На няколко пъти през последните месеци високопоставени представители на българското МВР, депутати и правителствени чиновници си позволиха множество успокояващи изявления по отношение на престъпността.

Един обяви държавата за "остров и оазис на спокойствието", друг - за "страна, чиста от мутри", трети - за място, в което се извършват далеч по-малко престъпления от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и т. н. А едни заявиха, че организираната престъпност е до стената...

Покрай отчетите на отделните национални служби, извършени през същото това време, оптимизмът и самодоволството буквално завладяха цялата правоохранителна общност. И понеже става дума за наистина отговорни и важни хора и институции, то обществото определено се опита да им повярва.

Последните седмици и дни обаче са



на път да взривят това доверие



Защото на фона на този светъл оптимизъм в оазиса на спокойствието дават сериала "Труп, банков обир, труп, банков обир...". Един ден някаква "хвърковата банда" обира трезори, на другия пак неизвестни килъри разстрелват поредния криминално проявен, на третия обират касите на друга банка, а на четвъртия убиват като куче нещатен сътрудник на полицията.

Последният случай беше най-яркото доказателство за държавното безсилие по отношение на престъпността. Защото самото МВР призна, че убитият завчера в София шеф на консултантска фирма е неин нещатен сътрудник, който преди три години е помогнал за разкриването на контрабанда за десетки милиони долари.

Значи вътрешното министерство има агентура, добре я е легендирала, чрез нея разкрива огромни престъпления, бори организираната престъпност, вкарва нейните представители в арестите. Точно тук и след това дръзко убийство обаче идват купчина от въпроси, на чиято тежест не е ясно кой ще издържи. При това няма да се спираме на въпроса дали е редно и след смъртта да се разкрива кой е бил нещатен сътрудник.

Но трябва ребром да се постави въпросът как точно неизвестните поръчители на убийството са разбрали, и то няколко дни преди да свидетелства в съда, че този човек е помогнал на полицията.



Бори ли се мафия по този начин?



И кой сега точно ще помага на МВР и на правосъдието? Как може някой да е сигурен, че ако даде информация, няма да бъде убит? Не е ли е този показен разстрел своеобразно предупреждение за други подобни

бизнесмени-агенти?

Изобщо след този случай темата за агентурата на МВР и на специалните служби със сигурност стане пак актуална. А и за децата е ясно, че престъпност се бори най-вече с информация "отвътре". Родната агентура беше пометена през последните години - и с досиетата, и с ниско заплащане, и с липсата на сигурност. А след сегашния случай нещата могат да станат драматични.

Ако имаше добра агентура, родните служби със сигурност нямаше да изглеждат смешни покрай ударите на родната "банда на Оушън", която разбива трезор след трезор.

Но тук трябва да отбележим, че за тази трагична ситуация вината не е само на полицията, на МВР или на службата.



Много от тези хора наистина работят денонощно



Част от тях са станали като маршрутки или "трупарки" (по сполучливите думи на един висш полицейски началник), събиращи следи, гилзи и тела.

Трябва да си дадем сметка какво им коства това, под какво напрежение са и как наистина не могат да смогнат през последните години. Изобщо да не говорим на какъв натиск, кадрови кадрили и законодателен хаос са подложени тези структури през всичките последни години. И отгоре на всичко нерядко не виждат никакъв резултат от своята работа, след като или разработките потъват в някое началническо бюро, или пък по правосъдното трасе. Предавани, включително понякога и от хора "вътре в системата", в мизерни условия, без значение дали е студ или жега, тези хора нещо се борят, човъркат, разкриват.

Но това



не променя сериозно ситуацията с престъпността



Какво от това, че в САЩ броят на престъпленията е повече. Ние живеем тук, в България. Тук апартаментите ни са разбивани, тук свистят куршумите посред бял ден.

По-добре бавно, тихо и методично МВР, и службите, и правителството да правят нещо срещу бандитизма и мафията. А не да вървят след събитията и да чертаят някакви неясни стратегии.