Моя близка, почтена и образована възрастна жена, след 50 години брак загуби мъжа си. Бяха преживели труден и интересен живот, обичаха се много. И когато той умрял (в болница), за да се "смекчи ударът", децата не й казаха веднага. А и тя не попита. Нито веднага, нито по-късно. Живя още пет години без него. "Смяташе", че някъде е излязъл или скоро ще се върне или нещо такова...

Беше си създала - пряко казано - индивидуален мит, някаква втора реалност, паралелна на истинската, в която пребиваваше. Този мит я спасяваше от нещо, което сигурно щеше да я убие на момента.

Всеки мит е феноменално силна защита срещу действителността, защото просто не може да бъде оборен "отвън". Какъвто и факт да се регистрира, той просто бива включен по особен начин в мита и става елемент от самия мит.

Изглежда, че животът ни тук, около Стара планина, е станал наистина много труден, защото с просто око личат няколко мита, в които са потопени повече от половината от нас, мен ако питате.



Как да оцелее (морално и интелектуално) "синият човек" след 17 юни?



От една страна, той знае, той е сигурен, той с очевидност вижда най-успешното управление на България в нейната история. И най-добрия лидер на нацията след Стамболов.

"Ние" вкарахме България почти в НАТО. "Ние" махнахме визите. "Ние" стабилизирахме и пр., и пр.

От друга страна, за "нас" гласуваха под 20%!

Решаващи за съдържанието на възникващия мит са тези "ние", "нас". Кои сме "ние"? Очевидно - "демократите". Но какво означава "демократи"? Това очевидно са хората, които признават властта на народа. Т. е. - внимание, читателю! - "ние" сме хората, които биват избрани, ако народът гласува свободно. Стига някои лоши хора да не фалшифицират изборите или да не са установили контрол върху медиите...

Но народът гласува против нас!

Точно в този миг скритата вътрешна логика на мита поражда непоносимо противоречие. Защото "народът" е най-хубавото нещо. И то се оказва най-лошото нещо!

Ако човешкото съзнание беше устроено като компютър, точно в този момент машинката щеше да се развали, да спре да работи. Едно нещо не може да бъде своята собствена противоположност, поне в "главата на компютъра". Нула не може да е равно на едно. Но в човешката глава следва продължение и това именно е съдържанието на мита.

"Синият мит на оцеляването" има



две стъпала на изграждане



На първия етап "синьото съзнание" се насочва да намери някакви външни причини, които са накарали "народа" да се държи така странно.

Какви външни причини? Това са силите на Злото, които обитават синята Вселена. Те са три основни, като има и редица комбинации между тях. А именно: Комунистите, Ченгетата и Русия.

И както трите основни цвята (червеният, синият и жълтият) в комбинациите си правят цялата палитра, така и в синята Вселена "К" + "Ч" + "Р" в различни пропорции могат да обяснят всяко Зло.

Тук обаче достигаме до фигурата на г-н Сакскобургготски.

Не върви някак си да е комунист. И за ченге не става. За Русия да не говорим. Затова именно сме свидетели как плахите опити да се запее класическата синя песен увисват нелепо във въздуха. Впрочем сини политици и близки им политолози посегнаха към тази карта, опитаха се да приложат традиционната обяснителна рецептура. И бая се изложиха. Защото



в какъв смисъл може да е Комунист бившият български цар



и херцог на част от също така бившата ГДР?

Какво остава на "синьото съзнание"? След като външните фактори не са сработили?

Нищо, освен да посегне на самия "народ".

И логиката на синия мит се разразява с творчество по темата.

Но пак внимание! Тук изобщо не е достатъчно да се каже, че хората са тъпи и прости. Защото през 1997-а същите избраха "нас", т. е. не бяха такива, напротив, проявиха се като умни и културни.

Но какво се случи между 1997-а и 2001-а? Случиха се блестящите постижения на "нашето" управление!

Следователно - отново внимание! - те реагират отрицателно на онова, което "ние" им дадохме! А ние им дадохме само хубави неща. Приближихме ги до Европа!

Следователно? Ами следователно те реагират отрицателно на Европа, на европейския цивилизационен избор! Значи не са европейци, значи не са рационални, значи изобщо не живеят в модерността, а в някакво Средновековие ли, що ли...

Усмихнахте ли се накриво, любезни читателю?

Няма обаче нужда от криви усмивки: такава е единствената останала степен на свобода на "синьото съзнание", ако то иска да оцелее във вътрешната си логика. Иначе трябва да се разруши, иначе трябва да погледне на света такъв, какъвто е.

А последното боли непоносимо.



(В следващия съботен брой четете II. Митът на червеното оцеляване.)