреки че по данни на АП само 7,7% от РМД срещали трудности с плащанията на цената, в действителност по-голямата част от този тип собственици, зад чиито гръб не седи "скрит" купувач, изнемогват.
Непосветените биха попитали защо тези, които сега проявяват интерес, не са се появили в началото. Играта е твърде проста и се корени в сбъркания приватизационен закон. Просто
РМД разполагаха с преференции,
каквито нямаше нито един друг тип купувач. Необходимо беше да дадат 1/10 от цената в деня на подписване на договора, а след това 10 години да плащат остатъка. Нещо повече. През последните 2 години на мениджърските колективи се даде уникалната възможност да се разплащат с държавата чрез компенсаторни записи. Това беше поредният подарък за тях, тъй като на практика цената стана съвсем символична. И в този случай "скритите" купувачи довършиха плащането, за да легитимират собствеността си и да излязат на светло.
Лошо няма, би възкликнал някой. Щом като законът го позволява, не е луд тоя дето яде зелника. В крайна сметка излиза, че държавата съвсем умишлено през последните 9 години е провеждала приватизационната си политика така, че да облагодетелства определени икономически субекти. И при БСП-управлението, и през последните 4 години, се продаваше на РМД - макар всички да бяха наясно, че те нито имат финансовия ресурс, нито управленските умения да възкресят умиращата българска индустрия. И зад всичко това се криеше неведнъж изразяваната надежда от по-малки или по-големи величия във властта, че рано или късно ще се появят истинските собственици. Които отговорно ще запретнат ръкави, ще почнат да инвестират, ще преструктурират производството, ще имат решимостта да съкратят ненужния персонал, ще осигурят пазари и т.н.
Печалните последствия от голямата далавера, наречена РМД-приватизация, са наяве. Закопан от мениджърите си беше най-големият завод за детски обувки на Балканите - "Добрич". РМД купи "Ягода", фалира и дружеството изпадна в несъстоятелност. Монополистът "Верила" без бой се лиши от огромна част от вътрешния си и от повечето си външни пазари. Завод "Металик" във Видин пък практически изчезна. "Арсенал" също е в незавидно състояние.
Преференциите за РМД поставиха в неравностойно положение чуждите инвеститори. И затова не е чудно, че от 821 сделки, сключени от АП от 1993 г. до 2000 г., само 100 са с чужд инвеститор. БИБА, организацията на чуждите инвеститори у нас, неведнъж възропта срещу закона. В последния годишен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие се подчертава, че преструктурирането на приватизираните предприятия не върви заради големия брой сделки с РМД. "В този случай се запазва целият управленски екип, което забавя развитието на дружествата", се казва и в доклад за приватизацията на големите предприятия на ММ Консулт, направен по поръчка на Световната банка.
Разковничето на проблема е във въпроса
защо се позволи на РМД да дооглозгат кокалите
на държавната икономика? И отговорът е логичен. Защото в повечето случаи ставаше дума за политически любимци, които скрито или явно присъстваха сред купувачите. Механизмът бе прост. Първата задача на всяка партия, идваща на власт, бе да смени управителите на държавните дружества. Първата работа пък на новите, верни на управляващите хора, бе да създадат РМД. После се обявяваше процедура за приватизация. РМД се оказваше в повечето случаи единствен кандидат. А дори и да се явеше конкурент, той биваше елиминиран без особена трудност. РМД-то получаваше заем от истинския касов купувач да плати 10% от цената, т.е. първоначалната вноска. Срещу този кредит то залагаше акциите си пред кредитора. И вместо да съживява дейността, ръководството му гледаше какво да разпродаде. Средствата от продажбите отиваха в РМД. И логично идваше финалът. Мениджърското дружество ставаше собственост на кредитора. А той от своя страна придобиваше купения от държавата завод. Срещу 1/10 от цената. Защото, ако трябваше да го купи директно от държавата, би трябвало да плати в брой.
Илюстрация на цялата тази схема е излязлата на светло
далавера в "Светлина"- Сливен
Дружеството е наследник на първата фабрика за производство на електрически лампи на Балканския полуостров. През 1934 г. заводът произвеждал лампите с нажежаема спирала за общо осветление. През 1957 г. почва производство на луминисцентни лампи. Днес в дружеството се произвеждат над 600 изделия. Въпреки че е монополист, заводът се оказва в незавидно финансово състояние, с намаляващ пазарен дял. Причината - приватизация чрез РМД.
В резултат на масова и касова приватизация 81,61% от "Светлина" са частна собственост, а 18,39% все още държи държавата. От масовата приватизация "Петрол холдинг груп" придобива 21,08%, а при касова покупка РМД "Светлина - инвест" взима 55%. Купува ги със заем от $ 300 000 от холдинга. Панайот Хаджииванов, син активист от Сливен, е директор и на РМД, и на "Светлина".
Когато трябва да се плати втората вноска от 650 000 USD, година и половина след сделката, РМД не е събрало пари за дълговете си към агенцията и към кредитора, не е инвестирало и лев. В края на 2000 г., непосредствено преди падежа за втората вноска, Хаджииванов предлага на "Петрол холдинг груп" да купи акциите на РМД и да плати на АП. Холдингът плаща и погасява задълженията към агенцията. Дава и 120 000 лв. за стартиране на инвестиционната програма.
При влизането си в дружеството новият, или по-точно "скритият" дотогава мажоритарен собственик, се хваща за главата.
За 1999 г. загубата е 1 403 000 лв. За 2000 г.- 881 000 лв. Обемът на производството през 2000 г. спада рязко спрямо 1999 г. Към края на 2000 г. дружеството има задължения от 3 610 000 лв. Не са плащани данъци. Не се погасява кредит от 100 000 марки. Разпродадени без търг и конкурс са скъпи машини. "Светлина-инвест" отдавала под наем недвижими имоти на "Светлина" и прибирала парите. Всички тези данни са предадени в прокуратурата.
Заради реалната опасност дружеството да бъде обявено в несъстоятелност, новият собственик решава да спре работата на завода през април. Прекратяват се трудовите договори на работещите в "Светлина" 600 души. 480 души са наети в "Светлина инвест" от началото на май.
"Ще дадем разрешение за промяна на собствеността,
акциите на "Светлина" ще станат собственост на "Петрол холдинг", обяви тия дни шефприватизаторът Левон Хампарцумян. Това ще стане с допълнително споразумение към приватизационния договор.
Скоро собственикът си ще смени и "Сила"-Ямбол. Шефприватизаторът Хампарцумян не съобщи кой ще е новият стопанин, а спомена само, че той няма да е РМД.
"Защо след като е намерен отговорен инвеститор, да не позволим на дружеството да се развива", аргументира се шефът на АП, защитавайки се от апела на НДСВ да се спре подписването на допълнителни споразумения по приватизационни договори до съставянето на новия кабинет. Но пропусна да посочи причината да се стигне дотук. Обяснимо е. Истината е твърде нелицеприятна - заради недалновидна политика в приватизацията, заради робуване на персонални и политически симпатии. Още с встъпването си в Агенцията за приватизация Хампарцумян обяви, че в Интернет-страницата на ведомството ще се появи
списък със закъсали предприятия, собственост на РМД
- за да се информират инвеститорите, които проявяват интерес. Времето ли не стигна или волята, не е ясно, но такъв списък до ден днешен не се е появил в уеб-пространството. Междувременно излязоха наяве "скрити" фигури в редица сделки - Емил Кюлев в приватизацията на "Ривиера", френската "Серта" в сделката за "Пневматика", "Трафигура" - Швейцария в КЦМ, "Фьост Алпине" при сделката за "Асарел Медет", "Алфа финанс" в сделката за "Каолин" - Сеново. Неслучайно големите немски туроператори TUI и Neckerman не наддаваха сами за "Златни пясъци", а подкрепиха РМД, конкуриращи се за държавния дял. Би било икономически абсурд да извадят пари в брой, след като могат да дадат заем на РМД и по този начин да си гарантират позиции като на собственик.
Царските експерти се заканиха да проверят сделките за "Елените", за хотел "Рила"-София, за "Каолин" и "Диамант", за които има съмнение, че са сключени при фаворизиране на РМД.
Кой крив, кой прав, ще решава прокуратурата. До разваляне на сделките и до влизане на виновниците в затвора едва ли ще се стигне. Въпросът е порочната практика да се правят скъпи подаръци на предопределени избраници да бъде спряна поне при тази власт. На ход са царските хора. Които обещаха нов морал. Във всичко.
|