Държавният глава има повод да бъде гневен, ама наистина гневен. Искат да му вземат Националната разузнавателна служба, тя да мине на подчинение на правителството, а той да издава само указ за военното звание на нейния директор, назначаван от кабинета. Каква чест!

Един от малкото инструменти, с които президентът може да накара правителствата да се съобразяват с него - това, че разузнаването се отчита пред него, въпреки че изпълнява поставените му от изпълнителната власт задачи, - може да му бъде отнет. Червеният депутат Бриго Аспарухов, бивш шеф на НРС, внася собствен проектозакон за това. Мотивът му е именно, че службата работи по приоритети на изпълнителната власт.

Другите червени са ядосани от самоинициативата на Бриго. Проектът му - още от 1993 г., не бил в законодателната им програма. С което подсказват, че нямат абсолютно никаква ясна идея как да бъде контролирана не само НРС, а всички специални служби в държавата. Синята опозиция е снизходителна. И на тях не им стана ясно цели 4 години какво да правят със специалните служби. Имали пренаписван пет пъти закон за сигурност и ред, който обаче никой не е виждал.

Жълтите пък още са пълни лаици в тази област и скоро няма да се ориентират. Може би това ще стане, когато му дойде времето. Да, ама президентските избори са скоричко и ако искат свой държавен глава, царските хора ще трябва да помислят той да има някаква тежест, различна от обединител на нацията.

Подхвърленият изневиделица законопроект на Бриго изигра ролята на лакмус. Групичките се разжужаха и тихо запърхаха около проблема, който политиците не щат да разрешат вече 10 години насам. А той винаги е бил кой и как да контролира спецслужбите. Винаги обаче, когато се сондира за мнение, бликват разнопосочни интереси и решаването му се отлага за когато му дойде времето, което досега все не идва.

Синьото управление в началото си също имаше намерението да го разреши, но за пълния си мандат така и нищо не направи. Уж трябваше да се девоенизират всички спецченгета и да станат експерти - граждански лица с гражданска, а не военна отговорност. Не би. Тази реформа спря до девоенизирането на чиновниците в централната администрация на МВР в София. Сакатото мероприятие отнесе обаче пагоните на няколко оперативни служби, които по стечение на законови обстоятелства бяха разположени в сградата на ул. "6 септември".

СДС проформа беше за граждански контрол. Но истината е, че Костовите две правителства направиха от НСС и НСБОП служби слугини. Също както и предхождащото ги правителство на БСП. Дай ми информация за тези, не работи срещу тоя, бяха основните изисквания, които доста оперативни работници и шефове в НСБОП и НСС не отричат в разговори от типа "само за твоя консумация".

Сега се предлага гражданският контрол да се осъществява от някаква си подкомисия, в която да има по един човек от всяка парламентарна група и пришит му експерт. Това е поредното ялово, много ялово предложение, което - ако се осъществи - ще е за собствена консумация на 240 депутати.

Досега е имало доста проекти как да работят и да се отчитат спецслужбиге в България - съвет по координация на Стоян Андреев, разузнавателна общност на Петко Ангелов, Чавдар Христов и после на Чавдар Червенков, координационен център и излизане на НСС от МВР на Славчо Босилков и пр. Нито един не е осъществен - вероятно защото всеки, който дойде на власт, иска всичката информация да идва първо при него.

Ако някоя власт допусне наистина да има граждански контрол върху службите, единственият начин това да стане е чрез независим обществен съвет. Съставен от представители на партии и неправителствени организации, които да утвърждават бюджета на тези структури и да изслушват и преценяват изпълнението на задачите. Избиран и утвърждаван от парламента и отчитащ се първо на правителството и президента, а след изчистване на секретните части - и с доклад-анализ пред цялото общество.