|
Никъде по света малкият бизнес не работи с лични спестявания. Навсякъде има утъпкани пътеки за отпускане на кредити за оборотни средства или пък за инвестиции. На тази база съществува банковата система, развиват се малките и средните фирми, които са гръбнак на проспериращите икономики.
У нас обаче всичко е наопаки. 55,6% от предприемачите в България започват бизнес със собствени спестявания. 20,1% тръгват със заем от приятели и роднини и едва 16,2% влагат в бизнеса си пари, получени от банка като кредит.
През миналата година над половината от съществуващите малки и средни фирми не са и помисляли да искат банков кредит - но не защото имат излишни средства и нямат нужда от финансови инжекции. Причините за тази нагласа са във високите лихви по кредитите, тежката и бавна процедура по отпускане на заеми, огромните обезпечения, които искат банките.
Малкият бизнес е галено дете с много мащехи
В платформите на всички политически сили бе отделено място на малките и средни предприятия. Всички обещания могат да се обединят в обща фраза - преференции, достъп до кредитиране, премахване на бюрокрацията и т.н. Прекрасно, стига да бяха посочени и пътищата за реализация. Защото неотдавна заел се с внос българин, собственик на частна фирма, изплака: "Никога не бих се захванал, ако знаех какво ме чака. Адска бюрокрация! Всички администратори искат някакви документи. Ако си работещ човек, трябва да си загубиш седмици във висене по опашки и обиколки на различни ведомства. Обещанието за обслужване на едно гише е балон".
Този човек не вярва, че новите управляващи ще решат проблемите му. Защото омагьосаният кръг е следствие от неистовото желание на държавата да пълни джоба си от обслужването именно на предприемчивите, от онези, които впоследствие ще й плащат и данъци. Примката е стегната здраво и решението да започнеш бизнес в България с основание може да се нарече героизъм.
Едва ли за моя познат е успокоение фактът, че
България е отличничка във финансирането на малки фирми в региона на Югоизточна Европа
Това сочи неотдавна представеният Кодекс на най-добрите практики за финансиране на малките и средни предприятия. Участниците в международния проект от всички страни в региона подчертават, че това е представяне на най-добрите практики, а не на най-добрите теории. Защото на теория и сега всичко е розово. Въпросът е, че в практиката добрите идеи твърде често удрят на камък.
Полезен в случая е анализът на бариерите, които спъват частните предприемачи по пътя им към съществуващото на хартия финансиране.
Голям проблем за кредитирането се оказва фактът, че малките и средните предприятия нямат собствена кредитна история, установили анализаторите. Но дори фирми, които са създадени преди няколко години и имат добри икономически показатели, срещат трудности да отговорят на консервативните изисквания на банките у нас.
Сериозна трудност е и наличието на двойно счетоводство за много от фирмите. Те крият печалбите си, за да избегнат високите данъци. Това обаче им отрязва достъпа до финансиране от банки, които обичат да работят със сигурни, печеливши клиенти. Така се оформя омагьосан кръг, който изглежда неразбиваем.
Твърде често кредитоискателите нямат бизнеспланове и счетоводни извлечения, които да доказват техните обороти, оплакват се банкерите.
Обезпеченията- Рубикон за дребния бизнес
Когато искат дългосрочен кредит, повечето малки и средни фирми не са в състояние да предоставят обезпечение, отговарящо на изискванията на търговските банки. Оборудването, което те имат, е морално остаряло и трудно продаваемо. Обезпечението, което банките искат, обикновено е между 160% и 200% от искания кредит. Това пък прави заемите икономически неизгодни и недостижими.
Лихвите оскъпяват неимоверно кредитите
Средната лихва по кредитите в българските банки е между 14 и 18%. По данни на браншовите организации повечето от малките и средните предприятия не могат да покриват тези нива, тъй като средногодишната им печалба се движи между 10 и 15%. Банките пък от своя страна се страхуват, че ако лихвите са по-ниски, ще имат трудности с покриването на риска по кредита, разходите и данъците. Страхът от раздаване на необезпечени кредити е твърде голям, защото още е жив споменът от поредицата банкови фалити през 1996 г. Освен това отпускането на необезпечени кредити е криминално деяние, което се наказва със затвор според сега действащата нормативна уредба.
Освен това малките и средните предприятия не могат да правят дългосрочни финансови прогнози, нито пък да гарантират стабилни приходи. Липсата на дългосрочни корпоративни стратегии и липса на финансово планиране създават нестабилна икономическа среда.
Твърде често банките поставят условие кредитополучателят да открие сметка в банката. Ако има заеми от няколко банки, фирмата ще трябва да открие сметки във всички тях, което увеличава разходите й.
Отказват се инвестиционни заеми за МСП
Предпочита се отпускането на краткосрочни кредити, най-вече за оборотни средства. А истински необходими на фирмите са кредитите с по-дълъг срок на погасяване, с гратисен период, които да бъдат инвестирани в разширяване на производството и за развитие на фирмите.
Основните проблеми, отчетени от търговските банки, се коренят в Закона за БНБ, който е твърде рестриктивен. Той е създаден във време, твърде различно от сегашната ситуация и трябва да се промени, тъй като днес банковата система е много по-стабилна. Според Наредба 9 на БНБ заем срещу ипотека на имот в жилищна сграда е предпочитан пред заем, гарантиран с производствени сгради, машини и оборудване. Тъй като провизиите са разход за банките, те влошават финансовите им резултати. Това е причината, поради която всяка банка се стреми да има толкова по-малки провизии, колкото е възможно. Така разходите са по-малки и финансовите резултати по-добри, но пък кредитирането се стопира.
Разликата между националните счетоводни стандарти и международните стандарти също пречи на кредитирането.
Честите изменения на данъчното законодателство и митническите разпореди правят бизнессредата непредсказуема, което пък рефлектира в невъзможност фирмите да представят пред банките дългосрочна визия за развитието си. Твърде дълго и трудно е и събирането на обезпеченията от кредитодателите.
Национален гаранционен фонд - не панацея, но лек
Експертите от Центъра за икономическо развитие препоръчват да се създаде Национален гаранционен фонд. Той, както сочат аналогични институции в държавите с икономики в преход, може да се създаде с финансови средства от предприсъединителните фондове на ЕС и от държавния бюджет. На първата фаза той може да споделя 50% от риска при отпускане на кредит на малко или средно предприятие от търговските банки.
Изследване на Центъра за икономическо развитие и Витоша рисърч от юни 2001 г. показва, че 68% от търговските банки одобряват идеята за създаване на такъв фонд и виждат в нея механизъм за подобряване на достъпа на малки и средни предприятия до кредити. Подобни фондове има в много развиващи се и страни в преход и те играят значителна роля в развитието на сектора на малки и средни предприятия като цяло, обясни Димитър Руменов, ръководител на проекта към ЦИР.
Предлага се да бъдат създадени и регионални гаранционни фондове. Те могат да се направят с пари на общините и със средства по различни програми и инициативи за регионално развитие. В регионите с висока безработица подобни фондове биха улеснили достъпа на предприемачите до финансиране, което би спомогнало за откриване на нови работни места, смятат експертите.
Създаването на кредитни кооперации може да стане след приемане на правна рамка - Закон за кредитните кооперации. Тези структури биха могли да отпускат микро- и малки кредити на своите членове. Те се познават помежду си и това облекчава даването на заеми от натрупаните средства в кооперацията. Тази практика е била добре позната и широко прилагана в България преди 9 септември 1944 г.
Друг канал за кредитиране на малките и средните предприятия са специализирани международни програми, които предоставят заеми при добри финансови условия. Тези програми могат да оперират чрез кредитори от частния сектор, гарантирани от Националния гаранционен фонд. Възможност за отпушване на кредитирането е и облекчаването на лизинговите сделки.
Всичко тези предложения са повод за размисъл на бъдещите управляващи. Техен ред е да изпълнят обещанията си към малкия и средния бизнес, за да не повторят традицията на предшествениците си - да обещават преди получаването на народния вот, а след това да забравят.
КАРЕ
Как е на Балканите?
* В Албания около 98% от фирмите са малки или средни според албанския стандарт и микро- предприятия според стандартите на ЕС. Само 0,2% имат над 100 работници. 40% от наетите в обществения сектор работят в малки и средни предприятия. Лихвите по кредитите в долари са между 9,5% и 13%.
* В Хърватска 96% от фирмите са малки и средни. В сектора е заета 62% от работната сила. Всяка година заетите тук нарастват с около 5%, докато в големите предприятия заетостта намалява. Лихвите са между 7,5% и 8% по специалните програми за малки и средни предприятия. Търговските банки кредитират при лихва от около 8-9%. Създадена е Хърватска гаранционна агенция. Хърватската банка за възстановяване и развитие е отпуснала заеми на стойност над 100 млн. марки за малки и средни предприятия. Има два фонда, които инвестират чрез придобиване на дялово участие.
* В Македония годишните лихви за отпускане на кредити за малки и средни фирми са между 7 и 12%.
* В Румъния 40,2% от работната сила е заета в малки и средни предприятия. Кредити се отпускат при годишна лихва между 12 и 16%. Лихвите в Сърбия са между 4 и 8% месечно.
КАРЕ
Програми за кредитиране на МСП у нас
ПРОГРАМИ НА ОББ
По споразумения между Американската агенция за международно развитие (USAID) и ОББ USAID гарантира кредитния портфейл на ОББ за кредитиране на МСП и кредитиране на ефективни енергийни проекти
Програми на фонд "ЗЕМЕДЕЛИЕ"
"Земеделско начало","Българска ферма","Развитие","Планинско земеделие","Екоземеделие", "Млад земеделец","Оранжерии".
СЕАФ-КЕЪРСБЕК/България
Кеърсбек-България е рисков фонд за насърчаване на предприемачеството чрез дългосрочно финансиране на малки и средни частни предприятия. КЕЪРСБЕК взема решение в срок около 3 месеца. Програмата е валидна до края на 2009 г.
Национална мрежа за микрокредитиране
По споразумение между Банка ДСК и Българска стопанска камара по тази програма се кредитират МСП с кредити от 5 000 до 50 000 лв.
Кредитна линия за МСП по програма "PHARE" на ЕС
Средствата се отпускат от СЖ-Експресбанк, Пощенска банка, Централна кооперативна банка
Програмата "Устои" за микрофинансиране на CRS/България се подпомага от Американската агенция за международно развитие. Тя подпомага дребните предприемачи в областта на търговията, обслужването в дребното производство да получат постоянен достъп до финансови услуги.
Програма на KfW за кредитиране на малкия бизнес в България
Програми на Насърчителна банка
"Инвестиционно кредитиране на малки и средни предприятия", "Експортно финансиране"