|
отколкото да ти стане студено, работейки.
К. Бюнар
-----
За да стигнеш в село Смилян, Смолянско, трябва да си тръгнал за там. То не е на пътя, примерно, между Слънчев бряг и Бургас, или между Външно министерство и Брюксел. В толкова затънтен край какво можеш да очакваш - няколко магарици, няколко бабички, някой древен местен чешит... и толкоз. Но: Смилян си има своите гордости. Първо - в Смилян се въди прочут боб. Второ, местен чешит е направил заведение, което би било хит и в Париж.
-------
Смилян е на двайсетина километра от Смолян, в посока Рудозем. Наблизо е гръцката граница, но не свети на смилянци никакъв скорошен трафик на богати елини оттам, та да го ударят на туристическо печалбарство. Трябват други въдици. В центъра на жизненото селце е ресторант "Смолена", за който мълвата вече упорито работи из целия регион. Какво му е чудното ли? Ами това, че един минизоопарк се простира покрай наредените с вкус маси. Зоопаркът не е за гледане, а за ядене, което си е малко страшничко, но си е находка отвсякъде.
Родопчани са интересни хора.
Те имат много малко равна и обработваема земя, имат прекрасни песни и една особена гордост. Моите впечатления са, че са извънредно трюдолюбиви люде. Техните впечатления са, че не са чак толкова. Местен човек ми се закле, че в Родопите няма нито една песен за работа. С едно-единствено изключение. Във въпросното изключение се пее за някой си Тодьо, който "торгнал на гурбет да иде". Но на кърджалийския камен седнал "прогиба да си прави" (закуска - бел.а). Като закусил този предприемчив планинец, и му се припушило. А като му се припушило, се сетил, че си е забравил пунгията с тютюна. И що да стори - върнал се обратно "да си я зьомне".
Тъй приключил на Тодьо гурбетят.
Всъщност етнопсихолозите отдавна са открили, че поради стиснатостта на планинската земя планинците са принудени да развиват качества, които жителят на равнината високомерно пренебрегва. В равнината има големи градове и много земя. В планината има по някоя картофена нивичка, по някоя кравка, или по някое "Горубсо", което общите демократични усилия са довели до почти фолклорен с трагизма си край. За да оцелее, планинецът трябва да бачка два пъти повече от поразглезения полски жител, и да си мърда мозъчните гънки още по.
Банко Митревски - собственикът на "Смолена", изглежда е от тези, които съответстват най-пълно на суровата планинска повеля. И в затънтения си край е направил ресторант, който по шик и екзотика заслужава най-малкото известна патриотична бонификация, що ли.
Цели ята пъстърви
се стрелкат под краката на посетителя, докато минава през широките тревни площи и странните каменни портали, щом се мушне през високия дувар на Банковия имот. Пъстървите се стрелкат, защото в "Смолена" има миниезерце, а над него мостче, издържано в добрите традиции на родопското каменоделство и в бонбониерената подреденост на японския парков стил. Водата в езерцето е кристална - иде от самата планина,
а пъстървите - многобройни и игриви.
Ако си тръгнал да вечеряш, и видиш такива рибки под краката си, какво ще си помислиш? Банко се е сетил какво ще си помислиш. И на всеки посетител се предлага въдица. Срещу 4 лева имаш право да си хвърлиш въдицата в езерцето и да уловиш пъстърва, която около петнайсет-двайсет минути след това ще се появи в чинията ти вече в не толкова игрив, но затова пък в кулинарно много по-привлекателен вид. Пъстървите (американки), кълват здраво, може би защото Банко им е обяснил, че служат на общородопския просперитет - нещо като Рожен, или като Валя Балканска, например. Или пък не прекалява със смеските, кой знае. Във всички случаи се хвърлят на въдицата като бесни, някои захапват плувката, други предлагат да изпълнят веднага три желания... Е, тук се поувлякох, но хващат се завалийките - факт.
Всъщност изобщо не е задължително да
си хванеш пъстърва,
за да я ядеш, разбира се. Ако отнемането на рибешки живот те възмущава повече от това да ядеш бедните и препържени създания, може да ги ядеш и без да ловиш. Цената е пак същата. Пет изящни родопчанки те чакат на портата - една ти носи въдицата, друга стръвта, трета легена, изобщо - чувстваш се като в някакъв рибарски едем. Макар че заведението предлага и други екстри от подопечните на Ловно-рибарския съюз индивиди. Зад близката ограда се разхождат няколко сърни. Фотографът на екипа реши да влезе при тях, но навреме бе спрян - обясниха му, че една от сърните хапе. (В края на краищата и тя има право на своите малки отмъщения.) В клетки, които също са достъпни за окото на посетителя, има зайци, а по близката, добре оградена полянка тичат фазани. Гурманът може да си поръча от всичко. Е, не дават пушка, за да стреляш по следващата си порция, макар че ние веднага попитахме за такава възможност. Яребици и пъдпъдъци, диво прасе и засукани мезета могат да украсят трапезата ви в "Смолена", ако сте истински фен на дивеча. Разбира се, две от родопските гордости - смилянският боб, и прочутият "пататник", също са съставна част от менюто.
Бобът е сред най-скъпите блюда
в ценоразписа, но само смилянският. Предлага се във всякакъв вид - на салата, на фурна, боб-чорба и т.н. Не отстъпва на пъстървите!
Смилян е бедно село, жителите му биха могли да протегнат ръце към небето и да възроптаят от нерадата си съдба. Не видяхме такива индикации. По крави или по гъби, но хората предпочитат да вкарат в кошарата си сами нещо, вместо да отправят безполезен вопъл към глуховатата си държава. И вкарват в кошарата - само през "Смолена" вече са минали бая бизнесмени, туристи, наскоро там е гуляла група американски журналисти. Къде толкова евтино ще ти предложат нещо, което се съотнася към кентъки чикена и макдоналдса както гласът на Валя Балканска към гласа на някоя едроцицеста певачка с едно име и с недостижима простотия в текста и музиката си.
Точно такова нещо ни пуснаха отпървом в "Смилена", но ние с възмута поискахме песни, които да съотвестват на боба и пататника. Те откликнаха смутено, като обясниха, че публиката често е чалголюба, затова тъй се изложили.
Никой не е съвършен - журналистът трябва да бди.
|
|
|
|