Не знам дали моралът на царските хора наистина е нов, защото е рано да се каже, но порядките, които демонстрираха някои икономически групировки само дни след като правителството на Симеон II встъпи в длъжност, са стари. Тях вече сме ги гледали, анализирали и критикували. Защото до нищо добро не са довели. Поне не за държавата.

Онзи ден се случиха две събития, показателни за отношенията между бизнеса и държавата. От една страна, стана ясно, че малко след изборите БТК е сключила договор със завода на "Мултигруп" - "Елкабел", и вече ще купува 90% от кабелите, които са й необходими, оттам. В това нямаше да има нищо лошо, ако тази стъпка бе предшествана от конкурс, в който да се включат всички заинтересовани компании и да се изберат най-изгодните условия. Такъв обаче не само не беше направен, но и за договора изобщо нямаше да се разбере, ако не се беше похвалил шефът на "Елкабел". БТК пък отказа да коментира скандалната сделка, защото търговските отношения били тайна. И това можехме да преглътнем, ако ставаше дума за две частни компании. Само че говорим за държавен монополист. И за договор, с който се дава монопол в доставките на една от ключовите за БТК суровини - кабелите. Той пък е сключен точно в преходния период - преди старото правителство да е сдало властта, а новото да е встъпило в длъжност.



Откъдето и да го погледнеш - има нещо гнило



Показателно е, че всичко това стана известно в деня, когато шефът на "Мултигруп" Илия Павлов призова за нов морал в бизнеса. "Министрите и бизнесмените не трябва да се срещат по градинките, а в кабинетите. Като вляза и кажа това, това и това, министърът да каже добре. Това е", обясни вижданията си мултибосът. И така, умишлено или не, синтезира съвсем точно логиката, която ръководи "Мултигруп" от създаването й досега. Групировката не обича да участва в открити търгове, състезания и конкурси. Тя предпочита договарянията на четири очи с отделни представители на властта. Когато не стане по свирката й, се обявява за жертва на политическа репресия. Ако обаче се докопа до сделка, подобна на тази с БТК, проглушава ушите с лозунги за легитимните български групировки, които плащат данъци у нас и трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани.

Вярно е, че властта невинаги е била честна спрямо "Мултигруп". Затварянето на застрахователната компания "София инс" настина беше пример как държавата може да се разправи с една процъфтяваща частна фирма. Но е вярно и още нещо - че "Мултигруп" хич не обича да си спомня за други подробности от нейната славна история - като фалита на Кредитна банка например или многобройните сделки с държавни предприятия, завършили трагично за последните.

Всъщност поведението на "Мултигруп" в момента показва, че



за 10 години тя нищо ново не е научила



Всеки път когато се сменя властта, групировката излиза от дупката, в която са я наврели предишните управляващи, и започва да раздава съвети какви да са отношенията между правителството и частния бизнес. Така беше при Жан Виденов (когато експертите на групировката дори написаха икономическа програма за управление на държавата), така беше при Иван Костов (когато Илия Павлов подробно разказваше как в нощта на 10 срещу 11 януари се е разхождал край парламента, за да бъде съпричастен с българския народ), същото е и сега.

Проблемът е, че "Мулти" винаги се е стремяла да монополизира отношенията между частника и държавата, което предизвиква естественото раздразнение и на властта, и на останалите частни компании. Това е една от основните причини диалогът между тях да не потръгне. В стремежа си да се избави от лошия си имидж, групировката все търси някаква легитимация, признание от страна на официалната власт. Затова и организира под егидата си всякакви сдружения и клубове по интереси (независимо дали те ще се наричат Г-13 или клуб "Икономика"), които се самопредлагат за партньор на правителството. В това не би имало нищо лошо, ако така наистина се изработят ясни правила и за взаимодействие с властта, и за конкуренция между отделните фирми. Целта обаче е съвсем различна - да се разпределят най-апетитните парчета от икономиката зад кадър, без видими конфликти. Така че не е чудно, че всички тези формированията имат съвсем кратък живот - те или се разпадат при първия по-сериозен сблъсък на интереси между участниците в тях, или властта просто не им обръща внимание и те безславно отмират. "Мулти" не може да разбере, че колкото и пъти гущерът да си къса опашката, той все си остава гущер. И няма как тя да се прероди "цялата в бяло", особено ако продължава да живурка по добре познатия начин - на гърба на държавата.

За добро или за лошо,



"Мултигруп" ще е тест и за това правителство,



за неговия нов морал. Сега ще си проличи има ли хляб в съмненията, че различни групировки са налели доста пари в царското движение, за да включат техни хора в листите и да си осигурят благоволението на властта след това. Договорът на БТК с "Елкабел" е първото пряко доказателство, че някои може би са по-привилегировани от други.

Разбира се, не бива да се изключва още една вероятност - новите управляващи изобщо да не подозират в какво са ги въвлекли. Тук може да се разсъждава в две посоки. От една страна, договорът с "Елкабел" е подписан от хора, назначени от правителството на Иван Костов. Постъпката им може да е продиктувана от две неща. Те или си отмъщават за последно, преди да бъдат уволнени, и умишлено залагат бомба със закъснител, знаейки, че подобно толериране на скандалната "Мултигруп" ще злепостави наследниците им в очите на обществото. Или пък правят отчаян опит да запазят местата си, ухажвайки фирмите, които тръбят, че са новите фаворити на властта.

Тук стигаме до другия ключов въпрос -



наистина ли "Мултигруп" се радва на благоволението на царя,



или просто продава илюзии на "верващи". Все пак въпреки прекалената активност на Илия Павлов в последните седмици, която трябва да внуши в какви прекрасни отношения е той с новата власт (май нямаше предаване и вестник, в който да не се изяви с пространно интервю на тема "Мулти" се завръща"), сред царските депутати неговите хора са малцинство в сравнение с представителите на други, не по-малко мощни групировки. А соченият за най-сигурен кандидат за министър на държавната администрация - бившият вицепрезидент на "Мултигруп" Стоян Денчев, в крайна сметка се размина с поста. Дали пък групировката не бърза да извлече дивиденти още преди някой да се е усетил, че тя не е чак толкова голям фаворит на властта за какъвто се пише? Практиката показва, че в България най-много шум вдига онзи, който е останал зад борда при разпределянето на баницата. Този, който се е уредил, бяга от медиите като дявол от тамян.

Няма спор, че най-после трябва да се сложи край на порочната практика всяка власт да създава собствени групировки, които да вегитират на гърба на държавата или да купуват на безценица малкото останали апетитни предприятия. Но за да се нормализират отношенията между бизнеса и властта, трябва да се промени начинът на мислене - и на бизнесмените, и на управляващите. Защото те са по-скоро съюзници, а не врагове. Частниците са основният двигател на икономическия растеж, намаляването на безработицата и пълната хазна, към които управляващите се стремят. Те обаче не биха могли да просперират, ако държавата не им осигури нормални условия за работа и за защита на инвестициите. Колкото по-бързо двете страни разберат това и престанат да играят на дребно, толкова по-скоро ще потръгнат и нещата в България.