|
Естествено не всички митничари прилагат практиката да си затварят очите и да си отварят джобовете. Дори някои експерти, като видят последните официални данни на агенция "Митници", ще заключат, че напоследък
"лошите момчета" сред митничарите намаляват.
Защото според статистиката събираемостта на митническите сборове трайно се подобрява. През първите седем месеца на тази година приходите от дейността на митническата администрация възлизат общо на 1.465 млрд. лв. и са с 14,3% повече спрямо отчетеното през същия период на 2000 г. В републиканския бюджет са влезли 1.431 млрд. лв. или 97,71% от всички събрани средства. Което е с 15,8% повече в сравнение с предходната година. Пак според официалните данни приходите на Регионална митническа дирекция София за седемте месеца са скочили с 21,8%, в Бургас - с 22%, в Пловдив - с 12%.
Въпреки ръста обаче експертите смятат, че приходите са много по-малко от реално възможните нива. "Чувал съм, че годишно
през митниците изтичат от 300 млн. лв. до 1 млрд. лв.",
обяви неотдавна вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев. Според него конкретното число нямало значение, важен бил принципът. "Не можем да позволим това да продължава", каза Василев. Той обяви, че правителството е твърдо решено да се пребори с този проблем. Така щели да се разкрият огромни резерви за приходи в бюджета, които ще дадат възможност да се намали по-чувствително данъчното бреме за гражданите и фирмите и да се повишат пенсиите, примерно.
Интересно е обаче как точно ще бъде спряно източването на държавни средства. Предизборната програма на националното движение "Симеон Втори", която най-вероятно ще послужи като основа на програмата му за управление, е бедна откъм идеи в тази посока. В нея само е записано, че ще се проведе публично обсъждане на радикални мерки за международен контрол и управление на митническата дейност, които ще доведат до повишаване на събираемостта на данъците и митата, както и за подобряване на борбата с корупцията.
Известна светлина върху плановете на новата власт в тази посока хвърли преди време финансовият министър Милен Велчев. Той заяви, че корупцията е масово явление сред митническата администрация, в това число и по-високите й етажи. Затова според него се налагат
кадрови промени, най-вече в ръководството
на митниците. Поставянето на свои хора на ключовите административни постове в държавата всъщност е традиционен подход на всяка нова власт. Неслучайно до последния си ден правителството на Иван Костов разместваше играчите по митническите пунктове и дирекции в страната. Буквално в рамките на няколко седмици с нови шефове се уредиха Регионалната митническа дирекция Бургас, митницата на Аерогара София, митницата в Свиленград и граничният пункт "Капитан Андреево". Сега предстои нова вълна от рокади и чистки. Само, че е спорно доколко тези действия ще доведат до положителен резултат, след като новите лица ще работят по стария ред. Т.е. те ще разполагат със същите възможности за обогатяване, от които са се възползвали и техните предшественици. Просто парите вече ще отиват при други. Това може да се избегне само, ако бъдат променени правилата на играта - нормативни и административни.
В тази връзка финансовият министър обяви, че администрацията ще бъде реорганизирана и ще се затегне дисциплината. Не е ясно обаче как точно ще стане това. Велчев обеща, че ако до няколко месеца не се отчете напредък и не се подобри събираемостта,
ще се пристъпи към по-радикални мерки.
Като например да бъдат привлечени инспектори от Европейския съюз. Още по време на предизборната кампания експерти на царския екип разбуниха духовете с идеята да се въведе международен контрол (най-вероятно европейски) по родните митници. За пример се даваше Грузия, която след като е прибягнала до това решение, е увеличила приходите от мита и налози седем пъти. Царското движение обаче май се отказа от тази крайна мярка, защото вицепремиерът Николай Василев неотдавна изрично подчерта, че Евросъюзът няма да управлява митниците ни, а само ще ни помага с опит и съвети.
На мястото на тази авангардна идея обаче финансовият министър Милен Велчев веднага лансира друга. Той обяви, че най-радикалното решение, до което може да се стигне, е цялата митническа система или част от нея
да бъде отдадена на концесия.
Все още възможността не е коментирана конкретно нито като принцип, нито като технология на прилагане.
Според действащата нормативна уредба концесията е предоставяне на особено право на ползване върху обекти, които са публична държавна собственост, или разрешение за извършване на дейности, върху които е установен държавен монопол. Концесии могат да се предоставят за подземни богатства, крайбрежна плажна ивица, биологични, минерални и енергийни ресурси, републикански пътища (в това число обекти на ж.п. инфраструктурата, пристанища и летища за обществено ползване), води и др.
Ако идеята за отдаване на митниците на концесия се реализира по сега действащото законодателство, правителството ще има тежката дума. То ще каже дали концесионерът да бъде избран чрез търг или конкурс, или пък ще се пренебрегнат тези процедури. То ще определи условията на договора - срока за действие, правата и задълженията на страните, вида и размера на гаранциите, концесионното възнаграждение и др.
Законът позволява митниците да бъдат отдадени на концесия за срок до 35 години. Възможно е след това правото на ползване да бъде удължено, но общият срок не може да надвиши 50 години. Т.е. концесионерът може да се уреди като митничар от началото на трудовия си стаж до пенсия. Естествено законът може да бъде изменен и да се предвидят по-различни условия за отдаването на митниците на концесия.
Авангардните идеи, макар и все още твърде мъгляви, объркаха и изненадаха финансовите експерти и хората в този сектор. "Това звучи екзотично, но ми се струва нелепо", заяви бившият финансов министър и настоящ депутат Муравей Радев. Според него контролен орган като митниците не могат да се отдават на концесия. Никъде по света нямало подобна практика. Според Радев новият управленски екип лансирал интересни, но необмислени идеи още преди да се е запознал с реалната обстановка, преди да е навлязал в същината на проблемите. "Не е тайна, че най-честите нарушения стават точно от единия пункт до другия, точно на браздата на границата", смята бившият финансов министър. Според него, по пътя от турската до българската митници един превоз има време да смени документи, да фалшифицира печати и да бъдат извършени куп други нарушения. "Много товари
потъват някъде в тая бермудска ивица между двете митници",
смята Радев. Затова по-ефективно би било да се създават общи митнически пунктове. Така документите по доставката се предавали директно от едната администрация на другата и до голяма степен се премахвала възможността за измами.
Митничарите също гледат скептично гледат на идеята за концесия. "Това не е невъзможно, но технически ще е много трудно да бъде изпълнено", заяви висш митнически служител, пожелал анонимност. Според него авторите на това предложение не са оценили факта, че митниците не само събират мита и други налози, но са проверяващ и наказващ орган. Проблемът с корупцията бил по-сериозен не на самата граница, а в митническите бюра във вътрешността на страната. Там се правели сериозните далавери. За да се пресекат възможностите за източване на държавни средства, са необходими промени в структурата на администрацията, смятат от бранша. Възможно било, например, тя да бъде разделена на две - едната да се заеме със събирането на налозите заедно с данъчните, а другата - да отговаря само за проверките, разследванията, контрола на наркотрафика и др.
Митничарите се нуждаели от по-добра мотивация за работа
- по-високи заплати и други допълнителни стимули. Така те нямало да се изкушават и да търсят начини да се облагодетелстват чрез служебното си положение. Трябва да се търси по-активно двустранно сътрудничество с администрациите на съседните страни. Измамите лесно щели да се пресекат, ако бързо се обменя информация за това какво излиза от едната страна и какво влиза в другата. Доказателство, че подобни съвместни действия ще дадат резултат, са огледалните изследвания, които неотдавна националната ни статистика направи с колегите си от Македония. Сравненията на митническите декларации показаха, че през 1998 и 1999 г. в стокообмена между двете страни са потънали стоки за $ 31.125 млн. По наши данни износът ни за Македония през 1998 г. е бил на обща стойност $ 76.388 млн., а македонските власти са регистрирали внос за $ 86.284 млн. Експортът от западната ни съседка за нашата страна през същата година е бил за $ 42.466 млн., докато нашите митничари са отчели внос на стойност $ 36.227 млн. Подобни разминавания се отчитат и за 1999 г. Тези разкрития обаче са постфактум. Те очертават ясно една тенденция, но не позволяват бързо противодействие, каквото би се реализирало при непосредствено взаимодействие между двете митнически администрации, смятат експертите.
"За да се премахне корупцията сред митническата администрация, трябва да се потърси помощ от външни експерти. Сами не можем да се справим с този проблем, независимо от голямото желание на новия кабинет", смята бившият финансов министър Стоян Александров. Според него външната помощ може да се изрази както в експертни съвети, така и в непосредствен контрол по родните митници. Конкретните мерки трябва да се изберат след професионална обществена дискусия, убеден е Александров. Според него обаче един митничар, който до вчера е вземал подкупи от определени фирми, не може изведнъж да започне да ги обслужва по нов начин. Трябва да се преразгледа цялостната организация на администрацията, да се измени законодателството. "Идеята за концесия звучи все още прекалено неясно, не е конкретизирана, но е абсурдно цялата митница да се отдаде по този ред", смята Александров. Според него обаче, ако не се сложи ред в работата на тази ключова администрацията, държавата ще остане разграден двор, а нелоялната конкуренция ще продължи да притиска бизнеса.