възродената надежда



за разбирателство. Бизнесът винаги е показвал готовност да партнира на всяка власт. Помним добре, че и предишните кабинети също бяха посрещнати от деловите среди с обилни изяви на нежни чуства. Но не срещнаха взаимност. Бизнесът бе срамно натирен обратно по дупките. Знайно е също, че безалтернативните властници от последните 4 години бяха обявили българските фирми за бандитски начинания, затова и ги зачислиха на отчет при националната служба, призвана да се бори с организираната престъпност. Не можем да отречем тънката находчивост на последните два режима да унижават частника от всеки калибър. По-значимите фигури в индустрията и търговията бяха удостоени с публично обругаване от височайши министерски уста, бяха следствени и обвинени за престъпната си дейност, или поне обследвани като организирани престъпници. Помним офиси, посещавани от барети по министерска повеля за борба с тероризма на секретарките и деловодителите. Чужди партньори бяха редовно уведомявани, че имат работа у нас с престъпници, които "до месец влизат в затвора". Рекета на партийците, на фамилните фондации и терора на бюрокрацията няма да припомням. Естествено, днес обществото откликва с



подозрение към всеки частник,



който се опитва да партнира на новоизбрания кабинет, особено ако не крие твърде желанието си за интимна близост с властта. Тези префърцунени пуритански реакции на ужким целомъдрени медийни шамани напомнят твърде много онази госпожа, дето искала да добие мъжка рожба, но пищяла от ужас, щом я доближи някой мъжки индивид. Ама те имат користни интереси! С такива изблици промитите от политика мозъци посрещат опитите на частния бизнес за диалог с властта. Естествено е бизнесът да има користни интереси, включително към властта, на него жизнената му функция е да печели. Виж, когато властта има користни интереси към бизнеса, тогава е наистина страшно. Тогава се пръкват приятелските кръгове, специалните бизнесмени с личен абонамент за правителствените чартъри. Тогава властта повежда войни срещу независимите фирми, да настани в техните пазарни ниши собствените си помазаници. В кабинетните тиради от изминалите години съществуват



огледални бизнессветове.



Единият е светлият свят на имагинерния бизнес. Това е онзи незнаен, хипотетичен частен бизнес, за който властта ужким се грижи. Той е населен от добри момчета без лица и имена. Другият е реалният свят на съществуващите фирми. Към тях властта следваше правилото "или лошо - или нищо". Поне от 6 години насам не помня някой властник да е рекъл добра дума за някой българин частник. Излиза че нашите политици са за частния бизнес, но ненавиждат частника. Уж ден и нощ примамват капитала, а в същото време са активно заети в гонение на капиталистите. Едни и същи уста зоват банките да кредитират и наричат банкерите престъпници. Един тип обиколи света с "road-show" за реклама на туризма, все същият велможа до последния си ден на служба не подписа категоризацията на реконструираните хотели и плашеше да ги затвори току преди сезона. Това подло двуличие на властта към българския бизнес докара икономиката ни до непозната стагнация и предизвика нечувана безработица.



Без диалог с бизнеса не става



реалност и най-блестящата правителствена програма. Властта обещава, но бизнесът изпълнява поетите обещания. Ще увеличим работните места. Кой ще го стори? Мигар министрите ще назначат на работа стотици хиляди хора? Ще увеличим доходите. Кой ще ги плати? Държавата не изкарва пари, тя само харчи чуждите пари, събрани в хазната. Ще направим българските стоки конкурентни. Кой, ако не частният производител, ще свърши това геройство? Могат ли да се определят някакви абстрактни "приоритети" на стопанството без участие на собствениците на фирмите, съставляващи тази икономика? Властта и бизнесът са двете страни на обществения процес, който зовем "икономика". Диалогът помежду им е нужен, за да работят в синхрон. При това диалогът не може да се води с подставените лица на някакъв въображаем бизнес, а в него трябва да участват реалните собственици със собствените си имена. Ако властта не може да говори честно с бизнеса, ако и този кабинет се скрие зад двуличната маска на високомерието, наследена от предшествениците му, резултатът ще е точно същият провал, какъвто споходи и бившите властващи.