|
- Г-жо Ивайлова, 2 г. бяхте плътно до премиера Костов. Лесно ли се работи с човек като него?
- Трудно.
- Затова ли той смени на няколко пъти и медийната си политика, и пресдиректорите си?
- Не знам дали "смени няколко пресдиректора" е точният израз, защото моят предшественик Михаил Михайлов си подаде сам оставката. Случилото се с него е моето най-голямо огорчение и най-тежка поука. Защото аз дойдох в пресцентъра на МС по негова покана и той бе човекът, който положи максимални усилия, за да отвори правителството към обществото и медиите. Той направи всичко възможно, за да открие коридорите на властта за журналистите, и бе жестоко наказан за това от самите журналисти. Тогава за първи път разбрах, че не искаме да си говорим един с друг, че не искаме да се разберем, че медиите търсят врагове, а не общуване.
- Затова ли премиерът се позатвори след напускането на Михайлов и окончателно замлъкна в последния месец?
- Аз съм против тезата, че премиерът се е затворил или че медийната политика е била тотално погрешна. Правителството на Иван Костов за първи път създаде модерно работещ пресцентър, създаде регулярни, ясни и прозрачни отношения с медиите, създаде открит стил на общуване и професионална комуникация между правителството и медиите. За времето, в което аз съм работила например, пресцентърът е пращал средноседмично по 30 съобщения и е организирал 10 пресконференции на месец. Това е работа в услуга на медиите. Иван Костов е човекът, който винаги ми е казвал: "Кажете го това на медиите." И винаги е мотивирал министрите да говорят пред тях, да обясняват. Никога Иван Костов не е говорил в стил: като му дойде времето, ще ви кажа, сега не е време за въпроси и т. н.
- Кое тогава помрачи доверието между медиите и правителството?
-------------
- Според мен фундаменталната причина е в нарушеното общуване в нашето общество - хората не искат да си говорят, искат да си крещят. А медиите предпочитат да работят с предпоставени тези. Те не задават въпроси, а вменяват тези. Вадят се факти от контекста, питаните са принудени да отговарят на абсурдни въпроси - от рода, да речем, вие още ли пиете водка в 4 ч. сутринта?
------------
- Кой е питал това?
- Това е шега, разбира се. Но аз мога да дам и истински примери за "операции", целящи дискредитирането на определена личност или дадена политика. Да вземем съвсем пресен случай - "новината" по вестниците "Костов викан на разпит". От дописките не стана ясно за какво точно става дума, сякаш истината нямаше значение. Ставаше дума за строежа на депутатски жилища от по-миналото Народно събрание, към които Иван Костов няма никакво отношение. Той например никога не е бил председател на ПГ на СДС, както написаха някои вестници. Медиите не проявиха особено усилия в това да разкрият има ли нарушения и кой ги е извършил. Оказа се, че единствената им цел е нескопосан опит за публичното дискредитиране на премиера в оставка.
- Но новината тръгна от самото следствие.
- От един следовател, който се появи в публичното пространство само за да хвърли две ключови думи - Костов и разпит. Извинете ме, но некадърната медийна акция на този следовател е обида и за общественото и мнение, и за журналстиката. Мога да дам и други примери - с в. "Труд", с информацията "Надежда отказа среща на Кадафи". Това бе абсолютна лъжа, опровергана и от президента, и от либийския посланик. Накрая с удивителна лекота и цинизъм друг вестник написа "Може и да не е истина, но съмненията остават"!
- Значи медиите според вас са водили компроматна война с кабинета?
- Имам примери за това. Единият е Михаил Михайлов - бе направен опит да бъде унищожен този човек, той, който направи всичко възможно, за да помага на медиите. След като стана ясно, че прословутата касета ММ е груба фалшификация, продължава да се пише, че той е "уличен" в корупция. Никой не иска да чуе цялата истина докрай. Всеки си гони от самото начало някаква теза и си я налага без оглед на доказателствата. Иди се оправдавай после, че нямаш сестра. Важното е съмненията да останат. Ако имаше действително гражданско общество у нас, щеше да има задържащи фактори срещу манипулациите, лова на вещици... Журналистите, които се занимават с лъжи и фалшификации, щяха да бъдат изолирани, за тях щеше да бъде морално невъзможно да продължат да вършат подобни неща. Такива механизми уви сред журналистическата гилдия няма. А пък това не е само неин проблем, а проблем на цялото гражданско общество. Притесняват ме също например реакциите на журналистите срещу ограниченията над тях от ръководството на новия парламент. Отначало те реагираха яростно, после голяма част от тях приеха тезата на парламентарното ръководство. Друг пример: съчувствам на една ваша колежка от един вестник, която ходеше по срещите на Иван Костов и ми казваше всеки път: "Нищо от това не мога да напиша, аз трябва да намеря някой, който да наплюе Костов, само това ще излезе."
---------
Не мога да я разбера тази медийна среда, за която е изключително подозрителен фактът, че дъщерята на Иван Костов има магазинче за трикотаж, а това, че братът на президента има телевизия, не е от значение. Трябва да е ясно, че не адвокатствам на Костов, просто защитавам професионални принципи. Защото журналистиката плаща тежка цена за задачи, които са извън чисто професионалните ангажименти. Опасявам се, че ред вестници и редактори искат да правят политика с неполитически средства. Те се опитват да правят политика и да управляват държавата, без да са в политиката и управлението.
-------
Това е абсурд. Медиите също трябва да уважават властта, не само тя тях.
- Кои са тези вестници, които правят политика според вас?
- В. "Труд" определено се опитва да прави политика с неполитически средства. Това е неморално.
- Къде е грешката на политиците спрямо медиите?
- Много от грешките в общуването на властта с журналистите можеха да бъдат избегнати, ако политиците повече се вслушваха в съветите на професионалистите по медии. Но за съжаление, както казва класикът Мишо Михайлов, политиците гледат на хората като на книга, от която могат да прочетат колкото им трябва, след което да я затворят и захвърлят на лавицата.
- Изглежда, духът на Михайлов никога не е напускал пресслужбата след напускането му. И май не само духът?
- Да, защото духът на Михайлов беше един много животворен дух.
---------
Той ме научи на нещо основно - че работата на човека, занимаващ се с правителствения PR, е работа с премиера и министрите, а не с медиите. Това е добрият PR. Оценката за тази медийна политика ще дойде по-късно. Надявам се този висок стандарт на общуване с медиите да продължи. Моделът "Врана" не трябва да се превръща в модел и на "Дондуков" 1. Горския вече стана премиер, така че продължаването на традицията на тайните срещи би поставило под съмнение публичността на изпълнителната власт.
--------
- Какъв съвет бихте дали на наследничката си Цветелина Узунова?
- Първо искам да кажа, че й оставям добро наследство. Оставям един много добре работещ пресцентър с професионален екип. Както Иван Костов остави високи стандарти в управлението, така и неговата пресслужба създаде високи стандарти в информационното осигуряване на обществеността. Костов отговаряше конкретно и точно, не бягаше от пресконференции, носеше отговорността и за публичното представяне на решенията на кабинета. Това е много сериозно наследство, което се надявам да бъде продължено.
- Какви бяха отношенията на пресцентъра на МС с другите институции? Имаше сякаш дългогодишно съперничество с пресслужбата на президента.
- Не е имало съперничество. Президентският и правителственият пресцентрове посредничеха на различни ценностни представи и стилове на поведение. Иван Костов и премиерът изобщо не може да си позволи да работи само за имиджа си, той трябва да работи за държавата. Тежко и горко на онзи министър-председател, който мисли само за рейтинга си.
--------
Мисля, че поради представителните си функции и поради нежеланието да се поемат отговорности за реалната работа, която трябва да се свърши в държавата, президентът работеше за своя рейтинг. В този смисъл президентският пресцентър е имиджова, а правителственият - работеща структура.
--------
- И самият премиер ли работеше за имиджа на Стоянов?
- Да, той работеше за имиджа на всички институции. Дори в периода на предизборната кампания той не работеше за партията си, а за държавата. Пред международните институции Костов постоянно повтаряше, че в България е постигнат консенсус за евроатлантическия й път, че не може да има смяна на приоритетите й независимо от изборните резултати. Това той правеше в момент, когато т. нар. царски съветници плюеха страната и правителството. В интервютата и изявленията на хора като Гюрковски, Кошлуков и Николай Маринов прочетох толкова унизителни неща за собствената ни държава, каквито не съм чела и в българските вестници.
- Фактът, че единствено на президента Костов не подари символичен подарък и дори прощално писмо, както стори при прощалните си срещи с шефовете на другите институции, не говори ли за огорчение от Петър Стоянов? Да не би премиерът да се е почувствал предаден от него?
- По уникален начин у нас всичко, което се случваше, се стоварваше върху гърба на премиера. Дали се е почувствал предаден, не мога да съдя.
- Но като журналист не бихте ли изтълкували именно по този начин тези знаци?
- Отново се фиксираме върху това как се е държал Иван Костов в определен момент и сякаш забравяме как се е държал президентът Стоянов през цялото време.
- Как смятате, че ще се развият отношенията между медиите и новото правителство?
- Ще има меден месец според "демократичната" традиция. Но съм много скептична за съществуването на гражданско общество. Засега имаме само парламентарна комисия, а Дюренмат е казал, че когато искаш едно нещо да не се случи, назначи му комисия.
- Какво ви предстои оттук нататък?
- За да бъда вярна на традицията на това интервю, ще завърша отново с цитат от Мишо Михайлов: "Предпочитам да сменя работното място, за да запазя принципите си, вместо да сменям принципите си, за да запазя работното си място."