|
Ужас! Това значи европеецът всяка година да започне да получава още едно писмо от данъчните, че дължи няколкостотин евро в името на европейската идея. Като се има предвид колко остро реагира данъкоплатецът в развитите страни, когато му се бръкне в джоба, идеята изглежда самоубийствена за бъдещето европейско строителство, и най-вече за проекта на разширяването. Защото няма начин европеецът да не забележи, че заради присъединяването на някакви държави, на които не знае дори името на столиците, данъчните ще започнат да му искат повече пари.
Една груба сметка показва, че средно на глава от населението европейският проект струва годишно 500 евро. За едно четиричленно семейство, сумата
2000 евро годишен европейски данък ще прозвучи скандално.
А иначе в идеята има положителни страни. Досегашният начин на формиране на бюджета се смята за "регресивен", защото до голяма степен се облага потреблението. При предлагания бъдещ данък той ще бъде по-"прогресивен", тоест ще се облагат приходите, а не разходите. Тоест богатите европейци ще плащат повече, докато сега пропорционално спрямо доходите най-обложени са хората с ниски такива.
Да се опитаме да обясним за какво става дума.
До този момент формирането на бюджета на ЕС става по невидим за гражданите начин. Една част (14%) идва от така наречените "собствени ресурси" на общността - отчисления от митата на земеделските стоки от не-страни-членки, внасяни в ЕС, както и от други фискални приходи свързани с Общата селскостопанска политика на ЕС. Проблемът е, че тези приходи ще намаляват, включително заради предстоящото разширяване, когато всякакви мита с голяма група страни ще бъдат премахнати.
Друга част (35%), нарачена ДДС-ресурсът, се формира като отчисление от 1% от приходите от ДДС във всички страни-членки. Казано с други думи, при всеки харч, който европеецът прави, било за храна, дрехи или за забавления, невидимо за него 1% от ДДС-то, което той плаща, отива за европейския бюджет. Точно това прави облагането "регресивно", защото хората с ниски доходи консумират относително повече. В много от случаите те харчат целия свой доход.
И последната част от формирането на бюджета на ЕС (50%) идва от "членски внос" на страните, равен на приблизително 1,1 от брутния национален продукт.
И накрая, размерът на този бюджет за тази година е 98 милиарда евро. Предвижда се за следващата, за 2002, 2003, 2004 и 2005 г. той да бъде между 101 и 102 милиарда годишно, а за 2006 г. - 104 милиарда евро. За финансиране на разширяването са предвидени 4,14 милиарда през 2002 г., 6,71 милиарда през 2003 г., 8,89 милиарда през 2004 г., 11,44 милиарда през 2005 г. и 14,22 милиарда през 2006 г.
Белгийската идея не бе посрещната добре
от другите страни-членки. Моментът не е подходящ за нов европейски данък, казаха те.
Но правителствата на страните-членки няма как отбягнат въпроса изобщо. През следващите няколко години усилено ще се дискутира бъдещата роля и форма на съюза. Дискусията трябва да се съпровожда от точен анализ на това как съюзът изразходва и как набира средствата си. Щом следващата междуправителствена конференция за реформата на ЕС през 2004 г. ще дефинира отговорноситте вътре в ЕС, няма как тя да не обсъди и въпроса как ще се плаща за тях.
Това е още една причина България да се стреми да приключи преговорите за присъединяване през 2004 г., тоест при сегашния мандат на Европейската комисия и при сегашните правила на играта.
Известно е, че бюджетът на ЕС няма да позволи при първата вълна на разширяването - през 2004 г., да влязат повече от 6 държави-кандидатки от общо 12. Достатъчно ясно е също, че ние нямаме шанс да изпреварим Словения, Унгария, Малта, Кипър, Чехия, Полша или Естония. И все пак приключването на преговорите в кратки срокове е твърде важна цел и трябва да бъде взета на въоръжение като приоритет от новото правителство.