"Този бандерол що не вземат да си го наврат някъде..." Така, омекотено казано, се изрази тези дни една позната, докато вадеше цигара от луксозна кутия. Доскоро папиросите вървяха по 2,40 лева. Сега, с акцизния бандерол, са заковани на 3,50. Така е с още няколко марки. Те вече идват на нашия пазар с надписи на български и са облепени с бандероли още във фабриките-производителки. Клиентите са гарантирани, че стоката не е менте с неизвестно съдържание, излязло кой знае откъде. (Макар че, за да бъдем честни, нашите митничари и полицаи достатъчно добре знаят откъде и през кого идваха ментетата, заливали България години наред.)

Думата е за друго. Дали е готов родният потребител, навикнал на евтината пиратска продукция, да преглътне шоково повишаване на цените. Или пък да плаща значително повече за някои насъщни стоки. Точно това може да последва



след изваждането на т.нар. "сива" икономика на светло.



Ето, онзи ден за пореден път започнаха да пищят хлебарите. От няколко месеца насам те опяват, че хлябът трябва да стане левче. Новото е само че обвиняват предишната власт как ги притискала да не вдигат цените.

За обикновения българин по принцип хлябът си остава мерило за общо състояние на цените и всеки намек за пипане на насъщния звучи страховито. Всъщност защо ни плашат? Не се очертава недостиг на зърно от новата реколта. Пшеницата тръгва от сравнително ниски цени, които ще се повишават до идната реколта заради разходите по съхранението, както става всяка година. Не се очакват драми на международните пазари, така че и у нас спокойно, чрез евентуален внос, може да се държи разумна цена.

Но хлебарите ги боли главно от нелоялната конкуренция. По техни собствени признания сивата икономика в бранша достига 40-50%. И точно тя дърпа цените надолу. Ако тази половинка от цял един отрасъл бъде принудена да си плаща данъците, най-вероятният резултат е хлябът да поскъпне. Вярно, цената може да се запази и по-ниска, ако се понижи сегашната свръхпечалба. Но някой виждал ли е български търговец, навикнал да избива примерно по 50% от една стока, да намали сам печалбата си на 5-6%?

Една от основните идеи на икономистите от царското движение бе да намалят някои данъци за сметка на вдигане на приходите от косвените налози - ДДС, акцизи, мита. Ако наистина режимът по границите най-сетне се затегне, а бирниците в страната започнат да си гледат работата, новите управляващи ще постигнат тази макроикономическа цел.



В микроикономиката на потребителите обаче ще настъпи буря.



Защото би трябвало да скочат цените на много вносни стоки. Техниката и електрониката например от години се обмитява по смешни стойности. Ако те са реални, ще трябва да се начислят в крайната цена. Значи край на евтините компакт-дискове, компютри, телевизори, хладилници и какво ли още не.

Нека бъдем правилно разбрани - затягането на режима по границите и поставянето на всички икономически субекти в еднаква среда е наистина една от най-належащите задачи на новата власт. Но, от друга страна, очакванията на хората са за бързо, едва ли не незабавно повишаване на жизненото им равнище и на покупателната им способност. Така че е напълно възможно, ако описаният по-горе сценарий се реализира, надеждите да бъдат излъгани.

Това е много опасно за всяка власт. Царските хора би трябвало да си дадат сметка за нея. И да преценят внимателно мерките си. Защото е важно пазарът да се нормализира, но е също толкова важно заедно с него да се нормализират и доходите. Как и колко бързо ще бъдат решени двете задачи едновременно предстои да видим.

Във всеки случаи управляващите са длъжни да обясняват навреме и достатъчно популярно действията си. Засега това изглежда абсолютно чуждо на царските маниери. Но ако не стане близко, новата власт ще изпадне в положението на старата - да се тюхка колко добрини е направила, ама народът не ги разбрал.