Помните ли, когато - преди пет-шест години беше - думичката "демокрация" беше станала неприлична? Покойният всекидневник "Дума" попържаше "демократите", а населението настояваше на тая работа да се тури край, за да има "ред". Докато течеше този дебат, мутрите започнаха да управляват държавата. Днес сме на прага на термина "гражданско общество" да му се случи същото.

Докато привържениците на гражданското общество все още не са обявени официално за врагове на народа, чорбаджии и изедници, ще ми позволите да напомня, за какво става дума.

Гражданското общество е като свободата: едно доста неудобно, задължаващо и тежко състояние. Хората, които живеят в него знаят, че нещата се подобряват бавно и със страшно много усилия; че носиш отговорност за това, което ти се случва; че често трябва да отстояваш принципи във враждебна среда.



В гражданското общество хората са разединени:



вярват в различни неща, живеят по различни един от другиго начини. Затова имат и различни политически партии. В такива общества не вирее съвременният български идеал "всички" да управляват "заедно" за "благото на народа".

Тъй като гражданското общество, както и свободата, е бреме, от време на време хората бягат и от двете. Търсят друго състояние, в което да не са разединени, а - единни, в което нещата да се случват бързо и без усилия, а и отговорността да е прехвърлена другиму. Състоянията на единение и безгрижие са прекрасни. Всеки иска така.

Само че - има цена. Гражданското общество, макар неприятно за по-голямата част от населението, върши поне една много важна работа, на която обръща внимание още през 1767 година съвременникът на Паисий, шотландският мислител Адам Фъргюсън, в "Есе върху историята на гражданското общество". Там, където има гражданско общество, има и такива правила, щото въоръженото малцинство от хората да не упражнява диктат и насилие върху невъоръженото (civil) мнозинство. И обратно: където няма гражданско общество, тези правила също ги няма - и хората с оръжие упражняват директно насилие и диктат върху хората без оръжие.

Днес населението по нашите земи е избрало



прекрасната мечта за народно единение с царя



за сметка на неприятното и задължаващо състояние на гражданско общество. И на населението наистина му е много хубаво, чак да му завиди човек. Само че липсата на гражданско общество премахва пречките пред порядките на джунглата: силният да натиска слабия без оглед на закони.

Тези неща бяха обяснявани на километри телевизионни рулони и върху декари вестникарско пространство в продължение на повече от десетилетие. Никой не може да твърди, че не ги е чувал. И - че не е знаел, какво прави на 17 юни. Затова, ако утре се окаже, че - изненада! - държавният апарат е в ръцете на "Мултигруп", улиците се управляват от мутрите, а кардиналът на царя е агент на забранената секта на преподобния Муун, никой няма да има правото да се прави на учуден. Нито да вика: "Царя ни излъга!"

Царят няма да е виновен. Това просто ще е историческата цена, която населението ще плати за бягството от гражданското общество - така, както "Виденовата зима" беше цената за бягството от демокрацията, а "Лукановата зима" - цената за бягството от свободата.