|
Роден през 1922 г. в Пловдив. Емигрира с родителите си във Франция, после се връща в България и активно участва в съпротивата - като ятак, нелегален и партизанин. Заловен е и дочаква 9 септември 1944 г. с висяща смъртна присъда.
Учи строителния техникум в София, но никога не работи по специалността си. Завършва драматургия във ВГИК - Москва.
Сценарист на над 50 филми, много от които в международни копродукции. Най-известните от тях са "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис Първи", "Звезди" (единственият български игрален филм досега, отличен на фестивала в Кан), серия за войната във Виетнам "Един куршум и три зърна ориз", "След края на света". Автор на романа "Петокнижие Исаково", издаден и в Германия, Франция, САЩ, Русия. Един от известните дисиденти, поканен на прословутата закуска с Франсоа Митеран. След 10 ноември остана в БСП. Сега е член на Висшия съвет.
-----------------
"Бих предложил един задължителен половинчасов Шопенов концерт преди всяко заседание на Изпълнителното бюро на БСП. За просветление и обща култура. Тогава партийното ръководство може би ще започне да се отнася с повече респект към духовната сфера - тази девета дупка на политическия кавал, вниманието към която се изчерпва предимно с букет за кръгла годишнина и венец за погребение."
----------------
- Г-н Вагенщайн, какво е настроението днес на един "ляв интелектуалец"?
- Вижте, за така наречения "политически елит" творческата интелигенция отново се превърна в "спътник". В нещо треторазрядно, резервна гума в багажника или обслужващ персонал. А това са Поетите, Музикантите, Журналистите, хората на Словото и на Духа, които претворяват в образи, думи и песен, в ода или критично слово живота, мечтата, идеала...
Има такъв един, който използвал компютъра си само за да чупи с него орехи. Е, приблизително нещо като този компютър са творците, употребявани и злоупотребявани от еволюиралите байганьовци в политиката за чупене на орехи - предимно в предизборната надпревара.
- Чувствате се отчужден от това, което става в политиката?
- Като че ли да. Отчуждението на интелигенцията от политическата класа, започнало дълбоко в недрата на "реалния" социализъм, за кратко сякаш бе преодоляно след 10 ноември, когато всеки залегна зад "барикадата", която сам си беше избрал. Без да подценявам всички други фактори, моралната изолация на тоталитарната върхушка, преди да рухне, бе дело именно на интелигенцията. Днес илюзиите за новия храбър свят на светли битки "за правда и за свобода" се изпариха. И отляво, и отдясно. И всичко си отиде по местата.
Колкото до "лявата интелигенция", тя винаги ще си остане "лява". Всъщност има ли дясна? Това да бъде "лява" е неин рожден белег, съдба, мисия. Затова тя винаги е била най-трайната величина в политическото пространство. Но никоя партия вече не ще може да претендира за монопол върху нея. Още по-малко - да я ръководи! Защото нея, лявата интелигенция, ще я има и когато политическите формации, претенденти за еднолични собственици на социалистическия идеал, които и да са те, няма да ги има!
- Може ли така да говори един член на ръководството на БСП?!
----------------------
- Защо не? Някои истини трябва да се кажат направо. Тежка беда за БСП е притъпената й социална чувствителност, зле прикривана с конфекционни и равнодушни думи за солидарност, от която не следват никакви действия за пряка, реална и осезаема защита на хората. На онези, които представляват висшият исторически смисъл за съществуването на тази толкова препатила партия. Ако резултатите от последните избори, когато и безработните гласуваха срещу нас, не са тревожна камбана в ушите ни, то ние сме социално оглушали.
---------------------
- Какво по-конкретно имате предвид?
- Примери колкото искате. От толкова гръмки и уморителни пленуми, нерядко преливащи от пусто в празно, не се намери време да се обсъди например съдбата на ромите - това раково образувание в снагата на България, за което носим отговорност всички ние. Някога в едно предаване на Кеворк Кеворкян нарекох ромите, тези изолирани от обществото нещастници, обречени на безработица, неграмотност и престъпност, "мои скъпи братя и сестри". Тогава върху мен се изсипа денонощен водопад от омраза и хули. Отдадох ги на ретроградни елементи. Но когато много по-късно, на един митинг, хората под червените знамена освиркаха и издюдюкаха "циганите и евреите", сърцето ме заболя от тежките деформации, настъпили в тази някога най-хуманна и интернационалистическа партия.
В кой дневен ред влезе - та дори и в точка "разни" - проблемът за безпризорните и дишащи лепило деца, за детската проституция, наркоманията, просията? Не бяха изслушани нито младежите, нито пенсионерите с техните уж познати и все пак толкова непознати и специфични въпроси, вълнения и критични забележки към левицата. От 6-7 години хората на изкуството, членове на БСП или близо до нея, настояват за "приемен час" в претоварената, но уви, толкова равнодушна към съдбата им програма на Висшия съвет. Кога за последен път от дълги години насам Изпълнителното бюро се е срещнало не поединично и на чашка, а организирано, с дейци на културата, които освен своите тежки проблеми имат може би някои идеи и предложения? Или право на нови идеи имат само представителите на висшето партийно ръководство? Смята ли се за напълно достатъчна някаква бегла среща със зле подготвен за случая лидер, който ще сподели отдавна известни банализирани истини и гледайки часовника си, ще изслуша някое и друго унило оплакване?
- Това ме учудва, защото отстрани БСП все повече придобива имиджа на толерантна партия начело с хора, които имат европейски вид.
------------------
- Може би. Но ме тревожат нарушените демократични норми в БСП. Боя се, че чуваемостта и обратната връзка между Висшия съвет и Изпълнителното бюро са сведени до критичен минимум. Пленумите са преди всичко "спускане" на вече взети решения.
----------------------
Искрено съчувствам на онези уморени дейци, които по липса на средства за хотел потеглят в най-тъмни зори от отдалечените краища на страната, без да са получили предварително и без да са прочели и обмислили документите, които ще бъдат обсъждани. И като правило по време на пленума хората разлистват един документ, докато от трибуната се говори по друг въпрос, после всичко уж се обсъжда от чели-недочели, чули-недочули делегати и както се полага, се гласува прибързано, с уморено, но относително единодушие. Защото хората стават нервни и нетърпеливи - трябва да се пътува обратно.
----------------------
Това не е нищо повече от обикновен бюрократично-апаратен формализъм, издаващ високомерно пренебрежение към творческите потенциали на Висшия съвет. А в състава му се числят значителни личности, които подобна практика лишава от възможността да дадат своя принос. Аз съм във ВС от онези вече далечни дни, когато лумпени тълпи ни изпращаха в Сибир и смея да твърдя, че никога през последните 11 години той не е бил така обезличен, както днес.
-----------------------
- Може би на сегашното ръководство на БСП му трябва по-дълго време, за да съвземе партията след поредицата от поражения до 1997 г.?
- Георги Първанов е мек и сговорчив човек, това е много важно качество в наши дни. Но едва ли е плод само на душевна мекота отказът му да се обсъди и изнесе на обществен показ цялата истина около т. нар. управление на Жан Виденов. Дори само заради това, че този политик, допуснал тежки управленски грешки, слезе от властта точно толкова беден, колкото бе, преди да го възкачи политическата му съдба.
--------------------
Преди 4 години казах на Първанов, че боклукът трябва да се изнесе навън пред цялото общество, а не да се подмита под чергата! Иначе рано или късно ще замирише. И действително, той мириса цели 4 години. Докато се превърна в бумеранг, в най-често употребяваното оръжие и аргумент срещу демократичната левица. Защо? Дали защото има и други грехове, които крием и не желаем да изнесем пред обществото? Дори с риска, който поехме да получим наказателен вот и за управленски беди, причинени от СДС! Това беше тежка, извънредно тежка стратегическа грешка на висшето партийно ръководство. В една или друга степен съпричастно към провала на лявото ни управление! И на изборите левицата заплати прескъпо тази своя грешка, когато народът постави знак на равенство между нас и мафиотите от СДС!
-------------------------
- Не смятате ли, че сега и СДС трябва да изнесе грешките си на показ, за да се очисти морално?
- По никой начин не приемам сравнение между БСП и СДС, защото СДС са една банда!
- Но виждам, че сте много жесток и към БСП, и към СДС.
- Да! Имам право на това, защото съм от хората, които улесниха създаването на СДС. Заедно с Петър Берон бяхме по митингите. Ние отидохме заедно и при Андрей Луканов, за да даде на СДС сградата на "Раковски" 134. Бях и сред създателите на БСП такава, каквато е сега. Или по-точно: каквато бих желал да бъде.
- Какво ще стане с БСП?
- Сериозно ме разтревожи твърдението на Първанов, направено преди изборите, че държал партията здраво в ръцете си. Доколкото не срещнах в печата опровержение на тези негови думи, смятам за нужно да декларирам, че ако той действително го вярва, то той държи партията без един неин член - без мен! Аз встъпих в редовете й преди той да се е родил и Сталин беше последният, който ме е държал здраво в шепата си.
- Едва ли сравнявате Първанов със Сталин.
- Не дай боже!
- Не възприемате ли като положителен факта за обединението на левицата?
-------------------
- Повече ме притеснява следното: сигурен ли е другарят Първанов, че него пък някой друг не държи в шепата си? А заедно с него и партията, която той възглавява? Горещо подкрепям взаимодействието на левите сили, но силно се съмнявам в плановете на обединението им в единна партия на новата левица. Това не е български модел и не съответства на нашата политическа топография.
------------------------
Българската социалдемокрация не е германската, пък и не ми е известно онази мощна партия да драска за обединение с бившите комунисти от източногерманската Партия за демократичния социализъм. Въпреки немалкото влияние на последната и относително доброто й взаимодействие с ГСДП по места, двете партии си стоят в отделни исторически чекмеджета.
Що се отнася до нашето все още хипотетично обединение, сещам се за оня лаком рибок, който налапва по-малката рибка, без да подозира, че зад него пък е зейнала пастта на акула. Примерът само отчасти съответства на нашите реалности: понякога именно онази малка рибка с минимален изборен шанс, уж лесна за поглъщане, е закачена за въдица...
- А какво е отношението ви към царя?
- Аз още пазя смъртната присъда, която ми бе издадена "в името на Н.В. Симеон Втори". Но, разбира се, аз знам, че тогава той е бил дете и не носи отговорност за тези неща. И все пак очаквам, че той ще се извини на хората, пострадали тогава. Той казва сега да забравим миналото, но не направи опит да се разграничи от него. Не можеш да строиш една сграда направо от втория етаж. Народът ни има история.