|
Готев пише глупости. Македония се намира в отечествена война, в която се решава съдбата на македонците като народ или като част от българския народ. А политиката на България в момента е предателска.
Как да сме "един народ", което България го говори над 50 години, когато в най-тежките моменти не помагаш на твоя брат поне на думи, поне вербално, за да чуят албанските терористи, че македонските братя не са хвърлени на бунището?!
Досега не са малко западните политици, които са се изказвали критично за политиката на ЕС и НАТО около Македония. И защо е нужно България да си развали отношенията със Запада, ако всекидневно пред всички международни форуми разобличава албанския експанзионизъм и тероризъм? Нали и Западът говори за екстремизъм и сепаратизъм?
Разобличаването на албанската агресия в Македония от българска страна трябва да е явно,
публично и да се интернационализира. С това, че България първа призна Македония, с помощта по време на ембаргото, с даването безвъзмездно на оръжие България не се е освободила никак от историческата длъжност и отговорност в момента, когато младата държава -съседка се намира в опасност и където области, населявани с българско население, сега са подложени на етническо прочистване в полза на албанския елемент.
България е морално и исторически задължена да забрави всекидневната политическа рутина и да не оставя Република Македония сама в ръцете на враговете на славянството. Тя не е нужно да води война с оръжие, а "война" по дипломатически път за спасение на славяногласното население в Македония, без оглед дали това население като етнос е македонско или българско.
Сега от българска страна е най-важно да се запази териториалният интегритет и претежно славяногласният характер на Македония. България трябва откровено
да се бори за спасение на втората българска държава,
за нейната независимост и неделимост. Това е голям коз в ръцете на българската дипломация, който тя не използва. Всички казват, че искали да запазят територията на Македония, но това ще бъде невъзможно, ако се промени конституцията в полза на една бъдеща потенциална Велика Албания.
Илюзиите на великоалбанците, които са подстрекавани от някои западни кръгове и с които те убиват наши хора, ще понамалеят, ако една България често пъти "писне", че меняването на устава за Македония ще бъде край. За разбиване на тези албански експанзионистически илюзии София много малко е направила.
В демокрацията политиците идват и си отиват от властта. Това сега стана в България. По отношение на войната ("кризата") в Македония, досегашните български политици не се много "изпотиха".
Те бяха заети с изборите и с подлизуркането към ЕС и НАТО.
За тези "идеали" жертваха Македония и на изборите пак паднаха. Говореха със западняците винаги с "добър" тон, но това не помага. Тоя тон е предателски. Оплаквания на гроба на Македония, по примера на господин Готев, не дразнят дебелите кожи на западните дипломати. Къде са сега тези "братя" българи да викнат жестоко срещу Запада и да не го оставят самичък Георгиевски да ги ругае англоамериканците и другите. Македония умира и сега е подло да мълчат.
На Балканите днес се работи за един комплот против вековната славянска история и фактите. Никой пред света не претендира, че Македония е люлката на старославянската култура и писменост или ако обичате на старобългарската. Но разумни политици би го споменавали първото, а не второто (старобългарското).
Президентът Петър Стоянов миналата година в Скопие извика, на македонски: "Да живее слободна и независна Македония". Това беше един много добър ход, особено индиректно на адреса на Белград, Атина и Тирана, от където такива пароли няма да се чуят нито после 200 години. Обаче контроверзният Стоянов направи и една огромна грешка, когато един път изяви, че "Македония е най-романтичната част на българската история". С такива глупави изявления хора като господин Стоянов ги
връзват ръцете на българската дипломация
да не може да действа и помага на Република Македония и това дава повод - "правилната политика да се изтълкува неправилно", което не е разбрал Георги Готев.
Българската политика днес трябва да е категорична и то по девизата: "Македония (държавата) не е наша (българска), абе (обаче) мамичето ваше не е и не ще бъде - ни ваша (сръбска), ни ваша (гръцка), ни ваша (албанска)"!
Досегашната българска администрация на подлизурковци, както и други политически дами и господа и журналисти, не я видоха тая разлика, че на България не може да й бъдат вързани ръцете, ако тя категорически се обяви срещу всички опасности, които крие променянето на македонската конституция. Ролята на Стоянов и правителството на Костов като "наблюдатели" в тези за Македония тежки времена, е роля на предателя. България не може да играе роля на "наблюдател". Да се надяваме сега новото правителство на Симеон Втори да поеме политиката на активност спрямо Македония, да поведе демократична борба за запазване на македонската конституция, без разлика дали това им се харесва на някои западни кръгове, на албанските експанзионисти, на Атина и Белград, както и на македонските наши сърбомански политици.
ЕС и НАТО ще съществуват и без едно светкавично българско влизане в тях,
обаче политиката на предателство като пленник на ЕС ще значи губене на части или на цяла Република Македония. На 17 юни българският народ не възнагради дупедавската политика спрямо Македония. Такава няма да я възнагради и в бъдеще.
От ден на ден става ясно че около Македония се играят мръсни игри. Тя не воюва само с албанските терористи. Мрачни кръгове стоят зад тях, колкото и да затварят очи български дипломати.
Симеон Втори и новото правителство ще трябва непременно да направи анализа дали да напусне политиката на заточеник към ЕС и НАТО дори и на цена да се "закъснее" с влизане в тях и да направи голям завой във външната политика, за да спаси малката съседна държава. Това, ако искате наречете македонците като отделен или като български народ, те на България няма да й го забравят. В това число не спадат сърбоманите, които за жал в Македония не са малко.
Но тъкмо предателската, пасивна политика на скръстени ръце от страна на България, както и изявленията за "романтична история" отиват в полза на сърбоманската повече десетилетна пропаганда в Македония, особено сега, когато виси опасността да се загубят големи исторически области в полза на неславяни. Тъкмо сега, поради българската дипломатическа "предпазливост", защото македонците са сами в тяхната борба за спасение, се кове македонската нация.
За по-нататъшното отдалечаване на македонците от България допринасят много "ефикасно" българските глупави дипломати - "наблюдателите", което е срамота. Те не разбраха, а затова се тук измъчвам да им обясня, че акцентът на българската политика трябва да се насочи към запазването на целокупността на македонската държава именно поради
заплахата от фашистко прочистване (изгонване) на македонското население
от краищата на страната, където албанските терористи убиват наши млади хора.
В момента, когато македонците водят война да спасят отечеството се оказва, че българските журналисти са неподготвени, невежи. На българския читател трябва всекидневно да му се обяснява, че намаляването на славяногласното население в Дебър, Гостивар, Струга, Киче, Тетово и други не ставаше само в турския период (погромите на албанските казаци върху нашият народ), ами и по време на окупацията на тая част от Бенито Мусолини в полза на Велика Албания, с което не се съгласи царска България.
Последва народно опустошение на Вардарска Македония в десетилетията на комунистическа Югославия, когато македонското население масово се изселваше по всички континенти - един в историята незапомнен екзодус, със същевременна албанска популационна експлозия. По времето на Титова Югославия огромни албански маси дойдоха от Сърбия (Южна и Косово), Черна гора, Албания и се заселиха в обезмакедончената Македония, за тях "обещана земя". Тези албанци до възстановяването на Македония като държава, бяха югославски граждани. Но въпреки съпротивата на ВМРО-ДПМНЕ и Люпчо Георгиевски, екскомунистите начело с Киро Гилигоров дадоха македонското поданство на 160 000 до 200 000 чужди (немакедонски) албанци и с това забиха един дълъг нож в гърба на македонския народ.
Зад политиката на обезлюдяване (обезмакедончване) на Вардарска Македония на Глигоровите хора,
затровени с патологична българофобия,
се крие и нещо друго. След създаването на македонската независима държава Белград и македонските сърбомани ги измъчваше съмнението, че Република Македония би могла да е втора българска държавна творба. Затова и не се провеждаха никакви административни, икономически и политически мероприятия за защита на славяноговорещото население. Сърбоманските много хубаво знаят, че една земя много тежко (трудно) се брани без народ. Целта на Белград в целия 20 век беше да отслабне населението на Македония, което сърбите го подозираха като българско и затова към вековната антибългарска пропаганда (и днес), добре дошло ставаше разселването на македонския народ.
Днес за България губенето на части или на цяла Македония ще бъде четвърта национална катастрофа. Затова в тези жални моменти, когато в Македония се лее кръв, България ще трябва да се определи - дали и по-нататък ще бъде наблюдател, именно предател, а с това и неприятел на страната или ще почне с една активна спасителна дипломация.
И на края и нещо друго. Всички онези българи, които се надяват на подялба на република Македония помежду България и Албания са глупави. Такова нещо ще върне времето на Балканските войни и Македония като тогава ще си я поделят съседите, а България ще получи "шипки".
------------
*Пиша на български толкоз, колко го знам. Вие знаете, че в Македония все още не е приемливо да се знае бъгарският език - б.а.
---------
|