|
Идеята, лансирана от европейския комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, португалецът Антонио Виторино, е най-амбициозната досега в областта на общата имиграционна политика на ЕС. Тя предвижда единни правила за право на достъп и престой в ЕС, като все пак се запазва националният контрол върху броя на ползвателите на "зелени карти". Както каза Виторино, "имиграцията не е нито проблем, нито решение, това е реалност, която трябва да бъде добре управлявана".
И действително, всяка година 500 000 незаконни имигранти успяват да пробият обсадата и проникват в крепостта Европа. В повечето случаи те работят на черно. Очевидно от тях има нужда, след като работодатели поемат риска да ги наемат.
Идеята е същите хора да работят законно, като плащат социални осигуровки. Те ще пълнят пенсионните фондове на застаряващото европейско население, за да бъдат пенсиите такива, каквито европейците са свикнали да получават.
"Нашите общества се нуждаят от имиграция",
призна Виторино. "Това е само първа крачка, за да се приемат по законен начин имигранти и да им се предоставят разрешения за работа и щедри права, ако има работни места, които остават свободни на местния пазар на труда", каза той. Предвижда се новият документ да дава право на престой и работа в дадена страна, а не в целия Евросъюз.
Идеята на еврокомисаря е да обвърже престоя и работата: чужденецът, който не е гражданин на държава-членка на ЕС, ще може да получи разрешително за престой като работещ, само ако има работа, или документ, удостоверяващ, че ще бъде нает. Длъжността може да му бъде предложена само при условие, че нито един европейски гражданин, или неевропейски
гражданин, законнопребиваващ в ЕС, не е в състояние да я заеме "в краткосрочен план". Валидността на разрешителното за престой като работещ няма да бъде предоставяно за повече от 3 години и ще важи само за точно определена сфера на дейност. Не може да става въпрос за преминаване от информатиката в ресторантьорството, например.
За да му бъде подновено разрешителното, имигрантът трябва да може да докаже, че все още извършва същата професионална дейност. Разрешителното може да му бъде отнето, ако е безработен в период от 3 до 6 месеца в рамките на една година.
Неотшумялият още скандал с
нашествието на българските цигани в Норвегия
е показателен за трудностите по приложението на европейския проект за зелена карта спрямо българите. Очевидно в Норвегия се търси работна ръка за работа в мините или в дърводобива. Имат ли шанс наши гурбетчии да се възползват от тази възможност? Едва ли. Освен ако имат документ, че норвежки работодател ги кани на работа. В противен случай, ако те са тръгнали без покана за работа и пребивават там незаконно, ще се задейства спогодбата за реадмисия, и те ще бъдат върнати в родината си. Много по-добри шансове, за да станат законни имигранти, имат гражданите от страните от Третия свят, с които ЕС няма подписани реадмисионни спогодби. Понеже те не могат да бъдат върнати по родните си места, страните от ЕС гледат по някакъв начин да ги устроят. Така че
българите-гурбетчии са в известна степен дискриминирани,
по силата на по-добре развитите ни отношения с Евросъюза. Малко е парадоксално, но във всеки случай е добре кандидат-гурбетчиите да го знаят.
В случая с нашата страна шансове да се възползват от "зелени карти" имат най-вече най-добре квалифицираните специалисти, оскобено компютърджиите, за които почти навсякъде в ЕС има търсене. В много от случаите това са хора, завършващи образованието си в ЕС, на които европейски фирми сами правят интересни оферти за работа още по време на следването, и уреждат всички формалности по устройването им на място.
Проблемът е обаче, че това води до изтичане на мозъци и до обезкървяване на нацията. А това не е в помощ на задачата бързо да се изправим на крака, за да влезем в Евросъюза в обозримо бъдеще. Идеалното би било фирмите от Евросъюза да бъдат убедени, че си струва да инвестират в производства у нас, и да устройват същите тези хора в своите филиали в България... Още една задача за новия кабинет.