Оназ вечер се връщах от селската кръчма по пълнолунието. Небето - свети. Силуетите на къщите и дърветата - тъмни. Отвътре на къщите прозорците запалени, а пред тях като дантела стоят люляци, трендафил и пр. цветни храсти. Околовръст надуваше гласни струни голям хор шурци. Даже - няколко хора бяха.

Крачих си по моята улица, виждайки на края на ред къщи моята къща. От пътя се виждат само вторите етажи: дворовете имат силен наклон към дерето. Откъм пътя - покрив и един ред прозорци. Откъм двора - останалото.

И се сетих как в учебниците през 60-те години освен партизански отряди и мандри, масово фигурираше едно друго положение: дето народната власт изтръгнала хората от малките, схлупени къщурки и ги



преместила в гордите социалистически красавци



- панелните блокове.

Точно тогава живяхме в "Красно село", в къща с двор. Към 1966 г. наблизо, в "Борово", се появиха и първите панелни красавци. От тях в класа ни надойдоха нов тип ученици: обитатели на панели, горди и със самочувствие. Дошли при нас, с дворовете, да ни осветлят относно прогреса. Един такъв ни покани на рожден ден. Верно, впечатлих се: клозетът и банята вътре в апартамента. Имаше и балконче - затрупано с празни шишета, ама все пак на третия етаж, вижда се надалеко.

След купона се върнах в моя двор и прекарах остатъка от деня в размисли в едно гнездо, което си бях направил в клоните на джанката. Таман реших, че май



панелите не са ми по вкус,



и се наложи голяма част от последвалите 30 години да прекарам по панелки.

Успях да запазя малката схлупена къщурка на село: към 120 квадрата жилищна площ, плюс чардаци, летни кухни и пр. за лятно живеене, и още сто квадрата - маза. Оня ден пак я гледах, смятах разни работи - и изведнъж ми просветна: че то средното градско семейство се скупчва на панелна площ, която е горе-долу половината от една прилична селска маза! Ето ти - малки схлупени къщурки...

Къщите по село, както са стояли сто години и отгоре, ще стоят още сто. Блоците, предложени като символ на социалистическия прогрес от народната власт, почват да се разпадат: водопроводните системи заминават, покривите текат, панелите си тръгват на различни страни, входовете станали като пещери...

Ако новата народно-царска власт



се оправи барем с това наследство от предишната народна власт,



песни ще се пеят за нея и след поколения. Тъй си мислих, докато заспивах оназ нощ. Е, верно, става дума - като минат още пет-шест месеца, докато се натуткат зам. министри да си назначат, да се разберат кой за какво отговаря, как се води заседание на Министерски съвет. И сетне да запретнат ръкави да се оправят с панелките. Да, ама както задрямвах, пред погледа ми изплуваха физиономиите на един-двама-трима от сегашните управници.

И се събудих. Навън се съмваше, петлите се деряха, люлякът се поклащаше пред прозореца, а финансовият министър беше на частно посещение в Лондон.